Пенсионните фондове са загубили "само" 500 млн. лв. от началото на кризата

Covid-19 нанесе поредния удар върху и без това проблемните втори пенсии

Пенсионните фондове са загубили "само" 500 млн. лв. от началото на кризата

Кризата с Covid-19 стовари поредния проблем върху и без това заплетената ситуация с изплащането на пенсиите от втория пенсионен стълб – загуби на финансовите пазари. Спадът на доходността на универсалните пенсионни фондове (УПФ) е "само" 5.23% от 1 януари 2020 г. до 19 май 2020 г., съобщава в отговор на парламентарен въпрос финансовият министър Владислав Горанов.

В абсолютна сума това прави около 500 млн. лв.

Горанов прави сравнение, че за същия период водещите български, европейски и американски индекси на фондовите борси бележат доста по-сериозни спадове: българският SOFIX (-20.56%), френският CAC40 (-25.87%), немският DAX (-16.79%), лондонският FTSE100 (-21.34%), американските Standard&Poor’s 500 (-9.22%) и Dow Jones (-14.74%).

Според финансовия министър това е доказателство, че благодарение на добрата законодателна рамка, в която има строги изисквания към инвестициите на пенсионните фондове, те са се оказали защитени от по-сериозни загуби. "До момента пенсионноосигурителните дружества успяват да минимизират до голяма степен негативните ефекти за фондовете от спадовете на световните финансови пазари, като не са налице индикации, че няма да успеят да изпълнят тази съществена цел и занапред", изтъква Горанов.

Натрупаните средства на едно лице във възрастовата категория 55-59 г., откъдето през септември 2021 г. ще са и първите пенсионери с две пенсии – от НОИ и УПФ, са средно 4094 лв. към 31 март 2020 г. Това е с около 200 лв. по-малко по партидите в сравнение с 31 декември 2019 г., когато въпросната категория граждани са имали средно по 4284 лв., сочи статистиката на Комисията за финансов надзор (КФН).

Заради загубите управляваните средства в УПФ са паднали с около 500 млн. лв. - от 13.2 млрд. лв. в края на 2019 г. на 12.7 млрд. лв. към 31 март 2020 г., сочат още данните на КФН. 

Освен универсалните пенсионни фондове (УПФ) частните компании управляват още три вида фондове – професионални, доброволни и доброволни по професионални схеми. За три месеца натрупаните активи в четирите вида фондове са се стопили от 15.73 млрд. лв. на 15.17 млрд. лв., тоест с около 560 млн. лв.

Финансовият министър Владислав Горанов прави изричното уточнение, че посочените загуби не са "безвъзвратни", защото стойността на активите се променя всеки ден и "при благоприятно стечение на пандемичната обстановка" парите могат да се възстановят. Освен това, частните фондове днес са много по-подготвени за кризата в сравнение с 2008 г., като освен това и управляват много повече пари в сравнение с преди над 10 години.

И все пак кризата с Covid-19 идва в много неподходящ момент за българската пенсионна система, защото през септември 2021 г. трябва да стартира плащането на пенсиите на първата кохорта пенсионери, които ще взимат две пенсии – намалената с между 20 и 28% пенсия от НОИ и втора пенсия от частен фонд. Това ще бъдат жени, родени през 1960 г.

И до момента обаче плащането на вторите пенсии не е разписано в закона и не е решен въпросът как ще бъдат компенсирани първите кохорти пенсионери, които най-вероятно ще бъдат сериозно ощетени, защото от двете си пенсии ще получават значително по-ниска сума в сравнение с тази, които бяха взимали, ако се осигуряваха само в НОИ.

По принцип осигурените лица имат право да прехвърлят спестяванията си от частния си фонд в НОИ, но това трябва да стане най-късно до 5 години преди пенсионирането. Държавата вече даде едно извънредно удължаване на този срок до 31 декември 2018 г., но се оказа, че голяма част от първите кохорти пенсионери по новата схема са изпуснали и него. От 20 000 жени, които трябва да вземат за пръв път втора пенсия през септември 2021 г., едва 1800 са се прехвърлили в НОИ.

Първите кохорти мъже, за които ще важи новата схема, ще се пенсионират през 2024 г.

До този момент социалното министерство, финансовото министерство, Комисията за финансов надзор и пенсионните фондове не могат да се разберат как да се излезе от патовата ситуация. Бившият социален министър Бисер Петков, който пръв призна, че мнозинството от първите пенсионери по новата схема ще получат до 50 лв. втора пенсия, излезе с концепция по въпроса, но впоследствие подаде оставка.

Новият социален министър Деница Сачева преди коронакризата обмисляше да удължи срока за прехвърляне на партидите в НОИ и да намали орязването на пенсиите от НОИ с по-малко от 20%. Тя обаче така и не внесе никакъв законопроект. Освен това, подобно прекрояване на системата е много сериозно и не е ясно дали за него ще се намери консенсус в правителството и в парламента.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес