Олмерт в капана на ескалацията

В опита си да освободи ефрейтор Гилад Шалит, отвлечен преди седмица от палестински активисти в Израел, еврейската държава вчера ясно избра военната ескалация. Разрушавайки канцеларията на палестинския премиер от “Хамас” след неколкодневни удари срещу палестински инфраструктури, израелската армия започна да "действа с цялата си мощ", прибягвайки до "крайните мерки", поискани от Ехуд Олмерт.

Сега израелският премиер ще трябва да обясни как тази демонстрация на сила е в състояние да осигури на израелците онова, което искат: първо, освобождаването на похитения войник; второ - сигурност, т.е. край на самоубийствените нападения и ракетния обстрел. Ако инвазията в ивицата Газа беше в състояние да постигне този резултат, обезглавявайки трайно “Хамас”, можеше да се заключи, че рискът си е заслужавал. За жалост това е доста съмнително.

Най-напред, както можеше да се очаква, палестинците реагират, като затягат редиците си. На преден план изпъкна не толкова поразената сграда, където се помещава офисът на Исмаил Хания, а неговото усмихнато лице, редом до това на президента на палестинската автономия Махмуд Абас, дошъл да изрази солидарността си. А само допреди една седмица между двамата мъже съществуваше противоборство в обстановка, започнала да наподобява на истинска гражданска война между враждуващи въоръжени групировки. Израел прекъсна това брутално търсене на ново равновесие между палестинските съперници, което според него не беше особено добро хрумване.

Освен това израелските военни репресии, изглежда, обединиха “Хамас” около една твърда линия. Тази линия обаче не беше единствената. По всичко личи, че нападението, при което беше отвлечен Гилад Шалит, е било замислено в Сирия от най-радикалните елементи на “Хамас”, стремящи се да провалят сближаването - в което не липсва известен цинизъм - между умерените ислямисти и светската палестинска автономна власт, която от доста време насам е приела съществуването на Израел.

Трябваше да се даде шанс на това развитие, пък макар и да се наложи то да бъде държано зорко под око. Несъмнено вече е прекалено късно за това.

Ако Ехуд Олмерт се надява да унищожи “Хамас”, притичвайки се на помощ на Гилад Шалит, има опасност да се разочарова. Тъкмо обратното, премиерът рискува да попадне в капана на асиметричния конфликт, при който военното надмощие се превръща в пропаст, която силният копае под собствените си крака, засилвайки позициите на по-слабия. “Хамас” няма нужда от палестинските министерства, за да вреди на Израел. Въоръженото крило на движението вчера заплаши, че ще възобнови нападенията в Израел, както би могло да се очаква, с отвратителните методи, които тази организация обича да използва срещу цивилното население.

Макар че движението “Хамас” в правителствената си версия е възприемано от израелците като оскърбление, нелегалната версия на “Хамас” представлява още по-жестока заплаха. По-добре опърничав събеседник, отколкото никакъв събеседник.

По БТА