Отнетите ФАР-акредитации костват на бюджета 75 млн. евро

Освен че загуби 220 млн. евро по програма ФАР, българският бюджет ще плаща 75 млн. евро. за проектите, договорени след юли 2008 г., когато след унищожителния доклад на ЕК на двете агенции в министерствата на финансите и на регионалното развитие бе забранено да договарят и разплащат проекти. В този период МРРБ е контрактувало проекти за 33 млн. евро, а Министерството на финансите - за 42 млн. Това стана ясно при изслушване в сряда на вицепремиера Меглена Плугчиева в парламентарната комисия по европейските въпроси.

С отнемането на акредитацията на агенция ФАР в МФ под въпрос остава получаването на още 50 млн. евро. Трийсет млн. от тях са по Преходния финансов инструмент ("наследник" на програма ФАР, предоставящ финансова подкрепя за изграждане и укрепване на административния и съдебен капацитет в области, които не могат да се финансират дейности от Структурните фондове и земеделските фондове -бел.ред.). Други 20 млн. са по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Майкъл Лий очаква адекватна реакция на засечени нередности Генералният директор на ГД "Разширяване" на ЕК Майкъл Лий е изпратил на 2 декември писмо до националния координатор Димитър Ивановски, в което посочва че проверките на неговия екип, направени от 23 септември до 8 октомври т.г. са показали по-ясно изразени слабости след акредитацията на двете агенции по разширената децентрализирана система за изпълнение (EDIS). В писмото, с което Mediapool разполага, се посочват и известни подобрения в управлението на фондовете, но те трябва да бъдат изцяло приложени. Още

От ЕК поискали от България да предложи друга структура, която да поеме от отрязаното за акредитация Централно звено за договаряне и разплащане усвояването на тези средства.

Освен това еврокомисарят по разширяването Оли Рен е заявил в Брюксел по повод запитване на български евродепутат, че съществува възможност да се възстанови акредитацията на двете агенции по ФАР, ако българските власти предложат и наложат коригиращи мерки преди декември 2009 г., именно заради двата финансови механизма.

ЕК откри нередности във всички фази на процедурите

Плугчиева информира и за основните аргументи, с които преди седмица ЕК окончателно отне акредитациите на двете ни агенции: непоследователно и различно интерпретиране на разпоредбите на Закона за обществените поръчки; неадекватно структуриране на оценителните комисии; липса на независим експерт в оценителните комисии; въвеждане на ограничителни изисквания в техническите спецификации; непълноценно функциониране при предварителния контрол при осъществяване на обществени поръчки; занижен или липса на контрол от страна на изпълнителната агенция върху изпълнението на проектите; неясен контрол от изпълнителните агенции върху действията и тръжните процедури, осъществявани от грантополучателите, НПО и общини; липса на надзор на строителните обекти; недостатъчно проследяване по подозрения за конфликт на интереси и нередности; недобро архивиране на документацията; недостатъчен административен капацитет, съпроводен с високо текучество и загуба на институционална памет и приемственост.

ЕК не е взела предвид напредъка на страната след юли, смята Плугчиева. Според нея сваляне на акредитациите станало на база оценка на работата на двете звена в периода юли 2007-юли 2008 г.

Атака срещу ЕК

Правителството и представителите на БСП, които обвиниха ЕК в "двойни стандарти" и "наказателни" мерки срещу България, вече изнесоха кампанията си на брюкселска територия.

Докато Плугчиева информираше депутатите с какви аргументи ЕК е спряла парите, вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин нападна Генерална дирекция “Разширяване” на ЕК, че не са уведомили предварително София, а преди това са подвеждали правителството с положителни оценки за проверките.

Калфин, който е в Брюксел за участие в Съвета на НАТО, заяви пред български журналисти, че месеци преди да бъдат отнети акредитациите, българската страна имала проблеми с ГД “Разширяване” като на многократно поставяни конкретни въпроси през последните няколко месеца не били давани отговори.

Много пъти сме искали съвети, които не са получавани, "включително искахме да видим одита, последния, на агенциите, преди вземането на акредитацията им – не за да го оспорваме, но ако искаме да си вземем поука, на нас ни трябва цялата информация, както ние в България нямаме нито един грам информация, който се скрива. Ние не казваме: това ни е за вътрешно ползване, няма да ви го дадем", заяви Калфин.

Той коментира като “неразбираем целия подход да се обявява една безпрецедентна за целия ЕС мярка, която се пуска едно писмо и се дават серия пресконференции, без някой от Комисията да се обади предварително на българското правителство, без подробно да обяснят какви са мотивите, така че действително да усещаме работата като партньорска работа с ГД “Разширяване”.

Плугчиева не вижда виновни министри

В София Плугчиева обяви, че решението на ЕК е несправедливо, защото още през юли е трябвало да ни се каже, че натрупването е голямо и акредитацията няма да се възстанови.

Народните представители от опозицията отново повдигнаха въпроса кой от правителството ще поеме отговорност за провала. Константин Димитров от ДСБ попита Плугчиева дали е предлагала на министър-председателя да извърши смени на министри. Вицепремиерът каза, че за последните шест месеца, откакто тя работи с министрите, няма основание да иска оставки. Ако е трябвало да се искат оставки, то това е трябвало да стане към май или юни, каза Плугчиева.