Плевнелиев ще наложи вето, ако бъде върнато пушенето в заведенията

Президентът Росен Плевнелиев заяви, че ще наложи вето върху Закона за здравето, ако бъде отменена пълната забрана за тютюнопушене в заведенията, каквито планове имат в БСП.

"Категорично заявявам, че ако се тръгне към каквото и да било връщане на стария режим, като президент ще се противопоставя. Не мога по никакъв начин да поставя като аргументи от една страна здравето на нацията и от друга страна изискванията на един или друг бранш. Здравето на нацията на мен ми е важно", заяви държавният глава.

Либерализирането на режима на пушене бе един от предизборните ангажименти на левицата, който обаче не се приема еднозначно дори в рамките на подкрепящите правителството партии. Миналата седмица депутатът Спас Панчев от Коалиция за България обяви, че законопроектът влиза до дни за обсъждане в парламента. Все още не е ясно дали Панчев, който е основен говорител по темата за пушенето, се ползва с пълна подкрепа от съпартийците си.

Според промените, изготвени от БСП, ще се върне възможността да се пуши на закрито в заведенията с обособени помещения за пушачи с изградена вентилационна система, както беше преди въведената от ГЕРБ в средата на миналата година тоталната забрана за пушене на закрито. След като в началото на мандата на правителството здравният министър Таня Андреева се обяви в подкрепа на тези планове, в последните дни промени позицията си и заяви, че забраната трябва да остане.

Президентът Плевнелиев посочи във вторник, че режимът, който беше постигнат у нас, е въведен в много европейски държави и е "ясен, категоричен, дългосрочно правилен".

Това е втората законодателна инициатива на БСП срещу която се обявява президентът в последните дни. Той вече обяви, че ще върне готвените промени в Закона за досиетата, който ще върне "чадъра“ върху висшите ДС-кадри в разузнаването.

Става въпрос за връщането на параграф 12 в Закона за досиетата, според който не се установява принадлежност за всички заемащи или заемали длъжност началник на отдел или началник на сектор в цивилното и военното разузнаване след 16 юли 1991 година. Този текст бе изваден от закона в края на миналата година с подкрепата на ГЕРБ по предложение на тогавашните депутати от Синята Коалиция Иван Костов и Йордан Бакалов.

Плевнелиев очаква сигнали от правителството за реформата на спецслужбите

Във вторник президентът Росен Плевнелиев коментира, че като държавен глава носи "отговорността Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) да не е говорилня" и би го свикал за реформата в сектора сигурност, "когато дойде подходящия момент".

По думите му е много важно изпълнителната власт и парламентът да подадат сигналите към

него, че има готовност да се дебатира по продължаването на реформата в сектор "Сигурност".

"Изпълнителната власт трябва да е ревизирала плановете си, част от министрите трябва да са направили много точни преценки, заявки, парламентът да е подготвил законопроектите в пакет, а не на парче", коментира държавният глава.

Пакетът проектозакони за спецслужбите, който включва общ закон за националната сигурност и отделни законопроекти за НРС, НСО и военното разузнаване, бе подготвен преди извънредните парламентарни избори и мина през КСНС. Сегашните управляващи обаче дадоха сигнали, че възнамеряват да лишат президента от правомощието му да назначава със свой указ шефовете на Националната разузнавателна служба (НРС) и на Националната служба за охрана (НСО), а Плевнелиев обяви, че няма да позволи да бъдат отнети тези президентски правомощия.

"Кризата с бежанците е повече от очевидна"

Плевнелиев коментира още, че е изцяло в компетентността на изпълнителната власт да се справи с проблема с бежанците.

"КСНС към президента е консултативен орган, а същевременно има Съвет по сигурност към МС, който е изпълнителен орган и там се ревизират плановете, там се осигурява финансирането и се взимат важните решения. Военният министър посочи, че има основание за КСНС, същевременно каза, че няма смисъл да се свиква Съветът по сигурност към МС, малко странно е това изявление", каза Плевнелиев.

Той коментира, че България никога не е очаквала да има подобен проблем в този мащаб. Плановете на правителството и на държавата са били до 5000 бежанци, а сега тази цифра много бързо се надхвърля и затова трябва да се ревизират тези планове и да се положат допълнителни усилия.

"Кризата с бежанците е повече от очевидна, но не бива по никакъв начин България да показва неотговорно отношение, защото бежанци има в много други европейски държави... Така че, не бива да се говори само за това как бежанците ще докарат в България болести, криминогенен фактор, терористи. Тези хора не са дошли тук от добро. Те са прокудени от един отвратителен режим, който избива собствения си народ. Ние сме длъжни да им помогнем", каза Плевнелиев.

Във вторник той участва в откриването на Международната автомобилна конференция в София, по време на което заяви, че във всеки 8 от 10 автомобила в Европа има технически компоненти, произведени в България, и че очаква заетите в сектора до пет години да нараснат двойно до 30 000 души.