Отговорност на политиците е да убедят Брюксел, че качеството е по-важно от сроковете

Г-жо Михайлова, ДСБ настояват за промени в конституцията, за да се осъществи съдебната реформа в България. Доколко това може да се впише в сроковете, които са ни дадени от ЕС?

Няма да може, ако гледаме нещата чисто формално. Ангажиментът, който е поела България в глава “Правосъдие и вътрешен ред”, сочи юни 2005 г. Ясно е, че няма как да стане приемането и на промяна в конституцията, и на нови процесуални закони. Но тук вината е на преговорния екип, който е ангажирал срокове, в които е невъзможно България да изпълни такива ангажименти. Трябвало е още тогава да се подходи сериозно и да се дадат разумни срокове, защото дори една промяна на конституцията може да стане по-бързо, отколкото приемането на един изцяло нов Наказателно-процесуален кодекс (НПК).

Затова ние настояваме веднага след свикването на новото 40-о Народно събрание да започнат консултации между политическите сили за изменение на конституцията и основните параметри на новия НПК, така че във възможно най-кратки срокове да стане ясно какво се случва в България. Смятам, че това е важно на първо място за българските граждани, а не толкова заради изискванията, които се поставят от страна на Европа. За ДСБ най-важното е съдебната реформа да се състои така, че българският гражданин да получава справедливост и в наказателния, и в гражданския процес. В момента усещането за справедливост липсва.

Доколко нещата, които сегашното правителство предлага в новият НПК си струва да бъдат запазени и да присъстват в следващ проект, независимо чий?

Разбира се, може да се стъпи на това, което е изработено, защото то е правено от експерти. Има идеи, които заслужават внимание, но има и неща, които без промяна в конституцията просто не може да се случат. Иначе законът ще бъде атакуван и ще падне в Конституционния съд.

Първо трябва да се реши мястото на следствието и прокуратурата, защото в правителствения проект на НПК всъщност следствието е извадено от съдебната власт, но това не е станало по конституционен ред.

От ДСБ изработихме цялостен проект за изменение на конституцията, с конкретни текстове и го предложихме в началото на тази година на политическите сили и на управляващите, в това число и на премиера. За съжаление тази крачка не беше направена. При това предложението идваше от опозицията и никой не можеше да заподозре управляващите, че правят промяна, за да си дадат повече власт. Ние смятаме, че следствието и прокуратурата трябва да минат към изпълнителната власт, за да подлежат на граждански и процесуален контрол. Освен това да се гарантират възможностите за бърз и ефективен съдебен процес.

Ако това се беше случило, сега много по-лесно щяхме да дискутираме възможностите за промяна на процесуални и материални закони. Тук искам да отбележа, че въпросът не е само за наказателното производство, но и за гражданското. Ние предвиждаме възможности за намаляване на инстанциите – т.е. част от делата да бъдат двуинтстанционно разглеждани, а само най-сложните, най-тежките случаи да минават през три инстанции. Това ще намали натовареността на съдиите и ще създаде възможност за много по-ефективно правораздаване.

Доколко според вас са уместни забележките на президента, че самата съдебна власт не се включва в реформата?

Съдебната власт е консервативна система - това трябва да се каже и то не е лошо. Ако съдебната власт е склонна много бързо да се променя, може да доведе до друг тип изкривяване в разделението на властите. Съвсем естествено e, разбира се, част от следователите и прокурорите да са против изменение на конституцията, което да ги извади от съдебната власт. Така те вече няма да се ползват с имунитети, със статута на несменяемост, с привилегии, които сега имат всички магистрати.

Според нас това би трябвало да остане само като защита за съдиите. В крайна сметка, процесът е състезателен – има две страни и съдът отсъжда. Работата на съда е да се прознася с решения, въз основа на закон и на базата на събрани доказателства. Работа на следствието и прокуратурата е като участници в процеса да отстояват едната позиция, а от другата страна е защитата на обвинеия. Така че, за да стане истински състезателен процес, трябва все пак да има равнопоставеност между двете спорещи страни.

Да, естествено е да има съпротива за промяна на конституцията. За да бъде извършено сравнително безболезнено, трябва много активен диалог между всички – да се чуят всички мнения, рисковете от един или друг вариант и да се намери онзи, който ще реши нещата най-добре за българските граждани и да мотивира хората, които са в съответната система, да работят активно и ефективно.

Кои са тезите, около които могат да се обединят политиците и магистратите, за да можем да изпълним в срок условията на ЕС и да не се задейства предпазната клауза?

Аз все повече чувам от политически сили, че възприемат идеята за промени в основния закон за мястото на следствието и прокуратурата и изработване на концепция, по която да се върви по-нататък по промените на законите. Към днешния ден изглежда доста по-оптимистично, че може да се случи промяна в конституцията, отколкото беше примерно преди една година.

Но това не може да стане до средата на септември...

Въпрос на политическа воля. Можем да сме на финалната права за промени в конституцията. Тук бих искала да кажа, че и промени в основния закон, и изработването и приемането на кодекси е нещо много отговорно. Цял НПК не може да се приеме за месец или два, това е несериозно. Това означава парламентът да приеме нещо, без да знае какво и просто да натиска копчета. Този вариант няма да е в интерес на гражданите на България.

Така че сроковете настина са много къси, но отговорността на политическите сили в следващия парламент е да убедят и Европейската комисия, че е по-важно нещата да се свършат качествено, а не само да рапортуваме пред тях за спазени срокове. Ще припомня, че срокът, в който трябваше да бъде приет нов НПК, е юни 2005 г. Ето как управлението Сакскобургготски проиграва националния интерес на България. И сега, на прага на парламентарни избори, трябва да отговаряме може ли за един месец, стахановски, да направим нещо толкова важно. Ако отговорът е “да”, това явно звучи несериозно и за всеки ще означава, че даже не си се подготвил и не знаеш какво ще се случи, след като този закон бъде приет. По-важно е да има политическа воля и да бъдат съобщени на Европейската комисия темповете, в които това може да се вмести.

Това означава ли, че България на практика е в безизходица и е обречена да се задейства предпазната клауза?

Точно затова ДСБ казваме, че управлението Сакскобургготски е заложило мини за следващото управление и следващия парламент. Това са неща, които са договаряни от тях. Ние ги научавахме впоследствие, след като са били договорени и никой не ни е питал кога и какво може да бъде направено. Заложени са такива рискове и цялата тази риторика, че са единствените, които могат да отстояват европейски интереси, в момента започва да се пука по шевовете, включително и с предупредителните писма, които ще дойдат тези дни от страна на ЕС.

Всичко това е свързано с несвършена работа от правителството Сакскобургготски. Тук не искам да говоря персонално за един или друг от министрите, защото това са общи решения от тяхна страна. Те договориха предпазна клауза.

Освен това има и нещо, за което трябва обективно да говорим – в самия ЕС текат процеси, които ще оказват влияние за това с какви темпове България ще влезе в ЕС. Мога да кажа, обаче, че ДСБ ще положат всички усилия да не се препънем по пътя към членството си в ЕС, нито да се задейства предпазната клауза. Ние като сериозна политическа сила ще използваме всичките си контакти да убедим европейците кои са реалните възможности като срокове нещата да се случат и да не задействат наказателните мерки към страната ни.

В крайна сметка, това е въпрос на един диалог с ЕС и на отстояване на тези. Когато имаш решителност, смелост и компетентност да защитаваш интересите на България, тогава можеш да убедиш и другата страна.

Искате да кажете, че тези срокове не са императив, а са въпрос на диалог?

Те са в някаква степен императив, но от друга страна, при един разумен диалог и разумни аргументи, смятам че може да се чуят неща, които да не доведат до най-тежка санкция за България.