С частичната либерализация на електроенергия пазар у нас, от 1 юли 2024 г. цената на тока за бита вече няма да се определя от енергийния регулатор по познатия от години начин. Това ще прави правителството, което ще решава каква да е едногодишната базова цена за домакинствата. Формулата за изчисляването ѝ все още не е готова. Предполага се, че ще следва досегашния модел за осредняване на борсовите стойности за минал период и прогнозиране на бъдещи пазарни цени с инфлация и "други фактори".
Министерският съвет ще определи базовата цена от 1 юли 2024 г., която ще плащат крайните потребители, но електроснабдителните дружества вече ще трябва да купуват тока за клиентите си от борсата, където тарифите варират.
Досега Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) определяше за регулирания пазар квоти за доставки от четири мощности: от АЕЦ "Козлодуй", чиито цени са най-ниски; от двете т.нар. американски ТЕЦ - "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", чиито тарифи са фиксирани в дългосрочни договори и в последните две години са около и дори под пазарните на борсата, както и държавната ТЕЦ "Марица Изток 2". Именно нейният ток е най-скъп и ако не се пласираше за домакинствата, централата щеше съвсем да го закъса финансово.
Според законовия механизъм от 1 юли трите електроснабдителни дружества - "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-Про"- ще купуват тока за бита от борсата. Когато обаче цената на свободния пазар е по-висока от базовата, разликата в сметката за ток до базовата цена ще се покрива от Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС). Ако пък електроенергията на борсата е по-евтина, трите дружества ще внасят разликата под базовата цена във ФСЕС. В сметките си крайните потребители ще виждат на каква стойност е изразходваната от тях енергия, каква част от крайната сума е базисната цена, която те трябва да платят, и каква компенсация ще дава на снабдителните дружества ФСЕС или те ще му дават.
Енергийният регулатор ще продължи да определя само таксите за мрежови услуги – за пренос и разпределение на електриенергия и за достъп да мрежите. Какви ще са те, ще зависи от признатите от комисия оперативни и инвестиционни разходи.
Вложенията на ЕРП-тата от години са потискани, за да не се вдига цената на тока. Най-вероятно това политическо решение ще продължи да се прилага, въпреки че в много региони има проблеми с електрическата мрежа.
Засега не е ясно по какъв начин ще се формира базовата цена и дали ще има повишение на мрежовите услуги, каквото най-вероятно ще поискат и държавният "Електроенергиен системен оператор", и частните "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-Про".
Председателят на КЕВР Иван Иванов отбеляза във вторник по време на енергиен форум, организиран от "Капитал", че отпадането на квотите за производителите на ток за пазара на бита, които са 12 тераватчаса, означава, че на борсата ще се предложат толкова повече количества. Затова и регулаторът трябва да извършва много по-силен контрол за предотвратяване на евентуални злоупотреби при сделките за купуване на ток, които може да се отразят върху цените.
Промяната след 1 юли няма да окаже съществено влияние на цените, смята председателят на парламентарната комисия по енергетика и народен представител от "ГЕРБ-СДС" Делян Добрев. По думите му увеличеното предлагане на ток на свободния пазар, заради това, че НЕК вече няма да купува квоти за бита, ще се балансира от увеличеното търсене от електроснабдителните дружества.
"Когато се увеличи с една и съща стойност търсенето и предлагането, това няма никакво отношение към пазарните цени", коментира депутатът. Все пак той се застрахова, че това не означава, че цените ще са същите, а че върху тях няма да има влияние заради спирането на квотите.
От системна гледна точка енергийната борса е готова за пълната либерализация на пазара, която по закон трябва да е факт на 1 януари 2026 г. Не очаквам никакви проблеми от 1 юли, заяви пред форума изпълнителният директор на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) Константин Константинов.
"Системите на енергийната борса са напълно автоматизирани, а в допълнение и близо 20% от търговските участници вече използват роботи за търговия – това са предпоставки за осигуряване на пълна прозрачност на процеса по търговия през борсата, създават се и още по-добра конкурентна среда", заяви Константинов.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
3 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Ясно защо никой не иска правителство. :)
БАЛКАН! Над 90% от планината, на която е кръстен полуострова ни е в България. БАЛКАНСКИ ПОЛУОСТРОВ е известно име в целия авят. По различни причини ние българите наричаме тази величествена планина "Стара планина", "Хемус" и само някъде Балкан ("Балканът пее хайдушки песни"). Страна от ЕС настоя името да й е "Нидерландия", вместо "Холандия". Считам, че страната ни ще има различни ползи (за краткост не ги изброявам), ако Народното Събрание и отговорните институции афишират и официално приемат названието "планина БАЛКАН". Моля за подкрепа и реклама на предложението!
Съдията по делото срещу Асандж е представлявал МИ6 в разследването на смъртта на принцеса Даяна 20.02.2024 Автор: Обективно
Съдията по делото срещу Асандж е представлявал МИ-6 в разследването на смъртта на прицеса Даяна Джулиън Асандж Един от двамата съдии от Върховния съд на Великобритания, които ще се произнесат по делото срещу основателя на „Уикилийкс“ Джулиан Асандж за екстрадирането му в САЩ, е работил за разузнавателната служба на Обединеното кралство МИ6 и министерството на отбраната, показа …
разследване на Declassified UK. Решението на съда се очаква в следващите дни. В Лондон започна финалното изслушване на журналиста, който от 2019 г. е в британски затвор. Той не присъства лично в съдебната зала заради влошено здравословно състояние.
Съдия Джеръми Джонсън също има допуск от британските власти за достъп до строго секретна информация. Джонсън и Виктория Шарп, старши съдия от Върховния съд, ще решат съдбата на Асандж. Ако бъде екстрадиран, журналистът е изправен пред максимална присъда от 175 години затвор.
В журналистическата си кариера Асандж разкри тайни операции на службите за национална сигурност на САЩ и Великобритания. Сега той е изправен пред съдия, който е работил за една от същите тези държавни агенции.
Както и при предишните съдии, които са се произнасяли по делото на Асандж, това поражда опасения за институционален конфликт на интереси. Точно колко е платено на Джонсън за работата му за правителствените ведомства, не е ясно. Записите показват, че той е получил хонорари два пъти от правния отдел на правителството за услугите си през 2018 г. Сумата е над £55 000.
МИ6 и разследването на смъртта на принцеса Даяна
Джонсън е станал заместник-съдия във Върховния съд през 2016 г. и пълноправен съдия през 2019 г. В биографията му се посочва, че той „често е работил по случаи, свързани с полицията и правителствените управления“.
Като адвокат през 2007 г. той представлява МИ6 като наблюдател по време на разследването на смъртта на принцеса Даяна и Доди Ал Файед.
Източници от външното министерство, цитирани от британските медии, не могат да си спомнят „предишен случай, когато МИ6 е назначил адвокати за разследване“.
Съобщава се, че британското разузнаване МИ6 е било „толкова загрижено от възможните разкрития“ по време на разследването, че Джонсън е бил назначен да „седне на изслушването“.
Той е бил натоварен със задачата да предостави „такава помощ, каквато съдебният лекар може да изисква“.
Защита на министерството на отбраната
Джонсън също е представлявал Министерството на отбраната (МО) на Обединеното кралство поне два пъти. През 2013 г. той е защитавал министерството по време на нашумялото разследване на твърденията, че „британски войници измъчват и незаконно убиват иракски затворници“ през 2004 г.
Адвокатите на МО тогава твърдят, че иракските обвинения са „продукт на лъжи“ и че тези, които отправят твърденията, „са виновни за престъпен заговор“. Джонсън твърди, че има „убедителни и обширни и независими съдебномедицински доказателства“, които да опровергаят обвиненията. Петгодишното разследване, което струва около £ 25 милиона, оневинява британските войски.
Джонсън също е защитавал МО през 2011 г. в дело за обжалване срещу Шон Ууд, военнослужещ от Кралските военновъздушни сили (RAF). Предишната година Ууд спечели делото, претендирайки за обезщетение срещу МО, твърдейки, че неврологичното му състояние, подобно на болестта на Паркинсон, е причинено от излагане на органични разтворители, докато служи в RAF.
Съдията уважава иска на Ууд срещу МО, но не признава, че това е причинило претендираната от него вреда.
Най-високо ниво на достъп до класифицирана информация
Джонсън е назначен от главния прокурор за „специален адвокат“ около 2007 г., показва проверка на Declassified UK. Това са специално проверени адвокати, които се наемат при изслушване на тайни доказателства в закрит съд.
Специалните застъпници трябва да преминат проверка и да получат допуск за най-високото ниво на класифицирана информация преди назначаването им, се казва в съобщение, публикувано на сайта на правителството.
Такава проверка се изисква за лица, които имат „чест и неконтролиран достъп до строго секретни активи или изискват достъп до материали с гриф „Строго секретно“.
През 2016 г. Джонсън действа като специален адвокат по делото на Абдел Хаким Белхадж, либийски гражданин, който обвини правителството на Обединеното кралство и МИ6, че са участвали в отвличането му и това на бременната му съпруга Фатима Бушар. По-късно правителството на Обединеното кралство се извини за действията си, които са допринесли за предаването, задържането и изтезанията на Белхадж и Бушар.
„Уикилийкс“ публикува чувствителни документи за използването от САЩ и Великобритания на „извънредно предаване“ на лица по време на войната срещу тероризма.
Шарп и Джонсън
Водещият съдия по делото за екстрадиция на Асандж във Върховния съд е Виктория Шарп, която беше назначена през 2019 г. от тогавашния премиер Тереза Мей. Журналистически разследвания показаха, че Шарп има семейни връзки с Консервативната партия.
Шарп и Джонсън са се произнасяли и по други нашумели съдебни дела. През 2022 г. те отхвърлиха иск за съдебен контрол по отношение на събирането и споделянето на масиви от данни от МИ5 и МИ6.
През 2023 г. Шарп и Джонсън се произнесоха срещу екстрадирането на британец в САЩ за измама с криптовалута, твърдейки, че „е възможно да бъде съден във Великобритания“.
ЕТИКЕТИВеликобританияделоДжулиън АсанджекстрадицияМИ6принцеса ДаянаСАЩУикилийкс