От чие име правораздават магистратите?

Преди време написах, че Конституцията съдържа едно сериозно противоречие и дадох идея как да бъде отстранено. Противоречието е между текста на чл.1 ал.2, който твърди, че всяка държавна власт произтича от народа, и текстовете на глава шеста, според която Висшият съдебен съвет (ВСС), кадровият орган на съдебната власт, получава мнозинството си - онова, което взема решенията - от самата съдебна власт.

Трима са членове на ВСС по право - главният прокурор, председателят на Върховния касационен съд (ВКС) и председателят на Върховния административен съд (ВАС). След смачкването на следствието това са тримата административни ръководители на съдебната власт. Техните предложения за кадрови промени са изключително важни за кариерата на юристите в тази система, затова е ясно какво влияние имат например върху форумите на юристите в тази система, които избират членове на ВСС.

Последните публични скандали ме навеждат на мисълта, че колкото и да се опитвам, не откривам политик в България, който да изказва близко до моето становище. Трудно ми е да повярвам, че въпросното противоречие не се вижда, щом като аз съм го видял от първия ден на публикуването на тази Конституция.

Години наред съм свидетел на опитите на политическата сила, на чиято кауза за модернизиране на България съм привърженик, да овладее съдебната власт, използвайки удобния конституционен текст. Какво по-хубаво от това да държиш в ръцете си съдебната власт? Когато си на власт, управляваш практически без съдебен контрол, когато си в опозиция, вгорчаваш живота на управляващите именно с помощта на съдебния контрол върху техните актове. И отгоре на това си чист и пред Европа, и пред Щатите (ЕС и НАТО съответно).

БСП не остава по-назад, разбира се. Същите мечти за червена съдебна власт къкрят и в тяхното политическо гърне. Всичките им увъртания на тази тема произлизат от желанието да установят контрол върху съдебната власт - да не са седесарите, да са те във ВСС. Когато говоря с изтъкнати техни представители на тази тема, и дума не дават да се издума за премахване на ВСС - средството за кадрови контрол. А както знаем, Сталин рано-рано е казал - "кадры решают все". Кадри, които не минават през избори. Кадри, посочени от някого - било парламентарно мнозинство, управлявано от съответния партиен център, било събрание на съдии, прокурори или следователи, управлявано от съответния административен ръководител. Как тогава съдебната власт произтича от народа, не ми е ясно.

За парламента и правителството е ясно - хората гласуват, образува се парламентарно мнозинство, то излъчва премиер, по негово предложение мнозинството одобрява правителството. Налице е обществен договор. Никакъв такъв не откривам в сферата на съдебната власт. По силата на какъв обществен договор съдиите правораздават, прокурорите издават постановления, а следователите - заключения?

Четиринадесет човека във ВСС от общо двадесет и пет нямат нищо общо с българския избирател. Това магистратско мнозинство във ВСС решава кой ще стане съдия, прокурор и следовател, кой ще бъде повишен, преместен, понижен или освободен. Магистратите черпят властта си от ВСС, който, както виждаме, не я черпи на свой ред от избирателя, а от същите магистрати. Време е за въпроса кой е източникът на властта изобщо. Ако това е избирателят, как така без неговата санкция се упражнява власт от негово име? Всички знаят, че в съдебните решения и присъди е написано - "В името на народа". Народът хабер си няма.

Ето колко е просто - тази реплика, произнасяна от всеки съдия, да си получи съдържанието. Избирателите избират съдиите, които правораздават в името на народа. Юристите, които искат да правораздават, да убедят избирателите в своя съдебен район, че могат да го правят по-добре от всеки друг. Известно е, че в онези страни, които са възприели тази практика, много от изкаралите по няколко мандата като съдии се кандидатират за политически постове - конгресмени, губернатори, сенатори. Но едва след като са убедили хората, че са носители на чувството за справедливост. Съвсем естествено, след като са убедили хората, че прилагат закона справедливо, после отиват да правят справедливи закони.

Твърдя, че съществува пряка връзка между субективната представа на хората за степента на справедливост, която се проявява в ежедневния живот на страната, от една страна, и, от друга, икономическият растеж, ако говорим за пазарно стопанство. Затова е невъзможен икономически растеж в страна, която не е убедила гражданите си в своята справедлива подредба.

Промяната в Конституцията е нужна, за да възникне шанс за създаване на средна класа, за да възникне шанс за икономически растеж, за да възникне шанс за приличен, европейски стандарт на живот за българина. Сега шанс няма - едва ли ще се намери българин, който ясно да заяви, че държавата му е справедливо устроена.

*Николай Вълчев е юрист, бивш началник на кабинета на министър-председателя Иван Костов