Полицейският час - спорно средство срещу американските бунтове

Полицейският час - спорно средство срещу американските бунтове

Едноседмичен полицейски част в Ню Йорк, точно строго определен полицейски час във Вашингтон, Чикаго и Лос Анджелис, демонстрации, понякога с насилие и грабежи, които разтърсват САЩ, принудиха властите да прибягнат до този спорен инструмент, за да поддържат реда, с риск да разпалят допълнително гнева на демонстрантите.

"Градът, който никога не спи" не е преживявал подобна мярка от Втората световна война: през август 1943 г. историческият "черен" квартал Харлем беше поставен за три дни под много строг полицейски час, след провокирани бунтове, тогава също, заради полицейско насилие срещу чернокожия войник Робърт Банди.

Той бил ранен с куршум от бял полицай, след като се намесил при ареста на чернокожа жена, според тогавашните вестници. Разнесъл се фалшив слух, че войникът е мъртъв (той се възстановил впоследствие от раните си), ескалира насилието и грабежите, в които загиват поне 5 души, а 500 са ранени.

През последните дни, в условията на историческите демонстрации, отприщени от смъртта на Джордж Флойд в Минеаполис, тази крайна мярка се превърна в нещо обичайно: след Минеаполис, Лос Анджелис, Чикаго, Филаделфия и Атланта също наложиха от събота полицейски час, последвани в неделя от Вашингтон и в понеделник от Ню Йорк.

"Начин за уравновесяване"

Подобно на други, кметът на Ню Йорк Бил де Блазио, който наложи изключително продължителен полицейски час - до неделя включително, увери, че не иска да попречи на демонстрациите, защитавани от първата поправка на американската конституция за свободата на изразяване. И че иска единствено да спре насилието и грабежите, които обикновено се случват след залез слънце.

Той дори насърчи хората да демонстрират, но денем: този бял мъж, малко над 50-годишна възраст, чиято 25-годишна дъщеря метис беше арестувана за кратко по време на демонстрация в събота, обясни, че първоначално е отхвърлил идеята за полицейски час, преди да я приеме, след две нощи на растящи грабежи.

Полицейският час е "начин за уравновесяване", каза за АФП Денис Кени, преподавател по наказателно право в градския университет в Ню Йорк.

"Идеята не беше се нарушава правото на хората да протестират", а полицията "да може да установи" причинителите на проблеми преди да плячкосват или да "вършат неща, срещу които всички ние възразяваме", казва той.

Този експерт обаче призна, че полицейският час "не е много ефективен".

В Ню Йорк и на други места множество демонстранти му се противопоставяха. И често, полицаите не задържаха мирни нарушители, в очевидно желание за умиротворяване.

"Полицията не очаква полицейският час да бъде уважаван", според Кени, но това е "ефикасно средство да се избегне превръщането на демонстрация в бунт и за предотвратяване на плячкосване от групи или отделни лица".

При условие обаче, че той не трае дълго, в противен случай хората ще го възприемат като "нарушение на правата им" и "полицейският час сам по себе си ще се превърне в нещо, срещу което трябва да се противопоставим", казва той.

Изострено неравенство

В настоящата криза гневът и чувството за несправедливост са такива, че демонстрантите често го отхвърлят веднага, скандирайки хорово "Майната му на полицейския час".

За Джазмън Бейли, социолог от университета в Мериленд, който изучава психологията на расизма, "аргументите в полза на полицейски час не са убедителни".

Според него мярката не решава "нито един от проблемите", осъждани от демонстрантите. Напротив, тя изостря полицейското насилие и расовото неравенство в сърцевината на демонстрациите, давайки на органите на реда разширени правомощия за произволни арести.

Полицаите "могат да го прилагат избирателно" и да арестуват "повече чернокожи нарушители, отколкото бели", казва този експерт.

Той дава за пример демонстрациите срещу ограничителните мерки, които се разгоряха в САЩ по време на пика на пандемията от коронавирус, в крещящо нарушение на инструкциите на властите за физическа дистанция: демонстрантите бяха "по същество от бялата раса" и властите не смятаха да "ограничават правото им" да демонстрират.

Според него, както и за много демонстранти, полицейският час фокусира вниманието върху плячкосването, в ущърб на основния проблем за систематичен расизъм, за чието изкореняване те настояват.

Справедлив ли е полицейският час или не, експерти и власти са единодушни за едно: колкото по-дълъг е той, толкова е по-контрапродуктивен, и би могъл да бъде атакуван в съда от организации за защита на човешките права като влиятелния Американски съюз за граждански свободи (ACLU, American Civil Liberties Union/).

"Това е е уместно да бъде приложено само за няколко дни", посочи кметът на Ню Йорк. От следващия понеделник нататък, "се надявам никога повече да не се наложи да го използвам, ако нещата се оправят".

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Какво очаквате да свърши служебното правителство?