Парното поскъпва с над 16%, газът – с 10%, токът – с над 4%

Енергийният регулатор прие новите цени на електрическата и топлинната енергия за следващата една година и на природния газ за месец юли. Определеното финално поскъпване и доста на предварително коментираните.

Средното повишение на тока за страната е 4.40 процента, като най-голямо е за клиентите на ЧЕЗ – 5.57%, следвано от потребителите на ЕВН – ръст от 3.74%, и на абонатите на "Енерго-Про", чиито сметки ще се повишат най-малко – с 3.51 на сто.

Топлинната енергия поскъпва средно с 16.23%, като най-голямото повишение и във Велико Търново – над 23 процента, следват Бургас и Плевен – с над 20 на сто, и София, където сметките ще нараснат почти с една пета. Само в дружествата в Сливен и Габрово повишението ще е под 10 на сто.

Произвежданият от топлофикациите ток поскъпва средно с близо 37 на сто, като най-голямо е повишението за столичното дружество - с близо 70 процента. Това също дава своето отражение върху цените на електроснабдителните дружества.

Природният газ през настоящия месец ще струва с около 10 на сто повече. Неговата цена ще е 49.94 лв/МВтч без данъци и такси при досегашна стойност от 45.27 лв.

Основните причини за нарастването на цените са по-високите разходи на енергийните дружества за природен газ и въглеродни емисии, посочват от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Принос за поскъпването на тока обаче има и включването на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" със заповед на енергийния министър да произвежда на регулирания пазар 1 тераватчаса електроенергия. Тя обаче ще струва 220.83 лв./МВтч при изчислена средна цена за регулирания пазар от малко над 108 лв.

В съобщението за новите енергийни цени се обяснява, че цените на газа и емисиите формират 77 на сто от цената на топлинните услуги, а от началото на 2021 г. синьото гориво е поскъпнало на борсите със 70 процента, а ръстът на въглеродните емисии е близо 150 процента и и стигат нива от 55 евро на тон.

Именно отчитането на техните актуални цени е довело до ревизията на първоначалните изчисления на комисията, които предвиждаха средното поскъпване на парното да е 10 насто, на тока – с 3 процента, а прогнозата за газа беше за ръст от 3.5 на сто.

Актуалните цени на газа и парниковите квоти са наложили повишаването на прогнозните годишни цени на тези два компонента от тарифите за тока и парното.

Първоначално докладът на регулатора е предвиждал прогнозната годишна цена на природния газ от 39.96 лв/ MВтч до края на следващия юни, но се наложило да бъде коригирана на 45.76 лв. При парниковите квоти била изчислена предварително цена от 47 евро/тон, но накрая заложената стойност е 51 евро/тон.

Ако обаче в рамките на следващата година се отчете ръст и спад на цените на газа и парниковите квоти над или под определените прогнозни стойности, КЕВР може да предприеме промени на цените. При определянето на следващите тарифи през 2022 г. ще се провери какви са били актуалните стойности на тези компоненти за изминалия период и ако има разлики нагоре или надолу съответно ще се отразят за следващия ценови период.

От КЕВР обясняват, че тъй като България няма собствен добив на петрол и газ, а изцяло и внася, е било принудена да отрази в ценовите си решения състоянието на международните борсови пазари.

"Комисията е наясно, че по-високите цени на топлинната енергия ще се отразят неблагоприятно за потребителите на услуги, но отказът да бъдат отчетени действащите в момента пазарни фактори създава рискове за срив в дейността на енергийните дружества, които ще бъдат в невъзможност да покриват нарасналите си разходи", пише в съобщението на регулатора.

Комисията допълва, че извън разходите на дружествата за газ и парникови емисии е намалило максимално разходите на енергийните дружества. Не са били приети исканията им за вдигане на заплати, инвестиции, ремонти, амортизации и за поддръжка на съоръжения, защото биха довели до допълнително увеличение на цената на топлинната енергия. За първи път регулаторът драстично е намалил и технологичните разходи на дружествата по преноса на топлоенергия.

От цените за тока става ясно, че дневната енергия на ЧЕЗ поскъпва с 5.42 на сто, а нощната – с 6.25 процента. При ЕВН повишението е 3.71% на дневната тарифа и 3.89 на сто – на нощната. Увеличението при "Енерго-Про" е 3.5% на дневния ток и 3.57% на нощния.

Цената "задължения към обществото" нараства значително до 7,18 лв./MВтч без ДДС. Приходите от нея влизат във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС). Тази цена включва разходите за тока от възобновяеми източници, топлофикациите и от двете т.нар. американски въглищни централи, изкупуван на преференциални цени.

Регулаторът обяснява, че основната причина за поскъпването на тока са повишените разходи на ФСЕС за компенсиране на електроенергията, произвеждана от топлофикациите и заводските централи. По-скъпите СО2 емисии се отразяват върху цената на тока от държавната и американските централи. В същото време обаче КЕВР е отрязала претенциите на ТЕЦ "Марица Изток 2" да ѝ бъдат възстановени от ФСЕС над 210 млн. лв. за разходи за закупуване на въглеродни емисии. Комисията обаче ѝ признава само 111 млн. лв. с аргумента, че дружеството не е следило активно международните пазари за парникови квоти в търсене на най-изгодни цени, а просто е купило нужните му количества преди крайния срок за заверяването им. Тогава обаче техните цени са най-високи, но дружеството ги приема с идеята, че регулаторът ще им ги признае автоматично като разходи. Според КЕВР обаче това е грешен подход.

Предложената от "Булгаргаз" цена за газа за юли е утвърдена в искания размер от 49.94 лв.%МВтч без такси, данъци и акцизи. От предоставените от държавното дружество данни става ясно, че за началото на 2020 г. петролът е стигнал 75 долара за барел, а газът – е надхвърлил 28 евро/МВтч. Въпреки това цената за българския пазар е с над 10 на сто по-ниска от европейската борсова.