Отпор на ИТН, ГЕРБ и ДПС срещу антикорупционен механизъм за пътните ремонти

Народното събрание не успя да вземе решение за пътните ремонти. Малко преди полунощ в петък трите предложения бяха отхвърлени от депутатите.

Гласуването показа разделителната линия в управляващата коалиция - от едната страна са "Продължаваме промяната" (ПП), БСП и "Демократична България" (ДБ), а от другата - "Има такъв народ" (ИТН), от чиято квота е и строителният министър Граздан Караджов.

Очаква се парламентът отново да разгледа решението на проблема, стана ясно от пост на премиера Кирил Петков на страницата му във Фейсбук малко след отхвърлянето на трите предложения. Днес най-вероятно ще бъде внесено ново предложение за разглеждане, което няма да се различава съществено от това на правната комисия, каза Настимир Ананиев (ПП).

Най-вероятно то ще влезе за разглеждане в Народното събрание следващата седмица.

Какъв е проблемът?

Пътните фирми претендират за неразплатени над 1.1 милиарда от държавата за извършени ремонти до края на 2021 г. Петгодишните договорите за текущ ремонт и поддържане, подписани основно през 2019 г. по времето на управлението на ГЕРБ, бяха прекратени предсрочно с анекси от служебния кабинет на Стефан Янев. Така шест от тях изтичат на 29 април, а останалите 28 - на 30 юни 2022 г.

Проблемът при тях е, че вместо работа за 710 млн. лв., на колкото възлизат общо договорите, са възложени дейности за 3.3 млрд. лв. на пътните фирми. Тоест многократно е надвишена стойността на договорите. Освен това по тях са възлагани не само текущи ремонти, но и основни, има дори случаи на незаконно строителство, според проверката на служебното правителство на Стефан Янев. Например ремонтът на участъка от магистрала "Тракия" между Чирпан и Стара Загора и на пътя за Кръстова гора в Родопите за 58 млн. лв. минава като текущ, а той на практика е основен, твърдят строителни фирми. Освен това са правени ремонти и на общински пътища с държавни пари по договорите за текущ ремонт и поддържане, например в област Благоевград, което също е недопустимо, разказват още от строителния бранш.

Вицепремиерът и министър на регионалното развитие Гроздан Караджов (ИТН) твърди, че заради подписаните анекси, той не може да възлага текущ ремонт на пътищата през тази година. Според строители обаче това не е точно така, защото той има право да възлага аврийни ремонти, но не го прави.

Първоначалното предложение беше да се платят 50% от претендираната сума за пътни ремонти, а остатъкът след като приключи проверката на договорите от работната група на министерствата на финансите и на регионалното развитие.

Това проекторешение мина миналата седмица през регионалната комисия в парламента, подкрепено и от четирите формации в управляващата коалиция, но на следващия ден бе бламирано от ПП, БСП и ДБ в пленарната зала с процедурни хватки.

Гласуването в Народното събрание

През тази седмица се стигна до редакции на първоначалното предложение. В крайна сметка в пленарна зала бяха внесени три проекторешения – първоначалното, на регионалната комисия и на правната комисия.

Дебатите по тях в пленарна зала продължиха близо четири часа и приключиха малко преди полунощ в петък с отхвърлянето и на трите предложения.

Най-много гласове получи предложението на парламентарната Комисията по конституционни и правни въпроси. То предвиждаше да бъдат разплатени половината от дължимите суми, а остатъкът - след проверка за реално свършената работа, като се мине през антикорупционната комисия в парламента. Това предложение бе подкрепено от 102-ма депутати от ПП, БСП и ДБ. Срещу него гласуваха 108 народни представители от ИТН, ГЕРБ и ДПС, а 11 от "Възраждане" се въздържаха.

Останалите две предложения получиха подкрепа от 25 и 29 депутати, основно от парламентарната група на ИТН.

Противниците на искането за разплащане след одобрение от антикорупционната комисия се мотивираха, че не било работа на парламента да взима решения, които са от компетенциите на изпълнителната власт.

Тънката червена линия между ПП, БСП и ДБ от едната страна и ИТН от другата е искането на трите управляващи партии да подлежи на парламентарен контрол и плащането на остатъка от парите.

А парите непрекъснато растат и вече са 2.5 млрд. лева

Докато законадателна и изпълнителна власт не могат да вземат решението по многократно надхвърлните възлагания по договорите за текущ ремонт и поддържане, от изказванията на депутати стана ясно, че все още няма яснота колко точно и какво ще се плати на фирмите.

Миналата седмица в комисията по регионална политика вицепремиерът Гроздан Караджов каза, че сумата от 50%, която ще се плати веднага, е около 520 млн. лв.

След това обаче премиерът Кирил Петков обяви, че тя е около 600 млн. лв., а късно снощи вече написа, че веднага ще бъдат разплатени 655 млн. лв. Всички тези суми се представят като 50% от претендираните от пътните фирми пари за извършени ремонти.

Браншова камара "Пътища" и министър Гроздан Караджов посочиха, че претендираната сума е в размер на 1 милиард и 176 милиона лева.

По време на дебатите в пленарна зала в четвъртък обаче се подразбра, че всъщност парите може да се окажат и 2.5 милиарда лева.

Имаме "много заплетен казус", каза председателят на регионалната комисия Настимир Ананиев (ПП). Той посочи, че до тук се стига по вина на ГЕРБ, защото по подписаните през 2019 г.- 2020 г. договори за текущ ремонт и поддръжка, пътната агенция е започнала да разширява обхвата им, като е възлагала извършването на ново строителство, реконструкция и основни ремонти.

"По този начин се заобикаля Законът за устройство на територията (ЗУТ) и затова сме в това състояние в момента. Договорите, които са на стойност 710 млн. лв., в един момент през миналата година стават за 3.3 млрд. лв.", каза Настимир Ананиев. Така се получава разлика от 2.5 милиарда лева, като от изказването му не стана ясно каква част от тези пари вече са разплатени на пътните фирми.

"Ставаме заложник на тези обстоятелства и трябва да решим дали да разрешим казуса сега, за да има пътна поддръжка, или да продължим проверката на самите договори", допълни Ананиев.

Спорът в управляващата коалиция

Спорният въпрос в управляващата коалиция е допълнителната поправка, внесена от ПП, за плащането на остатъка от парите да минава отново през антикорупционната комисия в парламента.

Поводът за нея е искането на министър Караджов парламентът да разреши на пътната агенция да възлага нови дейности по старите договори, докато не бъдат избрани нови фирми, като тези плащания няма да минават през проверка от парламента. Именно тук идват подозренията и съмненията на ПП, БСП и ДБ за възможно изтичане на пари към "партийни каси", стана ясно от дебата в зала.

Неофициално се коментира, че за част от възложените дейности за общо 3.3 млрд. лв. от ГЕРБ няма никакви документи, но те са извършени и фирмите сега не могат да си получат парите. Единствената възможност това да стане е да има ново възлагане по старите договори и така счетоводно да се оправдаят вече направени ремонти. Именно по тази причина от ПП, БСП и ДБ настояват и тези възлагания на Караджов да минават през парламентарен контрол. ИТН обаче са категорично против с аргумента, че така Народното събрание ще трябва да проверява плащанията на всяко едно министерство.

Председателят на парламентарната група на "Има такъв народ" Тошко Йорданов обясни, че макар да е сред вносителите на първоначалното предложение, то, както и редактираният вариант, са дело на премиера Кирил Петков, финансовия министър Асен Василев и началника на кабинета Лена Бориславова.

"Аз бях в Министерския съвет, когато това се случи", каза Йорданов. Той уточни, че предложението на регионалния министър Гроздан Караджов (ИТН) е било парите на пътните фирми да се отпуснат с постановление на Министерския съвет.

"Премиерът и финансовият министър предложиха решението да мине през Народното събрание, беше им предоставено решение, те го изчетоха, редактираха няколко пъти. Последната редакция беше на сътрудничката Лена Бориславова, след което беше пратено в Народното събрание и ние се подписахме като коалиционни партньори", разказа Тошко Йорданов. По думите му след това "започна циркът заради БНБ и предложението вече не им хареса (на ПП – бел. ред)".

"След това имаше ново предложение, отново от същата "Света Троица", което по някакви неясни причини влезе в правната комисия, което юристи могат да се изкажат дали изобщо е за там. Да кажа тука за корупционните практики, защото тук се намеква, че трябва да има контрол в парламента, но не е работа на законодателната власт да действа като изпълнителна. Предложението на Петков, Василев и Бориславова беше 50% да се дадат на фирмите, а останалите да минават през междуведомствената комисия на МФ и МРРБ. И ние го подкрепихме, така че тук няма да има корупционна схема. Ставаме за смях да приемем двете предложения на тримата. Трябва да изберем едно от двете. Ние ще подкрепим първото предложение, защото това беше коалиционно договорено. Другото неясно как се появи и беше свързано с БНБ, но такава връзка е нелогична. Да спрем да им правим цирк на опозицията и да гласуваме първото предложение", настоя по време на дебатите Тошко Йорданов.

Настимир Ананиев определи казаното от Йорданов като "лъжи". Той увери, че всичко е било подписано в присъствието на Караджов, министър от квотата на ИТН.

Депутати от ГЕРБ, ДПС, "Възраждане" и ИТН се изказаха, че не е работа на Народното събрание да се занимава с този казус, защото той е от компетенциите на Министерския съвет.

"Нищо не е ОК в това решение, защото то променя баланса на властите и нарушава Конституцията", заяви Йордан Цонев от ДПС.

Искрен Митев (ПП) обясни, че разбира много ясно защо ДПС и ГЕРБ не искат никакъв контрол върху средствата за пътните ремонти. Според него това се прави с цел тези пари "да могат да потекат през определени фирми към едни партийни каси". "Разбираме го това, само не разбираме защо Караджов и "Има такъв народ" не искат да има контрол върху тези средства", каза Искрен Митев.

На свой ред Гроздан Караджов заяви, че е много тревожно, когато Митев "изрича лъжи". Той напомни, че още през февруари е бил инициатор на междуведомствената комисия между МРРБ и МФ, която "ден и нощ" проверя пътните договори за нередности.

"Така че да ми казвате, че аз не искам да има контрол, е лъжа. Още в неделя пред бТВ казах, че няма как да не съм съгласен с това повече комисии и повече органи, и особено орган като Народното събрание да проверява тези сделки и възлагания...Няма никаква причина да не бих искал договорите да бъдат проверени от Народното събрание. Напротив, декларирам, че искам колкото се може повече комисии да проверят тези сделки, за да стане ясно, че това, което експертите на междуведомствената комисия ще извадят, и те ще бъдат препроверени", каза Гроздан Караджов.

Той отново повтори, че договорите за текущ ремонт и поддръжка са действащи към момента и по тях се извършва зимно поддържане и аварийни ремонти. Те са законни, защото са сключени по Закона за обществените поръчки, каза Караджов. Разясни, че проблемът е в надхвърлянето на техния обем. По думите на регионалния министър, докато всички договори са действащи има вариант да се върне оригиналният обем на договорите, докато не бъдат сключени договорите по новите обществени поръчки.

Това на практика означава пътните фирми да извършат обем от работа за 3.3 млрд. лева, вместо заложените 710 млн. лв., според обясненията на Настимир Ананиев.

Какво предстои?

Очаква парламентът отново да разгледа казуса, но не е ясно кога ще се случи това.

"Ще внесем предложението повторно още в утрешния ден (днес - бел.ред.). Няма да губим нито ден", написа премиерът Кирил Петков във Фейсбук.

По-късно браншова камара "Пътища" излезе с декларация и обяви, че пътният сектор излиза на нов национален протест в сряда (20 април).

В същото време организацията призовава правителството на заседанието си в сряда да вземе решение за изплащане на дължимите суми. Посочва се, че договорите са законни и при подписването на споразуменията за предсрочното им прекратяване през ноември 2021 г. държавата е признала извършените дейности.

Общото събрание на камара "Пътища" заявява, че критичното състояние на пътна мрежа се дължи на липсата на решенията на действащото правителство, заради невъзлагане на ремонтни дейности.