Общински ВиК-та се измъкнаха от териториалното управление на сектора

Общински ВиК-та се измъкнаха от териториалното управление на сектора

Част от общините успяха да запазят статуквото във ВиК-дружествата си и да избегнат включването им в обособените територии за управление на водоснабдителната и канализационната мрежа като придобият статут на самостоятелни територии. Това стана ясно във вторник на дискусия между общините, водните оператори и представители та министерството на регионалното развитие и благоустройство, на която бе обсъден поредният засега окончателен вариант на проектозакона за ВиК-собствеността, чакан от бранша десета година.

По този начин някои кметове успяха да постигнат по-специален статут извън предвижданите "обособени територии", в които ще се обединяват няколко общини, за да станат по-привлекателни за инвеститори и концесионери. В проектодокумента, който се планира да бъде внесен за одобрение в Министерски съвет до края на август, се предвижда на една обособена територия да има един ВиК-оператор, контролиран от териториален съвет, в който ще влизат равен брой представители на държавата и общините.

Сега обаче ще се изведат и самостоятелни територии за около 20 общински ВиК-та като например дружествата в Ботевград, Троян, Петрич и т.н. Техни представители могат да присъстват на заседанията на териториалните съвети, но няма да имат право на глас. Ако решат, те могат да преминат през процедура за присъединяване към обособената територия, т.е. общинското дружество ще може да се слее с областното. В закона е предвидена и процедура за отделяне на община или общинско дружество от обособената територия.

Съществува потенциална опасност големите общини, които нямат никакъв проблем с привличане на финансови средства, да решат да се възползват от тази опция. Процедурата обаче е много тежка – общината трябва да докаже, че отделянето ѝ е икономически обосновано, няма да повлияе отрицателно на останалите общини в областта, както и че по този начин ще повиши качеството на услугата. След това териториалният съвет, където гласовете са разпределени по равно между държавата и общините, трябва да одобри отделянето. Все още се коментира възможността участието на държавата в териториалния съвет да е под 50%. Има и вариант за държавно участие от 35%.

Териториалният съвет ще провежда процедури по отдаване на концесия на ВиК мрежата и ще се грижи за повишаването на качеството на водната услуга на приемлива цена. Освен това те ще одобряват и бизнес-плановете на ВиК-ата, а не Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която в момента прави това и на база тези планове одобрява цените на водата.

Зам.-министърът на регионалното развитие Димчо Михалевски определи бъдещата структура като Европейския съюз, но по-добри.

Ангажимент на тези съвети ще е да привлекат 12.5 млрд. евро за период от 20 години, необходими за модернизацията на мрежата, според разчетите на МРРБ. Еврофондовете ще покрият максимум 35% от тези средства. Останалите трябва да се осигурят от държавния бюджет, форми на публично-частно партньорство и средствата, акумулирани в пенсионните фондове.

Според някои кметове обаче съветите ще се превърнат в политически структури, които ще прокарват партийни интереси.

Освен предвидените в предишните варианти форми за собственост – публично-държавна за магистрални водопроводи, язовири и пречиствателни станции и публично общинска за мрежата на територията на селищата в общината, сега се въвежда и междуобщинска собственост. Това ще е съоръжение, което обслужва повече от една община и се изгражда със средства от ЕС по оперативна програма "Околна среда". Това се налага, защото държавата няма право да кандидатства с ВиК проекти по оперативната програма.

Предвидено е цялата мрежа на ВиК-операторите, да се извади от капитала на ВиК дружествата и да стане публично-държавна или публично-частна. Това ще става безвъзмездно, като обаче таксите за оценка на активите и нотариални такси за смяна на собствеността ще се поемат от новия собственик.

Мрежата на частни физически или юридически лица, която се използва за водоснабдяване или отвеждане или пречистване на отпадни води и в населени места, ще бъде изкупена от държавата или общините. Това ще стане за период от 10 години и по предварителни разчети ще струва между 70 и 90 млн. лева. В закона има възможност сегашният стопанин на тази инфраструктура да се регистрира като ВиК-оператор и да задържи този актив. Ако общината или държавата реши, тя може да не закупува мрежата, а да си построи нова.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес