Пеевски коригира медийния си закон с искане да се разкрива и скритият собственик

ДПС коригира внесения от Делян Пеевски и други техни депутати медиен закон, който вече да задължава медиите да декларират не само официалния си собственик, но и скрития, който контролира редакционната политика. Освен това медиите да бъдат длъжни да разкриват не само грантово финансиране, но и средства, които са получавали с кредити и по договори с държавата, общините или политически субекти.

Допълнителните текстове бяха внесени в сряда с мотива, че така ДПС отговаря на "най-ярките си критици", които изтъкнаха, че мерките в първоначалния проектозакон на медийния издател Пеевски са безсмислени , тъй като фондациите, които спонсорират медии, и без това обявяват това публично на собствените си сайтове и на този в Министерството на правосъдието. В досегашния си вид исканите от ДПС поправки не изглеждаха нищо повече от поредна операция по лъскане на имиджа на Пеевски, посочен в последния доклад на "Репортери без граници" като основна причина за сриването на България до 111-то място в класацията за свобода на словото.

Новият вариант на промените звучи обещаващо, стига да има надеждни механизми за проверка на декларираните факти и санкции за подвеждащи или лъжливи данни. Такива обаче не са предвидени и предстои да се види дали депутатите ще се постараят да ги заложат. В противен случай и новият вариант на медийния закон "Пеевски" няма да бъде нищо друго, освен операция по изчистване на имиджа на политика.

Като опит да отговорят на "най-ярките си критици" определиха народните представители от ДПС допълнителните текстове, които внесоха към медийния закон "Пеевски" в сряда. Те предвиждат освен грантовото финансиране, медиите да декларират средства, които са получавали с кредити и по договори с държавата, общините или политически субекти.

Депутатите от ДПС Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева, които са съавтори на закона "Пеевски", предлагат медиите не просто да посочват реалния си собственик, но и онзи, който контролира "редакционната политика", без формално да е свързан с изданието.

"В случай, че лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга и/или редакционната политика е различно от действителния собственик на доставчика на медийна услуга, това обстоятелство се обявява в декларацията", гласи законовото предложение.

Освен това медиите ще трябва да декларират кредитите си, договорите си с правителство, общини, политически партии, както и средствата, които получават по комуникационните програми на ЕС, а също и рекламни договори с лица, чиято дейност подлежи на регулация от държавата.

Ако поправките се приемат, всичко това ще се декларира в регистър, поддържан от Министерството на културата, което и в момента поддържа такъв регистър за собствеността на печатните медии.

Предвижда се лице, което не подаде декларация, или подаде такава с невярно съдържание, да се наказва с глоба или имуществена санкция от 10 000 лева до 15 000 лева, а при повторно нарушение - от 20 000 лева до 30 000 лева.

Вносителите не отговарят на въпроса могат ли чиновниците в Министерството на културата да упражняват подобен контрол. Затова тази работа ще се върши от Комисията за защита на конкуренцията и от Сметната палата, даде заявка Велислава Кръстева, цитирана от Клуб Z.

Най-вече обаче остава неясно как ще се установява дали и и кой е скритият субект, който контролира редакционното съдържание в дадена медия, без формално да е неин собственик. Което пък поражда друг въпрос, ако издание, което очевидно защитава нечии интереси, не декларира, че му се оказва влияние и не бъде санкционирано от МК, означава ли това, че имиджът му ще бъде изчистен, тъй като формално ще е изпълнило закона?

Очевидно обаче колегите на Пеевски, който отново не се яви в парламента да мотивира закона си, са се засегнали от поредицата критики.

"Кой се опитва да измести темата от закона към свободата на словото? Кой има интерес да остане в сивия сектор? Кои собственици на медии желаят изместване на темата?" - запита Хамид Хамид, който в опит за остроумие препрати към популярния въпрос от протестите през 2013 година– КОЙ.

Медийният закон "Пеевски" бе приет миналата седмица на първо четене, след като половин година комисията по култура в НС не го предвижи. Затова ДПС се възползваха от възможността си като опозиционна партия да внесат текстовете директно в пленарна зала, каквато възможност веднъж месечно им дава правилникът за дейността на парламента.

Акцията очевидно бе договорена, тъй като управляващата коалиция ГЕРБ -"Обединени патриоти" пламенно защити закона "Пеевски", независимо че правителството подготвя свой конкурентен медиен закон, който симулира същата цел – прозрачност на медийната собственост в България. Депутати от мнозинството допуснаха, че правителствените предложения ще бъдат инкорпорирани в гласувания вече проект преди второто му четене.

Единственото изказване против промените бе на народния представител на БСП Антон Кутев, който заяви, че възразява не толкова срещу предложенията, а срещу това, че те идват от Пеевски и целта очевидно е да се изчисти името му на медиен издател. Кутев предупреди, че гласуването на текстовете ще е "изнасилване на общественото мнение", но никой не го чу. Началникът на "Патриотите" в парламента Волен Сидеров го посъветва, ако има някакъв личен проблем с Пеевски, "да иде зад ъгъла на парламента и да го реши".

Още по темата
Още от България