Първо одобрение в НС на по-тежките наказания за пияните шофьори

Депутатите от Комисията по правни въпроси приеха на първо четене изменения в Наказателния кодекс, предвиждащи по-тежки наказания за шофиране без книжка и каране на автомобил под влиянието на алкохол и наркотици. Поправките бяха внесени от бившия парламентарен шеф Цецка Цачева и група депутати от опозиционната ГЕРБ.

Те предвиждат между една и три години затвор за шофиране с над 1.2 промила алкохол в кръвта при досегашно наказание до една година лишаване от свобода. При повторно каране с алкохол над 0.5 промила водачът ще е застрашен от до пет години затров и глоба между 500 и 1500 лв., вместо досегашните две години и гроба от 100 до 300 лева, приеха още депутатите.

При шофиране след употреба на наркотични вещества или техни аналози наказанието вече ще бъде от една до три години и глоба от 500 до 1500 лева, вместо досегашните две години лишаване от свобода. При повторен случай на шофиране след употреба на наркотици, провинилите се вече ще се наказват със затвор от една до пет години и гроба от 500 до 1500 лева.

При шофиране в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред, вече ще има наказание до три години и глоба от 200 до 1000 лева, вместо досегашните две години лишаване от свобода.

Завишават се и наказанията при причиняване на смърт или телесна повреда след употреба на алкохол, наркотици и управление без книжка. Вместо досегашните една до пет при тежка или средна телесна повреда, наказанието вече ще бъде от една до шест години, а при особено тежки случаи вместо от две до осем години, наказанието ще бъде две до десет години, предаде БГНЕС.

При причинена смърт вместо досегашните три до десет, наказанието вече ще бъде три до 15 години, а при особено тежки случаи вместо пет до петнадесет, наказанието ще бъде пет до двадесет години.

Ако нарушителят е избягал от местопроизшествието, наказанието при тежка или средна телесна повреда ще бъде лишаване от свобода от една до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от две до осем години. При смърт - лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Жертвите на катастрофи по пътищата в страната са се увеличили според черната статистика на МВР, посочват в своите мотиви вносителите. Въпреки действията на органите на МВР, през последната година е ясно очертана тенденцията за увеличаване на жертвите от такива произшествия и с оглед на това е необходимо да се предприемат и сериозни законодателни мерки, категорични бяха от ГЕРБ, чиито мотиви бяха изложени от Димитър Лазаров.

По думите му, предложените промени в Наказателния кодекс целят най-вече постигане на превантивен ефект от една страна, а от друга - по-голяма адекватност на наказанието спрямо резултата от деянието и обществената му опасност.

Депутатите от "Коалиция за България" гласуваха с "въздържал се", тъй като според Екатерина Заякова няма никакви доказателства, че завишаването на санкции ще доведе до намаление на произшествията. "За мен е популистко увеличаването на размера на наказанията, по-важно е правоприлагането", заяви Заякова.

На подобна позиция бяха и експертите от Министерство на правосъдието, като според Дияна Вакарелска не размерът на наказанието води до превенция на престъпността. "На първо място е превенцията и на второ – неизбежността на наказанието. Трябват мерки, които да формират у извършителите усещането, че няма да се измъкнат от наказателното преследване. Извършителят не чете Наказателния кодекс и не е запознат с конкретния размер на наказанието, когато извършва дадено деяние", посочи тя.