Поезия на български език в Лайден

Поезия на български език в Лайден

Leiden, 24 май, 17.30 часа. Вървящите по главната улица минувачи забавят крачка и усмихнато поглеждат към голяма група хора с празничен вид. Някои държат букети в ръце. Има и много деца. Чува се холандска, английска реч и ... някаква непозната. По-любопитните спират и дружелюбно питат събралите се какво празнуват. Може би успешна защита на дисертация? Посочват им стената на ъгъла на Breestraat и Ketelboetersteeg.

На нея има красиво изписано стихотворение на непознат език и превод на английски. Минувачите повдигат глава и четат.

Дъждът

езерото

и вятърът

сънуваха красотата

на един заспал лебед.

Шумоляха перата му.

Скрил глава

той пътуваше

и сънуваше

в тишината

всичко това.

Фотографът на Leidse Dagblad запечатва този момент и на другия ден в пресата излиза кратка статия. В нея се казва, че точно на 24 май, когато българите празнуват Деня на славянската азбука и българската култура, на една стена в центъра на града е изписана поезия на български език.

Стихотворението е на българската поетеса Данила Стоянова (1961- 1984) и е изписано в нейна памет и в памет на бившия посланик на Нидерландия в България баронеса Ван Линден, уведомява лайденският вестник читателите си.

В 17.45 часа на 24 май на Брейстрат стихотворението на Данила Стоянова прозвучава на глас – на български и на английски.

Събралите се българи и холандци, както и случайни минувачи аплодират поезията на Данила. Още същата вечер във Фейсбук и Твитер се появяват снимки и публикации на холандски и английски за българското стихотворение в Лайден.

Малко предистория

Лайден, родният град на Рембранд, е известен с Университета си от 16 век, със свободолюбивия си дух и научните открития. Мотото на Лайденския университет от 1575 година до наши дни е Libertatis Praesidium – крепост на свободата.

И сякаш е естествено, точно в този град да се появят едни чудаци, на които да им хрумне да разкрасят града си с поезия по стените на лайденските къщи.

Поезия на всички езици.

Колкото и да е странно, това не е дело на общината, а частна инициатива. Брилянтната идея се ражда в артистичната глава на Бен Валенкамп. Изписването на стихотворенията се прави на езика, на който е писал авторът, включително на старогръцки и латински, на почти изчезнали езици и нерядко на неразбираеми за западния човек азбуки, йероглифи и знаци. Има стихове на руски, японски, арабски. Калиграфското изпълнение е дело на един скромен, но много талантлив човек – Ян-Вилем Браюнс. За него Бен Валенкамп казва: ″″Това, което той прави, никой друг в света не го може!” В отговор на тази възторжена оценка Ян-Вилем само изсумтява едно скептично ″хъм!”.

Поезия по стените

И така, през 1992 година се появява фондация Tegen-Beeld и първото изписано стихотворение. То е на Марина Цветаева и може да се прочете на руски език на стената на една антикварна книжарница до Питерскерк. Оттогава по лайденските фасади едно след друго се появяват стихотворения на различни езици.

Бен Валенкамп и Ян-Вилем Браюнс обикалят града на колело в търсене на подходящи за изписване на стихотворения стени. Хареса ли им някоя фасада, просто звънят на вратата на къщата.

Лайденчани са очаровани. Скоро собствениците започват да се надпреварват да предлагат стените на домовете си.

Кой се страхува от чуждата реч? Не и жителите на Лайден.

През 2005 година проектът приключва, но за съжаление сред стотината стихотворения така и не се появи нито едно на български език.

Поезия на стените в София 

Една година преди това, обаче, поетичните лайденски стени се пренесоха в София. Това стана по инициатива на холандското посолство с тогавашен посланик баронеса Ван Линден. Гледайки с тъга красивите, но занемарени олющени фасади на града, на холандските дипломати Берт ван дер Линген и Йос ван Динтер им хрумва чудесната идея всяка страна – член и кандидат-член на ЕС да ″осинови” една софийска стена и да изпише на нея стихотворение на своя език. И така, почти незабелязано за вечно заетите ни с шумни скандали медии от 2004 година по стените на София започна да се появява поезия. Първо на холандски, после и на други езици.

През ноември миналата година баронеса Ван Линден почина. На погребението една от дъщерите ѝ прочита стихотворението, което е изписано на гърба на Природонаучния музей в София. Стихотворението на холандския поет Ян Ханло: "Мисля, че ти си това".

И тогава ми хрумна, че щом баронеса Ван Линден успя да пренесе поетичните лайденски стени в София, защо сега София пък да не изпрати едно свое стихотворение в Лайден?

Търси се стена

В края на март 2011 написах писмо на Бен Валенкамп и идеята го заинтригува. Оставаше да се намери стена. На 8 април, когато се видяхме за първи път, споделих че би било страшно хубаво, ако успеем да направим откриването за 24 май – Деня на българската писменост и култура.

Търси се спешно стена в центъра на града за изписване на българско стихотворение на нея”, написаха хората от Tegen-Beeld на своя сайт.

Оставам безмълвен пред този Дух

В никакъв случай не исках на лайденската стена да се появи някое съсипано от идеологическа пропаганда ″изучавано” в училище българско стихотворение, затова се колебаех между поети като Атанас Далчев, Александър Вутимски и Данила Стоянова.

Данила Стоянова, която си отива, ненавършила 23 години, ни е оставила невероятно красива и изненадваща с философската си дълбочина поезия. За тази поезия може би най-точните думи са тези на един български студент от Антверпен, който – в отговор на стиховете ѝ, които му бях изпратила по електронната поща, ми написа:

О-о, благодаря ти, Даниела! Това момиче е прекрасно... оставам безмълвен пред този Дух...

За съжаление, въпреки че прекрасните ѝ стихове са преведени на английски (от Людмила Попова – Уайтман, САЩ) и на френски (от френския поет Монжо) у нас тя е известна само в много тесен кръг любители на поезия. Реших, че това най-после ще стане повод да се чуе за нея и кой знае – може би да се издадат отново стиховете ѝ?

Спомен за сън/Memory of a Dream

Очарована от поезията ѝ, на която попада, благодарение на Блага Димитрова, живеещата в САЩ Людмила Попова–Уайтман превежда на английски стихосбирката на Данила ″Спомен за сън” и я издава на свои разноски (IVY PRESS).

Когато научи за идеята ми, сърцатата Людмила светкавично ми изпрати с бърза поща от САЩ двуезичната стихосбирка на Данила Стоянова – на български и английски и така стана възможно на срещата в Лайден с Бен Валенкамп и колегите му да обсъдим стихотворението, което имах предвид.

Бен Валенкамп и колегите му много харесаха поезията на Данила Стоянова. Всъщност, при втората ни среща ми казаха нещо подобно на това, което вече ми беше написал Димо от Антверпен – че са останали слисани и безмълвни пред тази поезия.

*

На 30 април Бен Валенкамп ми се обади, че имаме стена. И то на Брейстрат, на главната улица, която разделя историческата част на града на две.

Оставаше да се намерят парите, необходими за изписването на стихотворението. Бях сигурна, че ако поискам парите от Министерството на външните работи или на Културата у нас, щяха да ги осигурят. Но не исках. Не исках до една толкова благородна идея да се докосват корумпираните български политици.

Едно красиво общо дело

Обърнах се с писмо до читателите на ″Диалог″, приятели и познати от цял свят. Още не бях успяла да изпратя писмото до всички получатели от списъка с електронни адреси и първите преводи вече бяха направени.

Българи от Холандия, от Австрия, от Великобритания, от САЩ и Канада, българи от Франция, Финландия и Швеция се включиха в акцията. Имаше трогателни истории и невероятни жестове. И нито лъжичка катран в кацата с мед. Кой казва, че българите на са солидарни, не са романтични и не са способни на чудеса?

На 6 и 7 май още не бях изпратила писмото на всички.

На 10 май парите бяха в сметката и ги преведох на фондацията в Лайден. И тогава се видях в чудо. Не успявах да накарам хората да престанат да изпращат пари. Първо написах писмо до българските училища, защото знаех че са започнали да събират пари. Писах им, че вече няма нужда и нека използват събраните средства за свои нужди – знам, че имат такива. Въпреки всичко българските училища в Лайден, Лондон и училището в Екс ан Прованс, Франция решиха да участват в акцията.

Към акцията се присъединиха и приятели етнически турци. Всъщност, хората помагаха далеч не само и единствено с пари.

Откриването на стената с българска поезия в Лайден на 24 май

бе свързано с толкова красиви и благородни жестове от страна на познати и непознати българи, живеещи по цял свят, че ми трябваха три-четири дни, за да се слегнат емоциите и да напиша този текст.

Няколко дни по-рано, на 20 май вечерта, точно на рождения си ден пострадах сериозно, глупаво падайки от една висока стълба и изпадайки за миг в безсъзнание. Така вместо в ресторанта, където трябваше да празнуваме, се озовах в линейката на път за болницата. В събота денят мина по болници, състоянието ми не беше розово. В неделя и понеделник, жива или умряла, обаче, трябваше някакси да довърша работата около организацията, защото нямаше как друг да я свърши вместо мен. А имаше наистина още много работа, защото всичко стана в необичайно кратки срокове.

Оказва се, че в екстремни ситуации човек може много. На 23 май късно през нощта приключих с по-важното.

Оставаше да се направи нещо, което бях замислила преди ″каскадьорските” си изпълнения. Исках да поръчам на някоя печатница да отпечата на красива хартия бюлетин на холандски за българското стихотворение в Лайден с информация за поетесата Данила Стоянова и за българския празник 24 май с илюстрации от старобългарски ръкописи.

Идеята ми беше вечерта на 24 май част от тях да се раздадат на холандските участници в събитието, друга част – на минувачите по улицата и към 200 броя да се оставят в лайденските книжарници и библиотеки.

Но когато на 23 май, капнала от умора, си легнах към 2 часа през нощта, текстът още не бе готов.

А аз не мога ли да направя нещо за своята Родина?”

На 24 май много рано сутринта подготвих текста на холандски. Изпратих го заедно с подбраните илюстрации на Борето Скочев – колегата ми в София, който веднага направи предпечата и след като трима души го изчетохме за грешки и нанесохме корекциите, на обяд го изпратих по електронната поща на Асен – един приятел в Хага, който има печатница. Асен отпечата бюлетина на красива релефна хартия и категорично отказа да му платя с думите: ”А аз не мога ли да направя нещо за своята Родина?”

Привечер Катето, Мая и други деца от българското училище с усмивка раздаваха на минувачите в Лайден бюлетина с илюстрации от Асеманиевото евангелие (X век) и Манасиевата хроника (XIV век).

Вижте го и вие.

На първата страница се виждат снимките, направени от Димитър Тошков на Ян-Вилем Браюнс, в момента, в който изписва превода на стихотворението на английски. За съжаление в бързината пропуснах да изпиша името на фотографа, зло да го пропусне.

Снимката на Данила е от личния архив на майка ѝ Антоанета Войникова, която два дни по-рано по моя молба занесе нейни снимки на колегата ми в София, за да ги сканира. Не се наложи да пиша текста за Данила на холандски. Някой от новите ни приятели от Tegen-Beeld вече беше отворил страничка в холандската Уикипедия за нея, където бе превел автобиографичната бележка за Данила от книгата на Людмила Попова – Уайтман.

В първата колонка разказах накратко за пренесената в София вдъхновяваща идея на лайденчани и за идеята в памет на баронеса Ван Линден София да ″върне” едно българско стихотворение.

На втората страница преди да разкажа за обичая на българите от 19 век насам да празнуват Деня на Кирил Методий, които правят първите преводи на Библията на славянски и които през далечния IX век блестящо защитават възхитителната с демократичността си идея, че всеки народ има право на своя писменост, защото както Бог изпраща на всички по равно дъжд и слънце, така и всички хора имат право да се молят, да четат и да пишат на своя език, прибавих два любопитни факта.

Други български следи в Лайден

Под заглавие ″други български следи в Лайден” разказах нещо, което и малко българи знаят, затова го превеждам и тук:
В Ботаническата градина на Университета в Лайден, на брега на реката има един великан – един кестен, донесен от България още в средата на 19-ти век. И за радост, вековното дърво и днес се чувства превъзходно и е преизпълнено със сила и жизненост.
Под номер 1370G21 в ″Специалната колекция” от Лайденската университетска библиотека се пази една книга на първия български печатар Яков Крайков.

Книгата е отпечатана във Венеция през 1572 г., казва се ″Различни потреби” и е джобен наръчник със съвети за пътници. Само 4 екземпляра съществуват в света и единият от тях се пази в Лайден.

Накрая текстът завършва с цитата на R. Debraekeleer: "Старобългарската литература започва в първата половина на девети век, когато българите приемат християнството. Началото на българската литература е тясно свързана с работата на братята Кирил (826/7-869) и Методий (± 815-885), византийски мисионери от български произход и първите преводачи на Библията на славянски. Тези "славянски апостоли” дават на славянските народи като цяло, и на българите по-специално своя азбука, те създават условия за появата на българската национална литература, чието влияние се разпростира върху целия православен славянски свят."

Един български 24 май в Лайден

На откриването на стената с българска поезия мина присъстваха барон Ван Линден – съпругът на бившия посланик на Нидерландия в България Хенриета ван Линден, както и членове на семейството ѝ и приятели.

На откриването присъстваха и холандски дипломати. Берт ван дер Линген, на когото най-напред хрумва идеята да се пренесе лайденската инициатива в София, дойде на събитието, въпреки че точно беше преживял тежка лична загуба и доведе своя колежка, на която предстоеше да замине на работа в холандското посолство в София. За моя приятна изненада, оказа се, че Жанет Верайзер е историк и темата на дипломната ѝ работа е била посветена на българското Възраждане.

Докато разговарях с холандските дипломати, си мислех с тъга колко бих искала и българските ни дипломати да правят такова впечатление – на хора с финес, ерудиция, естествена сърдечност. Ще стане. Така е било преди 1944 година, постепенно ще им мине времето на червените бай-ганьовци по българските посолства.

Със симпатия и чувство за хумор барон Ван Линден, известен журналист и преподавател по журналистика, работил за BBC Radio, The Observer, The Washington Post и други, разказва за периода си в България и за предизвикателствата, пред съпругата му като посланик в това интересно време точно преди България да стане член на ЕС.

″Българите са изключително критични към своята страна, – каза той, – те непрекъснато я критикуват. Но ... и българската гордост е много голяма. Българите могат да критикуват страната си, но не и ние, чужденците.”

Тук всички се смеем, както се смеем и на следната справедлива бележка: ″Даниела, ти успя да уредиш всичко за няколко седмици в Холандия. Но няма да разказвам колко време отне, за да бъде реализирана същата идея в София.”

Докато благодаря на Бен Валенкамп и Ян-Вилем Браюнс, споменавам че блестящата идея се е родила в лайденските кафенета. Бен Валенкамп ме коригира със смях: не, не беше в кафенето, а на улицата. Хрумна ми, докато ходех по улиците.

Накрая раздадох на членовете на Tegen-Beeld, на членовете на семейството на баронеса ван Линден и на холандските дипломати двуезичната стихосбирка на Данила Стоянова.

Тъй като Людмила не беше у дома, а в чужбина не успях да получа стихосбирките от САЩ. Изпрати ми ги майката на Данила от София. Пощальонът ги донесе буквално един час преди да тръгна за Лайден.

За нас беше чест

На 25 май получих следното писмо от председателката на сдружението Tegen-Beeld Хети Лайдекерс, която за съжаление имаше неотложен ангажимент и не успя да дойде на откриването. Цитирам цялата кратка кореспонденция.

Скъпа Даниела,

Искам от името на Бен Валенкамп (самият той няма компютър) да благодаря за фантастичния прием в чест на откриването на стихотворението.

Разбрах от Бен, че хепънингът е бил много приятен и всичко е минало чудесно.

За нас от Tegen-Beeld беше чест, че можехме да допринесем за разпространението на българската култура в Холандия.
Поздрави от сърце, също и от Бен,

Хети Лайдекерс (Hetty Leijdekkers)

Скъпа Хети,

Благодаря за милото писмо, трогната съм наистина.
Мисля, че Бен и Ян-Вилем са изключително артистични хора. Вие не можете да си представите колко вдъхновяваща е била за мен винаги вашата работа.
Комунизмът нанесе много щети на българското общество и във всяко едно отношение.
Сега, благодарение на вас, за пръв път от години насам видях българите така развълнувани, щастливи и горди. Тази инициатива дава толкова много надежда. И всичко това – благодарение на работата ви. Нямате представа какъв ефект имаше това стихотворение на стената в Лайден за мнозина в България. Сякаш всички разбраха колко жадни са били за нещо красиво и колко са уморени от безсрамния политически шум у нас. А Лайден е много добър пример. Стихотворения по стените... Прекрасно!
Сърдечни поздрави, също и на Бен,

Даниела

Здравей Даниела,

И двамата с Бен много се развълнувахме от твоите думи. Не сме мислили, че поезията по стените в Лайден може да има и такъв ефект. Виждаш какво може да направи поезията и литературата. А точно нашата любов към литературата беше и причината да започнем този проект.
Бен е силно впечатлен от българската песен, която твоята приятелка е изпълнила. Той иска да знае повече за тази песен, тъй като никога не е чувал толкова прекрасно нещо.

Песента

Веско Ешкенази не успя да дойде, тъй като беше на турне с оркестъра. Реших въпроса с музиката така: помолих Христина Карагеоргиева да изпее една песен. Христина – младо и фино момиче просто стана от стола и запя. По най-естествения, най-красивия начин. В сводовете на средновековната изба от 14 век, приютявала странници през вековете, дори пламъците на свещите се притаиха, докато Христина пееше една уж позната и същевременно никога нечувана песен.

Ставаше дума за автентично (а не съсипано от обработки) изпълнение на „Лале ли си, зюмбюл ли си”. Песента бе изпълнена от Христина така, както я знае от баба си. Беше невероятно изживяване.

*

И така, скъпи читатели, стана дълго и може би твърде емоционално.

Но беше наистина емоционално и красиво. Най-вече, защото това беше една съвсем благородна гражданска инициатива. И случайно или не, отпразнувахме събитието в една средновековна страноприемница, която днес се казва Burger Zaken (буквално: дела/ работи на граждани). През 20 век тук се е помещавала редакцията на лайденския вестник Leidsche Courant.

От днес нататък ще съм много щастлива, когато минавайки с приятели покрай поетичните стени на Лайден със стихове на Александър Блок, Пол Верлен и Уилям Шекспир, покрай стихотворението за малкото торнадо с голяма опашка, написано на езика мускоги или бялата къща на ъгъла до Университета, на която е изписано едно хайку на Башо, се спрем пред стихотворението на Данила Стоянова на ъгъла на Брейстрат в центъра на Лайден.

Шумоляха перата му

Има една любопитна подробност. Колебаехме се между други две стихотворения. Накрая самата стена ″разреши” спора, тъй като изискваше едно малко по-дълго стихотворение от първоначалните две. Изборът се оказа щастлив.

Стихотворението е огледално, то е като отражение във водата.

Помислих си, че в това има особена символика. Така, както лайденските поетични стени се отразиха в София и после обратно в Лайден, така както сънищата на живеещите в чужбина българи пътуват все към България, а и България навярно сънува своите пръснати по света деца, точно така дъждът, езерото и вятърът сънуват красотата на спящия лебед, а той в унеса си се плъзга по водната повърхност на езерото и сънува ... всичко това.

В тишината на лайденската улица се чува как шумолят перата на един сънуващ лебед. Усещането идва от изписания с по-едър шрифт стих: ″Шумоляха перата му.”

Още по темата
Още от