ОТНОШЕНИЕ КЪМ УДОВОЛСТВИЕТО

Ако се съгласим с това, че човек съзрява за щастие чрез морално съвършенство - така поставя въпроса Евангелието, то тогава ще видим, че актът на удоволствието, автоматично става второстепенен. Но трябва да се признае, че така погледнат този въпрос, не съответствува в ежедневието. Животът сякаш предлага други варианти, независимо от съвършенството и самоусъвършенствуването човек трябва да търси подходящ за него максимум на удоволствието. Та нали съвършенството е неизмеримо, а приятното се измерва, преживява и усеща емпирично. При това и приятното и съвършенството имат връзка със съвестта - гръбнака на човешката моралност.

Моралното добро задоволява, злото предизвиква неприятни усещания.

Дали тогава не е достатъчно човек да се самоограничи в рамките на постъпките, които удовлетворяват собствената му съвест?

И все пак тази концепция за щастието, като сбор от приятности, макар и да изглежда много привлекателна, особено когато съвестта се удовлетворява от добрите постъпки, не е онзи принцип, който може да управлява човешките действия.

Приятност, радост, удоволствие - това са субективни блага, които като главни принципи могат да доведат човек до формиране на неговото щастие, или по-точно на неговата фикция за щастие, извън обективното добро на собствената личност и цялото общество.

В този пункт етиката поставя човека в конфликтно положение между така /субективно/ възприетия идеал за щастие и задължението, извън което се крие истинското морално добро. Християнската етика върши това с характерната за нея умерена мярка. Тя не проклина приятностите, удоволствията и радостите, но подкрепя необходимостта да се отива отвъд тях по-далече, към обективното добро. Всеобхватността на това добро, представено от Евангелието, е много голяма. Човешките сетива трудно могат да обгърнат тази всеобхватност от духовни и свръхестествени блага. На всеки, който се среща с християнската етика, става ясно, че тя не води към максимум удоволствия и минимум неприятности. Цялата програма за усъвършенстването на човека и на обективното му съзряване за Бога не би могла да се реализира по този път.

И все пак християнската етика и възможностите на чувствения живот могат да се съчетават.

Човек постепенно се стреми към по-висши блага - духовни и свръхестествени. Няма съмнение, че това, което е приятно, е добро, а онова, което е неприятно, е лошо, следователно развитието на доброто у човека продължава в тази насока. Постепенно нови чувства, нови форми на наслада се формират в психическия живот на човека, който все по-пълно се приспособяват към духовния му живот.

На това приспособяване трябва да се обръща нужното внимание, но не да се разчита, то да управлява в правилна посока моралния живот, така че етиката да се уповава на него. Само разумът и волята - върховните кормчии на човешкия дух, водят всеки към обективното добро.

Човек не може да оформя своя възглед според това колко удоволствие му доставят тези нови форми на наслада, а според това доколко служат на целта, каквато е обективното добро.

Превод от полски Здислава Йоакимова
Издадено от EDITIO NOVISSIMA VERBA UNIVERSITAS
1992 година