Онкоболници уличени в престъпни схеми при лечението на пациенти

Москов е дал на прокуратурата лекари, рискували живота на болните, заради “бизнес плана на болницата“

Министерството на здравеопазването, здравната каса и онколози уличиха болници в шокиращи неетични и престъпни схеми в процеса по лечение на онкоболни. Здравният министър Петър Москов съобщи, че три от по-сериозните сигнали за лекари, рискували здравето и живота на пациентите си, за да се запази бизнес планът на болницата, са дадени на прокуратурата. По настояване на колегите им имена на лекари и болници не бяха назовани, за да им бъде дадена възможност “да се поправят“. Стана ясно обаче, че шокиращите практики са по-скоро патент на някои по-малки частни болници.

Лечебни заведения са уличени, че досега поради липса на контрол са назначавали лечение, ръководени от личната си финансова изгода, а не от реалните нужди на пациентите.

Според Москов зад заплахите на някои болници, че спират да приемат онкоболни заради новите правила, стоят засегнати интереси.

“Има писма до мен от няколко големи лечебни заведения, че са подтиквани от своя колежка професорка да спрат приема на окоболни за няколко дни, за да накарат тези момчета от министерството да клекнат“, заяви Москов и допълни: “Е, момчетата няма да клекнат“.

Той съобщи, че след разговор със собственика на частната болница “Надежда“ в рамките на ден е решил проблема и при едни и същи правила болницата е била убедена да възстанови приема на онкопациенти, въпреки че преди това е твърдяла, че новите условия ѝ пречат да лекува онкоболни.

“Това е битка за промяна на тази система от бездушна и търговски ориентирана в ориентирана към интереса на пациентите“, заяви Москов.

Министерството, касата и онколози увериха, че няма никаква причина болници да връщат пациенти, тъй като има срок до 30 април да приведат дейността си в съответствие с новите правила, за да могат да работят с НЗОК.

Те предвиждат занапред да се осигурява комплексно лечение на онкоболния – тоест, да бъде начертан целият план за лечението му при неговото диагностициране. И ако болниците не могат да осигурят някоя част от лечението - хирургия, лъчетерапия, палиативни грижи, то трябва да сключват договори с други болници за тези дейности, а не да извършват само една от терапиите, без да се интересуват за по-нататъшния път на болните.

Подуправителят на НЗОК Иванка Кръстева съобщи, че 25 болници, извършващи онколечение, покриват самостоятелно новите правила, а 7-8 ще трябва да сключат допълнително договори с други клиники, за да покрият изискванията.

Планът за цялостното лечение на пациента се прави от онкокомитети с участието на различни специалисти – химиотерапевти, лъчетерапевти, хирурзи, патолози и т.н.

Досега дейността на тези комитети не е била плащана от НЗОК и съответно не е била контролирана, което е позволявало някои болници да съставят планове за лечение според собствената си икономическа изгода. Възможно е било и лечение на фиктивни пациенти, които не съществуват. Занапред болници, които например извършват само химиотерапия, ще трябва да ползват услугите на външни онкокомитети, в които освен техния специалист, ще участват и лекари от други болници. А така назначаването на своеволен план или лечението на фиктивни пациенти се затрудняват.

Негласно участници в здравната система твърдят, че онкоболници участват в схема за т.нар. паралелен износ на скъпоструващи онкомедикаменти, като първо ги “изписват“ на фиктивни пациенти, а след това ги изнасят зад граница.

Директорът на Комплексния онкологичен център във Велико Търново Мария Рачева даде примери от практиката. Тя обясни, че редовно в центъра идват пациенти, на които е направена операция и са им отстранени органи заради тумора, въпреки че е можело той първо да бъде третиран с химио и лъчетерапия – да бъде смален и след това хирургичната интервенция да не е толкова радикална. Подобни радикални интервенции били практика при рака на маточната шийка, въпреки, че този вид тумор е изключително податлив на лъчетерапия и брахитерапия и именно това трябва да е първото лечение при него.

За наличието на неподходящи терапевтични решения потвърди и директорът на Александровска болница Костадин Ангелов. Той съобщи, че в момента у нас има 85 патолози, които изследват и определят структурата и типа на раковото образувание, от което в крайна сметка зависи лечението. А в същото време в страната е имало 180 онкокомисии. Затова той постави под съмнение присъствието на патолог при определянето на терапевтичния план на всеки един онкологично болен.

Споделяне
Още по темата
Още от България