Какви ще са цените на тока от юли? "Хептен сме притеснени, но има време за паника"

Предстоящият преход от регулиран към свободен пазар на ток при съхранен държавен контрол върху цените за битовите потребители от 1 юли 2024 г. поражда редица притеснения у почти всички ангажирани с прилагането на новите разпоредби. Ще има ли поскъпване? Как ще бъдат компенсирани домакинствата, ако борсовите цени, на които техните доставчици купуват тока, са по-високи, и снабдителите – ако са по-ниски от определената от правителството базова цена? Как Фондът "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) ще плаща тази разлика, след като в момента е на дефицит от около 1 млрд. лв. и миналия месец не са били изплатени изцяло премиите и компенсациите на производители на ток? Как снабдителите на електроенергия "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-Про" ще осигурят пари, за да плащат веднага покупките си на борсата, при положение, че после трябва да чакат 50 дни, за да им издължат домакинствата сметките за доставената енергия?

Всички тези въпроси бяха дискутирани на среща, организирана в четвъртък от Института за енергиен мениджмънт и посветена на предстоящото хибридно освобождаване на пазара на ток за бита преди държавата да спре да се меси на него от 1 януари 2026 г.

Без яснота за сметките четири месеца преди промяната

По-малко от четири месеца преди енергийният регулатор да спре да определя цената на електроенергията за бита, все още няма яснота как ще се формира базовата цена от правителството, как ще изглежда бъдещата фактура със сметката, с данните в нея каква част ще плати домакинството и каква част ще е компенсация от държавата.

Тази неяснота възпрепятства електроснабдителните дружества да настроят своите системи за фактуриране, а това отнема месеци. Отделно те ще купуват ток от борсата, но за да участват в търговията, се нуждаят от обезпечения за 250 млн. лв. Ще им трябват солидни средства, за да плащат почти всекидневно сделките, а предвидените компенсации до пазарната цена на тока ще се изплащат веднъж месечно от ФСЕС, обясни Карел Крал, директор на "Електрохолд". По думите му след като от 1 юли 2024 г. обществените снабдители ще трябва да купуват задължително ток от борсата, разходите им ще скочат с 40 процента и това създава проблем с наличните средства. Ако се осигурят от заем, това означава лихви, които ще се пренесат върху бита, посочи Крал. После пък дружествата ще трябва да чакат 50 дни плащанията от клиентите и компенсациите си от ФСЕС, който пък ще трябва да проверява 5 млн. сметки месечно.

Недостиг на пари заради разминаване на плащанията

Според него частично този проблем може да се реши с авансови или по-чести плащания от държавния фонд, в който в момента постъпват 5% от приходите на всички производители на ток и държавните преносни оператори на ток и газ, парите от продажба на спестени държавни парникови газове, както и от свръхпечалбите на енергийните дружества.

В отговор председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев (ГЕРБ) и зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова увериха, че това може да се регламентира, но така и не стана ясно на колко пъти месечно може да се промени честотата на плащане на компенсациите.

Друг вариант е специално за крайните снабдители да бъдат намалени обезпеченията за търговия с ток, смята Крал, на което шефът на "Българската независима енергийна борса" Константин Константинов отвърна, че това би нарушило конкуренцията и обезпеченията за всички участници са еднакви.

Делян Добрев предупреди електроснабдителните дружества да са подготвени с увеличаването на оборотните си средства както за сегашната стъпка по освобождаването на цените, така и за тази от 2026 г., когато "трябва да имате капитал за покриване работата за 50 дни, защото тогава няма да имате и компенсации".

Политическо решение за дупката от 1 млрд. лв.

Делян Добрев каза, че е по-притеснен от образувалия се дефицит от 1 млрд. лв. във Фонд "Сигурност на електроенергийната система", който с приходите от парниковите квоти и търговията с ток плаща на топлофикации, ВЕИ и ТЕЦ "Ей и Ес Гълъбово" премии за това, че цените им са по-високи от пазарните.

"Дефицитът е заради срива на цените на парниковите емисии от 100 евро/тон (при които е планиран бюджетът на ФСЕС за 2024 г.) на 55 евро, както и заради намалението на цената на електроенергията, което съответно сваля приходите от 5-те процента такса върху продажбите на производителите", обясни Добрев. Той посочи, че в резултат на недостига на пари във фонда за февруари са платени само 75 на сто от компенсациите за ВЕИ и топлофикации, а НЕК не е получила и стотинка за разликата в задължително изкупувания ток от ТЕЦ "Ей и Ес Гълъбово" и от ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3", която в края на миналия месец спря работа, защото ѝ изтече договорът за продажба на ток за регулирания пазар.

Според депутата трябват "смели политически решения" за справяне с този дефицит. "Единият начин е това да стане като Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) вземе решение за повишаване на цената на тока преди 1 юли и върне компонентата задължение към обществото, което обаче ще вдигне цената с 15-20 процента", коментира Добрев по-късно пред журналисти.

КЕВР спокойна за цените от юли

Шефът на регулатора Иван Иванов обаче заяви пред журналисти, че такова решение няма да бъде взето, независимо, че партиите периодично повдигат темата: "Аз съм твърдо против да се вдигат цените за бита, за да се плащат компенсациите на ВЕИ производители, топлофикации и "Ей и Ес".

Според него дори базовата цена, която от 1 юли ще се определи от Министерския съвет, има всички шансове да се запази на сегашните нива. Таксите за мрежовите услуги като пренос, разпределение и достъп остават в прерогативите на КЕВР и там също не се очаква сериозна промяна, според симулации на регулатора.

В отговор на въпрос на Mediapool може ли да се предприеме увеличаване на 5-процентните отчисления от производителите на ток и операторите във ФСЕС, Делян Добрев коментира, че дори и да се вдигнат до 10 процента, това няма да реши финансовия проблем, защото допълнителните приходи ще са много по-малко от дефицита.

От думите и на Добрев, и на Иванов стана ясно, че въпросният дефицит от 1 млрд. лв. във фонда, който ще доплаща сметките на домакинствата, може да се реши само с политическата воля на правителството. Депутатът от ГЕРБ обърна внимание, че обявеният от финансовото министерство бюджетен излишък към края на февруари е за същата сума, но на тези пари не може да се разчита, защото са само на хартия. Той не се ангажира откъде може да дойдат средствата. Отбеляза обаче, че дори и да се намери решение за тази година, догодина пак ще има дефицит.

Активно се търси решение

Иван Иванов потвърди, че този проблем ще остане, тъй като цените на парниковите квоти няма да се повишат. Причината е, че все повече държави прилагат зелени политики и извеждат въглищните си електроцентрали, които са купувачите на въглеродните емисии. Той направи индиректна критика, че натрупаният при високите цени на тока буфер във ФСЕС бе изхарчен за компенсации на сметките за ток на бизнеса, който в същото време не задържа цените на своята продукция.

Зам.-министър Ива Петрова декларира, че "активно се работи за намиране на решение за дефицита на ФСЕС", но не коментира какви са вариантите.

Всъщност има резерв от около 150 млн. лв. за първите компенсации

От думите на председателя на фонда Диан Червенкондев стана ясно, че проблемът с милиардния дефицит засяга по-скоро плащанията към ВЕИ, топлофикации и "Ей и Ес", отколкото компенсациите за сметките за ток на бита след 1 юли. Пред Mediapool той коментира, че разчетите сочат, че около 40-50 млн. лв. месечно трябват за периода юли, август и септември за плащане към крайните снабдители, а след това прогнозите са разходите по това перо да намалеят. Тези плащания в първите месеци след частичното освобождаване на пазара на електроенергия не са застрашени, защото имаме резерви от свръхпечалбите на електроцентралите в предишни периоди, каза той. Освен това очакванията са, ядрената централа, която в момента осигурява повече от половината ток за домакинствата на изключително ниска регулирана цена, да започне да я продава на свободния пазар доста по-скъпо. Така ще се увеличат отчисленията ѝ през 5-процентната такса от приходите, коментира Червенкондев.

Той припомни, че ако цената на тока на борсата е по-ниска от базовата в сметката на домакинствата, снабдителите ще трябва да внасят разликата във ФСЕС.

По този повод бе коментирано и дали е правилно средномесечната разлика между борсовата и базовата цена на тока да се определя по цените, постигнати в търговията на електроенергия с доставка следващия ден. Карел Крал посочи, че това праща снабдителните дружества директно в търговията на този сегмент, където цените варират ден за ден и понякога в големи граници, и може да се стигне до голямо търсене, което допълнително да надуе цените.

Дългосрочни или бързи договори за тока за бита

Добрев му отвърна, че никой не им пречи да сключват и дългосрочни договори за доставка на ток, а целта да се определи текущата месечна цена е да се избегнат злоупотреби с двустранни сделки, при които да се обявяват значително по-високи цени от базовата на правителството. Шефът на борсата за ток Константин Константинов коментира, че пазарът "ден напред" е най-истинският, защото на него се продава чиста енергия, произведена почти за консумация и поради тази причина се ползва за референтна както от западните регулатори, така и от законодателите. При дългосрочните договори цените били по-спекулативни, "защото се продавали прогнози, а не произведена енергия", каза Константинов.

Иван Иванов на свой ред припомни на крайните снабдители с ток, че могат да купуват и от борси в други държави и отбеляза, че в момента страната ни има достатъчно трансграничен преносен капацитет. Този с Румъния например е свободен в повечето време.

Представителят на "Националната електрическа компания" Венцислав Марков отбеляза, че в неговото дружество също има натрупан тарифен дефицит от над 2.5 млрд. лв., чието решение за компенсиране се отлага, а държавното дружество го покрива със заеми, по които плаща лихви.

Зам.-министър Ива Петрова увери, че ще се работи за решаването на всички тези проблеми, но тяхното очертаване и онези извън тормозещите електроснабдителните дружества предизвика коментара на Карел Крал, че "ако преди тази среща бяхме притеснени, сега сме хептен притеснени, но още не сме в паника".