Оставката на социалния министър беше водевил

Засега ЕС няма повод да се страхува от китайското влияние на Балканите, твърди Ивайло Калфин

Ивайло Калфин

Оставката на социалния министър Бисер Петков бе водевил, чрез който не могат да се решат проблемите на хората с увреждания. Нужна е цялостна промяна на системата, без която след 1-2 години пак ще има протести, заяви в интервю за Mediapool бившият министър на социалната политика във втория кабинет на Борисов, а също и външен министър в кабинета "Станишев“ Ивайло Калфин. В момента той е съветник на еврокомисаря по бюджета Гюнтер Йотингер. Калфин коментира още, че срещата на върха за Западните Балкани в София е била успех, но не и декларацията от нея, която е върнала европерспективата за региона с 15 години назад.

Г-н Калфин, оставките на министри ли са начинът да се решат проблемите на хората с увреждания?

Това, което се случи с оставката на министър Бисер Петков, е един водевил, защото тя не решава никакъв проблем. Това е импулсивно представление за пред публиката. Той е освободен, после – върнат, защото много настоявали протестиращите майки. След това пък получи срок от три дни да им реши всички проблеми. Това не е начинът да се прави политика. Проблемите са достатъчно сериозни не само в тази област, но тук е особено болезнено. Хората, които протестират, имат своите основания. Всеки вижда системата през личния си проблем и за него е важно решението на личния му проблем. Но точно тук трябва да се намеси държавата и да внесе в тази система малко повече прозрачност, което за мен означава да направи коренна реформа в политиката за хората с увреждания, като се започне от диагностицирането, медицинските помощни средства, ТЕЛК, личните асистенти, парите, които получават хората – всичко това трябва да се преподреди.

Това звучи правилно, но в същото време е сложен и бавен процес.

Ами, като е сложно, ние сега правим нещо, в което има риск проблемите да се повторят. Това е една система с кръпки, защото някой някога е имал остър проблем и управлението в различни моменти му решава проблема. Сега подозирам, че ще стане по същия начин – тези майки имат проблем, ще бъде решен, но това съвсем не изчерпва хората, които имат нужди. Има не само деца, има и възрастни хора с тежки заболявания – всички ли трябва да излязат на улицата?

Това няма да реши проблема, както не се реши и преди година и половина, когато се вдигнаха средствата за деца под 18 г. с тежки увреждания до 930 лв. И какво се случи? Майките пак протестират. Следователно, това е временно решение. И сега ще стане същото. Така се губи цялата логика на системата. Ние нямаме смислена политика за хората с увреждания.

Имаше опит да се реформира системата на ТЕЛК, за да се центрира върху по-нуждаещите се, но той не стигна до никъде, защото пак имаше протести и премиерът спря реформата.

Пак имаше протести и пак ще има, защото всичко се прави на парче. Няма човек, който да е доволен от политиката за хората с увреждания в България и въпреки това хората ги е страх да не загубят и малкото, което имат. Точно заради това цялата система трябва да се промени в диалог с хората. И промяната трябва да е не само свързана с инструментите – ТЕЛК е инструмент. Тези лични средства, които искат с внесения законопроект, също са само инструмент, по отношение на който аз имам някои принципни несъгласия. Целта на тази политика трябва да бъде хората с увреждания да бъдат максимално социално активни, трудово активни и да живеят максимално нормален живот.

А откъде да се започне, за да има промяна още тази година, и то – реална?

През май 2016 г., когато излязох от министерството на социалната политика, бях започнал да се занимавам с този въпрос и мисля, че имаше създадена някаква скорост. Прегледахме и изучихме опита в Европа, предложихме една абсолютно различна система, която оценява по методология на Световната здравна организация заболяванията, която казва какво може да работи човек, а не колко му е нетрудоспособността. Пратихме експерти в страни, които са я приложили. Направихме една концепция как ще изглежда цялата система, когато се промени, и започнахме да я обсъждаме с организациите на хората с увреждания. До няколко месеца можеше да се стигне до законови решения. За съжаление, за две години нямаше никакво придвижване и хората сега са прави – искат да получат нещо, но те след година или две пак ще бъдат на улицата, защото това, което получават, няма да е достатъчно, защото системата е сбъркана и тя трябва да се промени.

Тъй като сте съветник по бюджета на ЕС, социалният стълб на съюза в по-общ план ще влезе ли в новия бюджет за периода 2021 – 2027 г.? Той вече влезе в Европейския семестър, който координира икономическите политики, но ще получи ли финансиране?

Това е много хубав въпрос, защото социалният стълб има вероятност, ако не се подкрепи с конкретни средства, показатели и мерки, да остане едно добро пожелание. Той се появява като баланс на чисто фискалните параметри, които се появиха с Европейския семестър. Всяка страна членка дава информация за дълга, дефицита, състоянието на публичните финанси, равнището на безработица, но никъде не се говори за социалните ефекти от тази политика. Затова социалният стълб казва, че освен макроикономическите ефекти ще се следят и социалните. Така че, когато се предлагат мерки, ще трябва да се отчита и едното, и другото.

Няма да има специално перо "социален стълб“, но ще се завишат средствата за Европейския социален фонд. Има средства, които ще могат да се отделят от различните програми за социални цели, но това още не е предрешено и трябва да има конкретно законодателство. Между другото, в края на европредседателството, на 27 юни, България организира в София конференция на високо равнище тъкмо за социалния стълб.

Бюджетната рамка, както е представена от комисията, звучи изгодна за България. Съгласен ли сте с тази оценка, която бе дадена от правителството?

Да не бързаме да се радваме! Действително, при общо намаляване на бюджета на ЕС, за България бюджетът се увеличава, което означава, че ние сме в по-добра позиция. Но това не е самоцел и не се е получило задкулисно. За първи път ЕК направи нещо, което отдавна трябваше да се направи – т. нар. "берлински метод“, чрез който се изчислява колко получава всяка страна за кохезионна политика. Много важно е да има точни критерии и като се направят изчисленията по тях, се вижда, че България има най-много нужда да получи повече средства за кохезионна политика.

А какви са критериите?

Те са свързани с различни икономически и социални показатели и са насочени към сближаване на регионите. Така че, България има основания да очаква повече средства, но да не бързаме да се радваме, защото това е само предложение и тепърва предстои да се обсъжда.
 
Всички се съмняваме, че срокът до евроизборите през май 2019 г. ще е достатъчен, за да се приеме бюджетната рамка до 2027 г. Каква е вашата прогноза?

Ясно е, че всичко няма да се приеме, но е изключително важно да стане необратим процесът на приемане на тази рамка. Много е важно максимално бързо да се приеме този бюджет, защото рисковете са за самото съществуване на ЕС. И тук не преувеличавам, защото ако няма бюджет до изборите през 2019 г., нова комисия ще има към есента на 2019 г., което значи, че в началото на 2020 г. нов парламент и нова комисия ще започнат наново да разглеждат и предлагат бюджет, а сегашните институции работят по него вече две години. Очевидно е, че в тази ситуация той няма да може да се приеме до края на 2021 г. Тогава ще се отвори един друг въпрос. Досега действа правилото, че ако няма нов бюджет, действа старият. А с Брекзит това правило няма как да се приложи, защото ще започнат юридически спорове какво е старият бюджет – бюджетът с Великобритания, без Великобритания и т. н. Ще изпаднем в тълкувания на различни правни служби и това действително от гледна точка на европейските граждани ще бъде много тежък удар върху цялата идея за ЕС. Може да възникне остър политически проблем. С тази неяснота около Брекзит може след 31 декември 2020 г. едно евро да не може да се похарчи за нищо, което значи практически спиране на функционирането на ЕС.

България има интерес да не се стига до този краен вариант.

Някои се притесняват от евроизборите и от гледна точка на новите сили, които ще влязат в европарламента, защото очакванията са голямо влияние да получи спектърът на популистите. Според вашата прогноза тези страхове реалистични ли са?

Гледаме какво се случва из Европа и виждаме, че националистически и популистки сили печелят все повече политически терен. Докъде ще продължи този процес, не знам. Те го печелят, защото при кризата с бежанците и икономическата криза ЕС не показа, че владее ситуацията, и гражданите потърсиха алтернатива другаде. Вече имаме правителства, които са оглавени от на практика антиевропейски сили. Нека да видим те как ще се държат сега и дали ще предложат вълшебните решения.

Във вторник се разбра, че България все пак се е поддала на натиска на Европейската централна банка и комисията да се включи в банковия съюз като условие за присъединяване на лева към чакалнята за еврото – механизма ERMII. Добре ли е за България да влезе в банковия съюз преди еврозоната?

Това не е натиск, а е нормален процес, защото България има интерес да влезе в банковия съюз. Това ще даде повече увереност, че банковата система у нас има добър банков надзор, че тя е защитена и т. н. Аз не виждам проблем.

Но БНБ излезе с позиция, че членството на държава извън еврозоната в банковия съюз е рисково, защото тя не участва в решенията, а трябва да плаща при фалита на банки, без да има достъп до всички спасителни фондове в еврозоната.

Европейските спасителни механизми и фондове са все още в етап на изграждане и този процес не е приключил. България има интерес да участва с вноски и да очаква, че ще има достъп до фондовете при кризисна ситуация. Ако България стои отвън и се дърпа да влезе, създава усещането, че има нещо в банковата ни система, което ни спира да участваме.

Смятате ли, че банковият надзор на ниво ЕЦБ ще бъде по-добър от този на БНБ?

Той няма да бъде различен. Първо, ЕЦБ се занимава с най-големите банки и, второ, в определен смисъл ЕЦБ няма собствен надзорен механизъм, а работи чрез националните банкови надзори. Така че, ЕЦБ ще има информация, но тя ще работи чрез надзора на БНБ. Освен това, правилата в Европа са достатъчно унифицирани, така че няма от какво да се притесняваме. Тук притеснението е, че решенията в някои случаи ще се вземат на наднационално равнище, но аз се надявам, че при добре функционираща банкова система това няма да бъде проблем за България.

В обществото европейският надзор се разглежда и като начин да не се повтори случаят "КТБ“.

Точно така. Европейският надзор е и една допълнителна форма на защита. В случаи като КТБ всеки един надзор – било европейски, било български, ще реши да се затвори банката, но това, което се случи впоследствие у нас, няма как да се повтори. Имам предвид цялата процедура по затваряне на банката като "плод-зеленчук“, тези цесии и прихващания и цялото това безумие. Има затворени банки в Европа, но механизмът е съвсем друг. Отделя се здравата част от банката от болната.

Вие бяхте външен министър, когато беше подписано споразумението с "Атомстройекспорт" за строежа на АЕЦ "Белене“. Оттогава насам доста милиарди се похарчиха, без проектът да е реализиран. Има ли смисъл при това положение проектът да се възражда?

И преди това се похарчиха доста милиарди. Аз имам един проблем в България – ние сме царе на разрушаването и малко неща можем да се похвалим, че сме направили в последните 20-30 години. Другото е, че непрекъснато започваме някои дискусии отначало. След като си похарчил 5 млрд. лв. дотук за "АЕЦ Белене“, глупавото решение е да пуснеш тези пари да изтекат по Дунав. По-умното решение е да потърсиш някаква възвращаемост.

Другият вариант е да похарчиш още 5 млрд. лв. и пак нищо да не се случи.

Надявам се да не стане така. Това, което търси правителството, макар аз да имам възражение, е частен инвеститор, а държавата да участва с дял чрез това, което до момента е похарчила. Така тя няма да дава повече пари. Разбира се, един частен инвеститор ще иска минимум гаранции в законодателството, защото това е дългосрочен проект. 

Според вас проектът трябва да е държавен, така ли?

Да. Повечето атомни централи са държавни по една проста причина – там извеждането от експлоатация е един период не по-малко скъп от инвестицията за нова централа и не по-малко дълъг от експлоатацията на една централа, което значи, че или държавата трябва много сигурно отсега да натрупва фонд за закриването на централата, или да държи контрола върху целия процес.

Каква е вашата оценка за представянето на България като председател на Съвета на ЕС?

Мисля, че европредседателството мина добре. Нито бих надувал някакви фанфари, нито бих казал, че има някакви големи гафове. Хубаво беше, че поставихме темата за Западните Балкани и че се състоя срещата в София. Но декларацията, която се прие, беше много слаба. Тази среща щеше да е по-успешна без декларацията. Тя върна Западните Балкани 15 години назад.

В декларацията на Западните Балкани на този етап им се предлага свързаност (инфраструктурна, енергийна и т. н.) вместо интеграция, нали така?

Има два проблема с декларацията. На предишния подобен формат, който е 2003 г. в Солун, се казва, че Балканите ще станат част от ЕС. И това е последният документ, който е налице. И досега той се цитираше – че Балканите имат обещано членство в ЕС. В следващия формат – този в София, това отпада. Със сегашната декларация излиза, че целта европейско членство за всички балкански страни вече я няма, което е големият проблем на тази декларация.

И вторият проблем е в анекса. 90% от текстовете в него изискват различни неща от Западните Балкани – да си оправят правосъдните системи, да се преборят с корупцията, да свържат енергийните си пазари с европейския, да спазват европейската външна политика, което означава например Сърбия да наложи санкции на Русия и т. н. Накрая се казва в едно изречение, че се поддържа свързаността на Западните Балкани и се създава финансова и инвестиционна рамка за това нещо. И следващото изречение е, че всички тези неща нямат никакво отношение към следващия европейски бюджет, което значи, че няма обещание за пари.

Аз мисля, че българското председателство положи много усилия, самата среща беше успех, защото имаше много съпротива срещу нея, след това имаше и бизнес форум с Европейската инвестиционна банка и т. н., но въпросът е, че няма нищо ново за инвестициите там. Има много очаквания към тези страни, а в същото време им се преразгледа европейската перспектива. Срещата е успех, но ако я нямаше декларацията, щеше да е още по-голям успех.
 
След европредседателството следва голяма среща в България на Централна и Източна Европа с Китай, т. нар. формат 16+1.

Това е много интересно. Премиерът каза, че форматът ще стане 17+1, защото ще дойде и премиерът на Гърция. Това е един формат, който изнервя Европейския съюз, бих казал несправедливо. Това, че ЕС не присъства, не значи, че ние правим нещо в нарушение и мисля, че не е проблем Брюксел да участва. Това е една добра среща, добра възможност.

Засега плановете на Китай са по-големи от реалните инвестиции, но този процес се развива. Въпросните инвестиции са предимно под формата на заеми с държавни гаранции, заради което България не може да се похвали с много такива проекти. Това е за съжаление, защото жп връзката по инициативата "Един пояс, един път“ (свързаност с Европа по бившия път на коприната) можеше да не минава през Гърция, Македония, Сърбия, а през България. Китай е арендатор на най-голямото гръцко пристанище – Пирея, и те го направиха седмо в Европа.

Говори се вече за връзка Пирея – Дунав, Пирея – мултимодални терминали. Това е свързано с пренос на стоки в Европа. Но ЕС няма повод да се страхува от китайското влияние на Балканите, защото ЕС е най-големият донор в региона и Китай е много далеч от това да задмине съюза. Аз мисля, че това са добри проекти в един регион, в който колкото повече инфраструктура има, толкова по-добре.

Още по темата
Още от Интервюта

Как оценявате нареждането на премиера за отстраняване на Дж Пи Груп от всички проекти?