Около 1/3 от българите си харесват сивата икономика

Българинът е по-скоро материалист, отколкото идеалист, сочи проучване на БАН

Около 1/3 от българите си харесват сивата икономика

Българското общество няма еднозначно критично отношение, нито пък нетърпимост към сивата икономика. Около 1/3 от гражданите са склонни да дадат подкуп, а около половината са готови да нарушават законите.

Това сочат резултатите от тригодишния научноизследователски проект "Икономиката в сянка - осъзнавано и добре замаскирано нарушаване на законодателството и социалните норми", представено в понеделник от проф. Емилия Ченгелова и от учени от Института за изследване на обществата и знанието към БАН.

Изследователите са били провокирани от класациите, според които България заема едно от първите места в Европа по относителен дял на "икономиката в сянка" от БВП (28-30%). Екипът на проф. Ченгелова се е опитал да обясни на какво се дължи високата включеност и толерантност на българското общество към сенчестите практики и да установи типичните за българското общество нагласи и стереотипи към "икономиката в сянка".

"Законът е врата в полето..."

Резултатите до известна степен потвърждават възприятието, отразено в народната максима, че "законът е врата в полето и само лудите минават през нея".

Силата на социалните норми е отслабена – едва около 50% от анкетираните 1000 души над 15-годишна възраст споделят склонност към съобразяване със социалните норми. Останалите клонят по-скоро към поведение, включващо елементи на девиантност - несъобразяване и/или директно неспазване на отделни закони, констатират учените.

В общественото мнение съжителстват два типа стереотипи: 1) порицаващи, които осъждат "икономиката в сянка" като социално неприемливо и недопустимо поведение и 2) рационализиращи стереотипи, които намират оправдания за нарушаването на законодателството, твърдят учените. 65% от участвалите в изследването считат, че сивата икономика е най-бързият начин да се изкарат повече пари, а само 36% от анкетираните считат явлението за "тежко морално престъпление".

Висока склонност към сенчести практики

Що се отнася до спазването на закона, 56.9 на сто от анкетираните заявяват, че за нищо на света не биха погазили закон, дори и да виждат, че от това ще имат материална полза. 65 на сто от участвалите в изследването са убедени, че всички закони трябва да се спазват. Само 31.9 процента обаче са убедени, че повечето закони са добре написани и са напълно приложими за реалния живот. "Може да се обобщи, че българинът става все по-критичен към качеството на законодателството", коментира проф. Ченгелова.

Склонността към включване в сенчести практики у нас е сравнително висока, отчитат изследователите.

9.9% от анкетираните са изцяло склонни, а 24.9% до известна степен са склонни да дадат подкуп или да направят услуги на лица, от които зависи спечелване на сделка.

9.8% от населението е изцяло съгласно, а 27.0% е до известна степен съгласно да работи без договор.

18.8% от българите са изцяло съгласни, а 24.0% - до известна степен съгласни, да им се доплаща кеш "на ръка", а да бъдат осигурявани на по-ниска сума, сочат данните.

По-образованите са по-малко склонни да нарушават закона

"При икономиката в сянка се извършват принципно разрешени от закона икономически дейности, но тя не трябва да се бърка с черната икономика, при която има дейности, преследвани от закона. При сенчестата икономика се допускат нарушения на фискалното, на финансовото и най-вече на трудовото и на социално-осигурителното законодателство", обясни проф. Ченгелова.

По думите ѝ изследването е установило, че колкото по-висока е образователната степен на българите, толкова в по-голяма степен те се склонни да спазват законодателството. Хората с по-ниско образование много повече са критично настроени и си позволяват да не спазват законодателството. Младите хора - особено тези до 25 години, са най-критично настроени към законодателството и в най-малка степен са склонни да го спазват, обясни проф. Емилия Ченгелова.

В същото време проучването установява, че българите са най-склонни да нарушават формалните правила в две принципни ситуации: 1) когато поради ниския си образователен статус не познават законите и/или не изпитват респект към законите на страната и 2) когато поради високия си образователен статус до такава степен добре познават законите, че откриват в тях възможности за тяхното нарушаване без заплаха от санкции.

Между прагматизма и идеализма

Изследването разкрива още, че българинът е по-скоро материалист, отколкото идеалист. 81% от българите са фиксирани към преследване на материалното и на лични материални изгоди, и не се интересуват от идеални и висши цели. Гражданите преценяват законите изключително прагматично. Един закон се счита за "лош", ако поставя препятствия пред постигането на цели, имащи висока или средна личностна стойност.

Тоест, у нас качеството на законодателството се преценява най-вече през призмата на това дали индивидът може да постигне личните си цели чрез закона.

Най-често разпространената сива практика у нас е когато работещите имат трудов договор, но се съгласяват да бъдат наети на по-ниска заплата и да бъдат осигурявани на по-ниска сума, но в замяна получават "на ръка допълнително необлагаеми пари", заяви проф. Емилия Ченгелова. Тя отбеляза, че има тенденция работата изцяло без договори да намалява, но при 30-40 процента от работодателите е разпространена практиката да дават пари на ръка на своите работници извън трудовите им договори.

Още по темата
Още от Бизнес