Почина проф. Розалия Ликова

Почина проф. Розалия Ликова

Внезапно си отиде от нас професор Розалия Ликова. Изтъкнат учен, автор на много книги с приносно значение за българското литературознание, дългогодишен преподавател в Софийския университет “Св. Кл.Охридски”, тя бе и открояваща се личност с високо морално съзнание, с нравствена и гражданска неподкупност.

С трудовете си, посветени на най-значимото в нашата проза и поезия, с голямата си дарба на литературен критик, историк и теоретик, тя непрекъснато отстояваше представата си за един друг, по-истински начин на човешко съществуване.

Написаното от нея бе изстрадана съпричастност към ценностите, сътворени в името на истината, свободата и демокрацията. Унижавана и преследвана от тоталитарния режим, тя не се предаде на безсилието и отчаянието. И по-сетне, през последните двайсет години, като човек и творец тя съхрани иконоборческото си мислене, своята дръзновеност и съдбовната си обвързаност със съзидателните тенденции на нашия драматичен живот.

Поклон пред големия човек и учен проф. Розалия Ликова!

Розалия Ликова е родена на 14.10.1922 г. в гр. Луковит. Завършва право (1945) и славянска филология (1949) в СУ "Св. Климент Охридски". Защитава дисертация "Сатирата в българската литература през 30-те години" (1960). Асистент (1949), доцент (1963) и професор (1967-1992) по съвременна българска литература в СУ "Св. Климент Охридски".

В периода 1992-2002 чете лекции в ШУ "Еп. Константин Преславски". Специализира във Варшава (1968-69) и Брюксел (1976). Чете лекции в университети в Москва (1973), Солун (1980) и Минск (1984).

През 1972 г. е отстранена от университета (до 1975) и изключена от СБП за повече от 10 години заради статията ѝ "Принципи на гледната точка на разказвача", визираща и творчеството на Георги Марков.

Автор е на стотици публикации в български и международни периодични издания, на множество предговори към книги с художествена литература, съставител на редица сборници и антологии.

Автор е на книгите "За някои особености на българската поезия. 1923-1944" (1962), "Българската белетристика между двете войни" (1965), "Съвременни автори и проблеми" (1968), "Писатели и време" (1968), "Естетически прелом в поезията на двадесетте години" (1978), "Разказвачът в съвременната българска белетристика" (1978), "Поети на двадесетте години" (1979), "Литература и художествени търсения" (1982), "Проблеми на европейския символизъм" (1984), "Проблеми на българския символизъм" (1985), "Портрети на български  символисти"  (1987), "Художествени насоки на българския символизъм" (1988), "Поети на 40-те години" (1994), "Поезия на седемдесетте и осемдесетте години" (1994), "Валери Петров" (1994), "Литературен живот между двете войни" (Т. 1., 1995; Т. 2., 1996), "Поезия на 50-те и 60-те години" (1998), "Литературни търсения през 90-те години. Проблеми на постмодернизма" (2001), "Разпръснати спомени" (2004).

Споделяне

Още от

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?