По-малко европари за фермерите след 2020 г.

Не съм фен на зелените мерки, не искам да чувам думата "гъска", заяви земеделският министър

По-малко европари за фермерите след 2020 г.

По-малко пари за земеделие от европейския бюджет и повече финансов инженеринг с кредитни и гаранционни схеми. Това ги очаква фермерите след 2020 г., стана ясно на дискусия за бъдещето на европейската Обща селскостопанска политика (ОСП), организирана от Института за агростратегии и иновации и "ИнтелиАгро".

През 2017 г. във всички страни върви дебат за бъдещето на ОСП. Мненията на фермерите и европейските граждани ще бъдат взети под внимание при формирането на политиката по нея. През май 2018 г. Европейската комисия трябва да излезе с предложение за многогодишната финансова рамка за следващия планов период, а през 2019 г. да започнат дискусиите по нея, посочи Иман Бут, зам.-директор на Генерална дирекция "Земеделие" в ЕК.

Томислав Дончев: "Приятелският огън" не помага за политиките на ЕС

Дебатът за бъдещето на ОСП е част от темата за целия европейски бюджет след 2020 г. и дебат за бъдещето на Европа, заяви вицепремиерът Томислав Дончев.

"Консумативният подход "дайте ни, защото..." не върши работа. Те по-скоро дразнят и имат обратен ефект. Най-силните аргументи са рационалните, които водят към общоевропейски ползи", каза Дончев.

"Не ми се иска да се води вътрешна война между различните политики, които изграждат европейския бюджет – например ОСП срещу кохезионната политика. Всяка политика има смисъл, полза и добавена стойност. "Приятелският огън" не допринася за по-добър европейски бюджет", допълни вицепремиерът по еврофондовете.

ЕК: Няма да има революция с ОСП, но ще има еволюция

"Фермерската общност няма апетит да се променя", каза Иман Бут. "Сегашната ОСП обаче не ни дава желаните резултати и промени са нужни. Няма да правим революция, но искаме еволюция", допълни той.

"След "Брекзит" или ще се справяме с намален бюджет, или ще трябва да се плаща повече (увеличаване на вноските на страните членки). Светът се промени и защитата на Европа и миграцията също изискват пари", посочи представителят на ЕК.

Селското стопанство "не е най-големият играч" и не е сред приоритетните политики на ЕС, каза Бут. Според него в бъдеще е необходима по-голяма гъвкавост между перата в бюджета, което означава по-малка предсказуемост за земеделците.

Директните плащания може да се обвържат с мерките за опазването на околната среда, каза Бут.

Какъв да бъде балансът между двата стълба на селскостопанската политика – директните плащания и инвестиционните мерки, трябва да се реши от държавите членки, допълни представителят на ЕК.

Порожанов: Не искам да чувам думата гъска

Земеделският министър Румен Порожанов призова ЕК да направи сценарии на бюджета при намаление с 10% на средствата за ОСП, за да се види как това ще се отрази на конкурентоспособността на европейските фермери спрямо тези от развиващите се страни.

Според Порожанов българските фермери може да се окажат в добра позиция, ако вътре в ЕС се постигне балансиране на нивата на субсидиране на земеделците между отделните държави. Това по принцип е трудно за постигане. Причината е, че част от страните извън европейските субсидии сами финансират селското стопанство. За това и българските фермери настояват на европейско ниво да се забрани субсидирането на сектора от държавния бюджет или поне да се ограничи до 30 на сто.

Порожанов каза, че призивът за опростяване на правилата "малко ме плаши", защото след всяко опростяване те стават все по-сложни. "Когато дойде одитор, опростяването е до запетайката", каза земеделският министър. Той даде пример с проверяващи от външна фирма, които изобщо не познавали българския Закон за обществените поръчки и излезли с "безумен доклад", който няма нищо общо с реалността. Това е коствало на българската страна месеци и години на кореспонденция с ЕК до изясняване на случая. За това земеделският министър иска "по-малко бюрокрация и повече доверие".

"Не съм фен на мерките 10 и 11 (агроекология и климат и биологично земеделие)... Не искам да чувам и думата гъска", каза Порожанов по повод големите плащания, които се правят в момента за зимуващите гъски. Предшественикът му Христо Бозуков дори спря приема по тези мерки, защото по думите му "гъските изядоха субсидиите".

Румен Порожанов каза, че земеделският сектор у нас е на много добро ниво и разказа какви усилия му е коствало да убеди и премиера Бойко Борисов в това.

С по-малко ресурс да постигнем по-силен резултат

Българските фермери също не искат радикална промяна на общата селскостопанска политика, като останалите в ЕС, показва проучване направено в рамките на инициативата на Институт за агростратегии и иновации и "ИнтелиАгро".

Проучването е показало, че липсва достатъчно познаване на ОСП дори сред бранша, каза Николай Вълканов от "ИнтелиАгро". По думите му има съществени различия между отраслите за ролята на втория стълб (инвестиционните мерки), управлението на риска и веригата на храните.

Единодушно е мнението на българските фермери, че ОСП има нужда от опростяване, намаляване на бюрокрацията и въвеждането на електронното управление в сектора.

Фермерите искат премахне на дофинансирането на земеделието от националните правителства, защото води до изкривяване на конкурентоспособността. Настояват за запазване на директните плащания, обвързаната подкрепа и тавана на субсидиите, но при завишен контрол. Допълнителната помощ за малките стопанства трябва да бъде временна и да създава реални предпоставки за растеж и развитие, показва още проучването.

"Българските фермери имат проблем с наваксването на производителността спрямо ЕС и инвестициите. Трябва да сме наясно и какво е възможно да се случи след 2020 г. - да изберем два, три приоритета и да настояваме за тях. Трябва да се фокусираме как с по-малкото ресурс да постигнем по-силен резултат", препоръча Вълканов.

Изпълнителният директор на "УниКредит Булбанк" Левон Хампарцумян заяви, че агросекторът има огромен потенциал, а банкерите интерес от развитието му.

Според него сложното в момента администриране на агросубсидирането трябва да се промени. От друга страна, ако един бизнес е базиран на субсидиите, той е изключително неустойчив. Важно е да се намерят бизнес модели, при които субсидиите подпомагат добрите да стават по-добри, без да са цел на съществуването на този бизнес, препоръча Хампарцумян.

Той каза още, че банката е готова да подкрепи сдружаването, което да позволи на малките да станат конкурентоспособни, а не просто субсидирани.

Споделяне
Още по темата
Още от България