Насилието в Близкия изток не престава, но едва ли ще попречи на обявената среща Перес-Арафат. Това е резултат от окуражаващата поява на Европейския съюз на сцената на израелско-палестинския конфликт. Не че досега европейските страни не проявяваха интерес към въпроса, но той не се простираше по-далеч от финансови помощи за арабите, последван от упреци от страна на евреите поради прекалените репресии към тях. Поради това европейското присъствие беше слабо и неефективно.
В момента, обаче, предвид колебливата, за да не кажем отсъстваща, позиция на администрацията на Буш, най-сетне европейската намеса е с политически характер, изграден на основата на равнопоставеност в разбирането на мотивите на двете страни, както и във възприемането на техните грешки.
Следователно тази политика започва да придобива стойност. Пръв даде знак за раздвижването германският външен министър Йошка Фишер, последван от италианския си колега Ренато Руджеро. В последствие двамата заедно оказаха натиск върху Арафат в Дърбан. Срещата между двамата министри и Перес, в случай че такава среща се състои, няма да бъде решаваща, но ще бъде крачка назад от зиналата бездна, крачка, изключително важна при създалото се положение.
И едно наблюдение. Италия и Германия бяха особено близки в последните две години по отношение на вътрешноевропейските въпроси, сега двете страни действат заедно по горещите теми от международната политика.
Ренато Руджеро разпръсна страховете от възможен обрат във вътрешните връзки в ЕС, използвайки дипломатическата си мъдрост, без да предизвиква завистта на Франция /тези дни Юбер Ведрин ще тръгне по стъпките на Руджеро и Фишер в предстоящата си обиколка из Близкия изток/, запазвайки в същото време конструктивни отношения с Великобритания и Испания, които бяха вероятните нови съюзници на правителството на Берлускони.
За разсейването на опасенията на суперсъюзника Америка по отношение на Близкия изток, както и по отношение на Балканите и трансатлантическите отношения като цяло, допринесе друга една фигура. Това е координаторът по външната политика на ЕС Хавиер Солана, испанец, много повече европеист от испанския премиер Аснар и бивш генерален секретар на НАТО. Изключително активна фигура на европейската политическа сцена във всички кризисни точки, Солана, както писа Флора Левис в брой на "Хералд трибюн" от 1 септември, започва да прилича на онзи прословут събеседник, който търсеше Кисинджър, когато искаше да се "обади на Европа".
В тази окуражаваща панорама мястото и заслугите на Романо Проди, който започва третата си година като председател на Европейската комисия, изглеждат не толкова съществени. Не защото първоначалната равносметка е отрицателна, а по-скоро защото в негова вреда натежа по-голямото взаимодействие между правителствата на страните от ЕС, чийто изразител са самият Солана и италианско-немско-френските инициативи.
ЕС обаче ще има политико-стратегическа тежест, когато започне да говори от свое име и със свой глас. В този смисъл Проди изговори много благородни, но в повечето случаи твърде общи думи. От него се очаква конкретна визия, която да има връзка с отделните държави, предвид голямата институционална реформа през 2004 г.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
