Петър Стоянов не е подходяща дясна кандидатура за президент

Г-жо Димитрова, как се движи подкрепата към СДС при центорбежните процеси, които протичат и в СДС, и в ОДС?

Нямаме информация как се движи доверието към СДС след последните разцепления. Мога да говоря за тенденцията в последните месеци след изборите. От тях личи, че СДС относително запазва нивото си от последните избори, което е в рамките от 5-6 процента. Това е електоралното дъно, което достигна партията. Предстои да видим резултатите от най-новото проучване, но можем да бъдем сигурни, че подобни разцепления не могат по никакъв начин да доведат до привличането на нова вълна от симпатизанти.

Как се приема политиката на Петър Стоянов като лидер на партията? Неговото идване бе съпроводено от големи надежди за позитивна промяна.

Такива очаквания наистина имаше най-вече сред симпатизантите на СДС, че след тежката загуба на изборите e необходимо ново лице.  Проучванията, които правихме около Националната конференция в началото на октомври показаха, че подкрепата за Петър Стоянов вътре сред симпатизантите е поляризирана. Приблизително около 40% бяха хората, които го подкрепяха и вярваха, че с него Съюзът ще се върне на полагащото му се място в обществото. Около 38-39% обаче идентифицираха Петър Стоянов като лице от миналото, т.е върху него лежаха много повече образите на дистанциране от партията, припознаваха го като част от вътрешните противоречия в СДС. В този смисъл не се залагаха големи очаквания, че ще може да преодолее дълбоката криза, в която е изпаднала партията.

Тези нагласи са показателни за това, което се случва в момента. Вижда се, че противоречивите гласове след месец и половина като че ли не заглъхват, а придобиват нова сила.

Има ли потенциал крилото на Надежда Михайлова в СДС да се превърне в нова дясна партия?

Крилото или фракцията, която ще създаде Надежда Михайлова, е облечено в една идеологическа и демократична риторика в стил “отваряне към обществото”. Нека припомня, че тезата “Нека отворим прозорците” бе използвана от Надежда Михайлова, когато тя бе избрана за лидер на СДС. В този случай виждаме възраждане именно на тази риторика.

Аз лично не познавам практика на трайно политическо фракционерство, независимо, че сега изглежда има някакъв баланс на отношенията вътре в СДС. Не вярвам фракцията да остане трайно в партията. По-скоро питането е накъде след това. Възможностите са три – тази фракция да се обособи в самостоятелна партия, няколко малки фракции в СДС да направят обща партия или тя да се присъедини към някоя от съществуващите десни партии.

Твърде рано е да се говори за някакви избистрени пътища пред тази партия.

Процесите на роене и фрагментиране на СДС са достигнали до логическия си абсурд. Може би не малко партии биха могли да се създадат, но въпросът е дали ще има избиратели за тях. Това, което наблюдаваме като разпадане на коалицията ОДС и вътре в СДС, преминава критичната точка, след която възниква съмнението дали дясното в България може да бъде жизнеустойчиво и дали може да просъществува в този безкрайно фрагментиран вид.

Ако изведем от този контекст предстоящите президентски избори?

Всяка от десните партии да се опитва да очертае собствено поле на действие и да се разграничи. Като казвам това имам предвид най-вече ДСБ, тъй като те за много кратък период от време успяха да демонстрират вътрешна последователност в действията си, но и те не могат да надскочат определен хоризонт и параметри на влиянието си. Това няма да може да стане, докато не започне да се изгражда един публичен образ на българската десница като една смислена десница, която да може да чертае проекти и електорално влияние.

Трябва да стане ясно, че просъществуват онези партии, които успяват да спечелят електорално влияние, а онези, които губят подкрепа, рано или късно отиват към небитието.

Това важи с пълна сила за президентските избори. Всяка една от десните партии може да влезе в парламента със своите от 4 до 7 процента, но когато става дума за мажоритарни избори, нещата са съвсем различни. Всеки, който е след първото място, е загубил. Затова твърдя, че като цяло тези процеси, които текат в СДС, се отразяват на всички десни партии, независимо от опитите им да се разграничат.

Мисля, че именно президентските избори биха могли да катализират създаването на минимален десен проект, минимални цели и да се потърсят принципите около които да се обедини този проект.

Петър Стоянов е единствената анонсирана президентска кандидатура на този етап. Има ли потенциал тя успешно да се реализира?

Моята лична оценка е, че това не би била една сполучлива и обединяваща кандидатура, която да донесе успех на десните сили. Загубата на предишните избори и начинът, по който сега се включи в партията, след поредица от загуби, трудно може да го превърне в този онзи катализиращ фактор. Вероятно трябва да се търси фигура извън най-популярните в близкото минало, но по своеобразен начин изхабени в изборите фигури. Това не означава, че всяка една от тях няма персоналните си достойнства, но мисля, че фигурата трябва да се търси извън тесния кръг на много популярните в дясно лица.

СДС бе партията в дясно, която най-много говореше за коалиции и коалиционна политика, а сега се прави почти обратен завой. За какво говорят тези сигнали и как се възприемат от хората?

СДС наистина излъчваше сигнали, че търси коалиционна политика, но фактически не успя да възпроизведе реална политика от това. Повечето от коалиционните споразумения бяха сключени с партии практически без електорат. Разпадането на коалицията го приемам като нещо нормално, защото това доведе само до вкарването в парламента на няколко депутата, зад които не стои никаква политическа и електорална тежест.

Страхувам се, че тези процеси за достигнали до такава точка, че обществото да не се интересува от разпада в коалициите – което е по-тежката присъда и от това да го оценява негативно.

Как се приема криволиченето на СДС в последната година между НДСВ и запазване на идентичността на партията изцяло в дясното?

Тук става дума за две неща. Първото е, че липсва изобщо ясна политика на СДС и какви конкретни тези се защитават.

Другият проблем - за връзката на СДС с НДСВ - може да бъде решен единствено от политиката на самото НДСВ. В момента в България няма потенциал за толкова много десни субекти с различни политики в дясното. Ако се стигне до положение да се обособи едно дясно икономическо крило в НДСВ, от друга страна СДС, а трета ДСБ – това е абсурд. Това е въпрос с много дългосрочна перспектива.

Ако НДСВ отмине в ляво от центъра, то няма да има нищо по-нормално от това да се достигне до общо взаимодействие на партиите, които и сега са в дясно. Но ако НДСВ се позиционира в дясно, аз не виждам принципни проблеми за това по редица политически, икономически и конституционни въпроси, десните партии и НДСВ да имат общи позиции.