Петкова с картбланш за споразумение с ЕК по газовото дело срещу БЕХ

Нови обстоятелства накараха парламента да допълни предишно свое решение да не се признава вина

Петкова трябва да постигне договорка с Брюксел, за да спаси БЕХ от глоба по газовото дело, архивна снимка БГНЕС

Нови обстоятелства оневиняват или значително смекчават отговорността на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) за недопускането на частната "Овергаз" до газовата мрежа на дъщерната на държавната компания "Булгартрансгаз". Поради тази причина парламентът реши в четвъртък да даде мандат на енергийния министър да се споразумее с Брюксел по т. нар. газово дело срещу БЕХ, за което миналата есен Народното събрание нареди на Теменужка Петкова да не се признава и вина. Това заплашваше енергийния холдинг с глоба от 330 млн. евро заради нарушението, за което ЕК заведе делото през юли 2013 г., но междувременно бе отстранено.

През ноември 2017 г. депутатите приеха решение чието прилагане пращаше България на съд с Европейската комисия. Парламентът задължи тогава енергийния министър Теменужка Петкова да защитава пред Брюксел позицията, че няма газов монопол от страна на държавата и, ако бъдат наложени санкции от страна на Еврокомисията, да ги обжалва пред Съда на Европейския съюз.

Сега обаче по предложение на депутатите от ГЕРБ Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков на Петкова се възлага да предприеме действия по постигането но споразумение за приключване на делото като се вземат предвид актуалните прилагани практики от Брюксел по сходни дела.

Целта е да се избегне санкция за БЕХ по начина, по който това се размина на "Газпром" през май 2018 г. с антимонополното дело на Брюксел срещу руския газов концерн. "Развитието по това дело е относимо към делото БЕХ Газ поради сходната правна квалификация на твърдените нарушения и припокриване на пазарните участници, имащи отношение по двете дела, чието поведение е анализирано от ЕК", посочват тримата депутати. Именно записани в споразумението ЕК-"Газпром" клаузи прехвърляли отговорността за потенциалното нарушение на "Булгартрансгаз" върху "Газпром".

Ако Петкова не успее да се споразумее с Еврокжмисията, тогава ще се изпълнява решението на парламента от миналата есен за непризнаване на вина.

"Би било несправедливо, ако за "Газпром" е допустимо да сключи споразумение с Европейската комисия, а тази възможност бъде отказана на българските дружества. Отделен въпрос е дали възпрепятстването на достъпа до инфраструктурата действително е по вина на българските дружества, или не", коментира след приемането на новото решение Делян Добрев.

През юли 2013 г. ЕК започна да разследва дали БЕХ и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" злоупотребяват с монопола си и пречат на частни фирми да получат достъп до газопреносната мрежа, за да могат да участват на вътрешния пазар, както и не са им позволили да съхраняват свое гориво в газохранилището в Чирен. Жалбата бе внесена от "Овергаз Инк", която не успя да осигури транзит за собствени доставки, след като "Булгаргаз" спря да ѝ продава синьо гориво. В допълнение компанията на Сашо Дончев в края на 2015 г. бе отрязана от доставки и от "Газпром", макар руската компания да бе акционер в развод в дружеството. Според "Овергаз" това е станало в договорка с българската държава, в резултат на което в края на 2016 г. компанията заведе арбитражен иск срещу България за 202.5 млн. евро, заради създавани пречки пред бизнеса ѝ и защото нарушава правилата на Енергийната харта за защита на инвестициите.

По наказателната процедура Еврокомисията предложи част от "Булгартрансгаз" и притежаваната от дружеството мрежа да бъдат продадени на стратегически инвеститор, но тази възможност бе категорично отхвърлена от премиера Бойко Борисов по време на предишния му мандат.

Макар суверенитета на газовата мрежа да се сочи като основен мотив за запазване на собствеността на държавата в нея, не е изключено запазването на "Булгартрансгаз" в групата на БЕХ да е провокирано, заради желанието на Борисов да изгради газов хъб на територията на страната. 

Още по темата
Още от Бизнес