Първанов и Марин се заклеха, целувайки кръста и Евангелието

Новоизбраният български президент Георги Първанов и вицепрезидента ген.Ангел Марин целунаха кръста и Евангелието, полагайки клетва за встъпването им в длъжност. На 19 януари, пред пълната зала на Народното събрание, новият президент и вицепрезидента се заклеха да спазват Конституцията и законите на страната и в действията си да се ръководят от интересите на народа. И двамата след клетвата целунаха и ръката на патриарх Максим, който стоя неотлъчно до тях по време на тържествената церемония.

На тържествено заседание на парламента присъстваха депутатите, цялото правителство с изключение на Димитър Калчев и Владимир Атанасов, начело с министър председателя Сакскобургготски, посланици и други гости. Президентът Петър Стоянов наблюдаваше церемонията от ложата си в парламента, в която след три дни ще седне Георги Първанов. Вицепрезидентът Тодор Кавалджиев не дойде за церемонията. От съседна на президентската ложа клетвата наблюдаваше Зорка Първанова, Антонина Стоянова също не се появи.

Заседанието откри парламентарният шеф Огнян Герджиков, който покани в залата Георги Първанов и Ангел Марин, председателят на Конституционния съд Христо Данов, премиера Сиемон Сакскобургготски и патриарх Максим.

Конституцията, евангелието и кръста бяха поставени пред новия президент, а патриарх Максим стоеше вляво по време на произнасяне на клетвата. С ръка на конституцията Първанов се закле да спазва законите на страната и да се ръководи във всичките си действия от интересите на народа, след което целуна кръста и евангелието и ръката на патриарх Максим. Същата процедура изпълни и вицепрезидентът ген. Ангел Марин.

След химна, приветствени речи към новия президент и вицепрезидент произнесоха Огнян Герджиков, премиерът Сакскобургготски и Христо Данов.

Първото си президентско слово историкът Първанов със сравнение между днешния ден и клетвата на първия български държавен глава след Освобождението княз Александър І Батенберг, който също се заклева да спазва конституцията и законите и да се ръководи от интересите на народа. Първанов посочи, че с тази историческа препратка иска да подчертае важността на запазване на корените и пренасянето на традициите в новия век.

Георги Първанов заяви, че след успешното изпълнение на критериите за членство в ЕС ще внесе проект за изменение на конституцията. Това ще бъде естественият завършек на адаптацията на националното към европейското право, допълни той.

Изброявайки външнополитическите цели пред България, новият президент постави на първо място членството ни в ЕС. Той заяви, че ще работи и за членството на България в НАТО и изрази увереност, че през неговия мандат и с неговия подпис страната ни ще стане член на пакта. Първанов обаче не маркира 2002 г. като срок-цел за България за членството ѝ в НАТО.

Изборите от ноември 2001 г. категорично препотвърдиха републиканската форма на държавата, подчерта новият президент. Президентската институция е най-републиканската в държавата, затова ще водя политика на издигане авторитета на републиката и утвърждаване на парламентарния ѝ характер, каза още Първанов.

Той също определи вотът през 2001 г. като вот за промяна в политиката на институциите, но допълни, че неговата отправна точка ще бъдат сигурност в промяната и приемственост по стратегическите цели и приоритети.

По думите на Първанов, неговото управление ще бъде в името на националното помирение и съгласие.

Активна социална позиция, продължаване на политиката на валутния борд, ускоряване на реформата в армията и борба срещу престъпността и корупцията, ще бъдат основните приоритети на новия президент.

В речта си парламентарният шеф Огнян Герджиков подчерта, че резултатите от парламентарните и президентските избори са манифестирали още по-силно и категорично исканията за радикални промени. Той припомни, че Първанов встъпва в длъжност в момент, който е от изключително значение за България с оглед нейното евроатлантическо интегриране. Това може да бъде постигнато само чрез сътрудничество и разбирателство между политическите сили и държавните институции, каза Герджиков. Той допълни, че освен предвидените в конституцията форми на сътрудничество между парламента и президента са възможни и допустими други неформални пътища на взаимодействие. В края на речта си Герджиков пожела на президента и вицепрезидента успешна работа за доброто на България и всички български граждани.

Г-н Първанов, Вие встъпвате в длъжност след успешния мандат на предходния български президент, по време на който доверието към президентската институция беше високо, обърна се Сакскобургготски към новия президент. Той призова да не се загубва нито ден в съхраняването и издигането на авторитета на институцията на държавния глава.

"В изборната нощ вие въздигнахте в свое кредо диалога, съгласието и политиката на протегната ръка. В името на националното единство политическите пристрастия трябва да остават на заден план. Само това ще гарантира не само подкрепата на правителството и парламента, но и на целия български народ", каза в речта си премиерът.

Симеон Сакскобургготски напомни, че предстоящата година ще е от особено значение за постигането на стратегическите цели за членство в ЕС и НАТО. "Вярвам, че заявената категорична позиция на новоизбрания президент ще намери обективно и последователно изражение в неговите действия", каза премиерът. Той специално поздрави досегашния президент Петър Стоянов за успешния мандат и изрази надежда, че с опита си и международен авторитет Стоянов ще продължи да подкрепя изграждането на една по-добра България.

Председателят на Конституционния съд Христо Данов пожела на Първанов и Марин да спазват конституцията както техните предшественици са го правили и припомни старата римска мъдрост "Спазвай законите, за да си свободен".

След края на всички речи Емилия Масларова, Снежана Гроздилова, Емел Етем и Надежда Михайлова поднесоха букети и поздравленията на парламентарните си групи на новоизбрания президент. Лидерът на СДС Екатерина Михайлова също поздрави специално новия президент.