Парламентът отказа на МВР правото да рови в данъчните тайни

Данъчните ревизии вече няма да могат да продължават повече от 3 години. Това реши в четвъртък Народното събрание при приемането на второ четене на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

В момента, по искане на министъра на финансите, ревизиите могат да текат безкрайно.

Народните представители одобриха предложението първоначалният срок на ревизията да не бъде по-дълъг от 3 месеца. След това, с нова заповед, същият орган може да удължи срока с още месец. При особена фактическа сложност на проверката и само със заповед на изпълнителния директор на НАП, след мотивирано предложение, ревизията може да бъде удължена като общата ѝ продължителност не може да бъде повече от 3 години.

Когато в хода на административното производство се установят престъпни обстоятелства, то спира и материалите се изпращат на прокурор.

По време на дискусиите в пленарната зала депутатът от ДСБ Нено Димов оттегли предложението си ревизията да може да бъде удължавана само с един месец. Депутатите обаче не приеха другата му идея – последното удължаване да бъде не от изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП), а на министъра на финансите. Мотивите на Димов бяха, че министърът, за разлика от директора на НАП, подлежи на парламентарен контрол.

Депутатите приеха и текста на Ясен Попвасилев от ОДС ако първоначалната заповед е за някакъв срок, той да не може да бъде променян от органа, който възлага ревизията.

С приетите на второ четене текстове на ДОПК, депутатите решиха още, че МВР не може да има пряк достъп до данъчната и осигурителната тайна. Полицаите и занапред ще трябва да я изискват или чрез съда, или чрез някое от лицата с право на достъп.

Според приетото в ДОПК, без съдебно решение информация за платените данъци или осигуровки ще могат да искат президентът, орган на НАП, главният прокурор, управителят на НОИ (или директор на териториално поделение), директора на Агенция “Митници” (или на териториално поделение), директора или съответния публичен изпълнител на Агенцията за държавни вземания (АДВ), ръководителите на Агенцията за финансово разузнаване (АФР) и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол (АДВФК), както и при необходимост – комисията по закона “Петканов” за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност.

Депутатите приеха без дискусии да отпадане предложението на вносителя Министерски съвет, че пряк достъп до тези данни при необходимост могат да имат директорът на НСлС, вътрешният министър, главният секретар на МВР, директорът на НСС, директорът на НС”Полиция”, директорът на НСБОП.

Пленарната зала прие единствено предложението на Татяна Дончева от БСП към лицата с пряк достъп да бъде добавен и съдия-изпълнителят.

Служителите на МВР ще съдействат на агенцията по приходите, когато бъде отказан достъп до проверяваните или ревизираните лица, включително чрез претърсване или изземване по предвидения за това в НПК ред.

В проекта на МС се предвиждаше агенцията по приходите да може да извършва претърсване и изземване в подлежащите на контрол обекти при спазване разпоредбите на кодекса.

Отхвърлено беше предложението на депутата Нено Димов от Демократи за силна България при извършването на ревизия данъчните да могат да запечатват проверяваните обекти с цел осигуряване на доказателства само с решение на съответния окръжен съд, взето на закрито заседание. Решено беше за целите на проверката обектите да могат да бъдат запечатвани до 24 часа.

Според приетите текстове, иззетите вещи, книжа или други носители на информация ще се предават от органите на МВР на органите по приходите с протокол и опис.

Съгласно друг приет текст в кодекса, длъжностно лице, което занижи реалните пазарни цени на имот с цел да бъдат намалени данъчните задължения, ще бъде санкционирано да доплаща разликите.