Полската и българската енергетика – сходни проблеми, различни подходи

Всеизвестен факт е, че Полша има голям проблем да изпълни целите, заложени от Европейския съюз в Пакет "Климат и енергия", който задължава страните членки да увеличат дела на енергията от възобновяеми източници (ВЕИ), да намалят емисиите на парникови газове и да подобрят енергийната ефективност. 95% от електричеството в Полша се генерира от въглищни централи, над 70% от енергийната инфраструктура е за тотална подмяна, а инвестициите във възобновяеми източници се случват бавно и трудно поради ред причини.

Ситуацията прилича много на тази у нас, където Брюксел оказва сериозен натиск да се модернизират въглищните централи или да се затворят и да се диверсифицират енергийните източници, като се даде приоритет на възобновяемите. И докато Полша влиза в директна конфронтация с ЕС по отношение на нереалистичността на целите за новите страни членки, България лицемерно си мълчи и отлага прилагането на директивите с надеждата, че те ще се променят под натиска на по-напористите.

Полша е завела съдебен иск срещу ЕК заради това, че са ѝ отпуснати по-малко от заявените европейски квоти за изхвърляне на въглеродни емисии от предприятията и изразява открито скептицизма си към намеренията да се наложат още по-големи ограничения за парниковите газове, какъвто неуспешен опит имаше в Копенхаген миналия декември. Страната е пресрочила няколко поредни срока да представи план за действие пред ЕС за изпълнението на целите от пакета "Климат и енергия", като по този начин затвърждава имиджа си на лошото дете на ЕС. Освен това Полша обвинява ЕК, че е излъгала за цената, която страната трябва да плати, за да премине към ниско въглеродна икономика. Според професор Кшищоф Змиевски, главен секретар на Обществения съвет за намаляване на емисиите, Полша трябва да плати 320 млрд. евро в следващите 20 години, докато ЕК представила изчисления за 4 пъти по-малка сума при обявяването на целите за ограничаване на емисиите.

Цената на членството в ЕС

В момента Полша гордо може да се похвали с безусловна енергийна независимост поради една единствена причина – залежите на черни и лигнитни въглища. С 95% от електричеството в Полша генерирано от въглищни централи, страната изпреварва по използване на твърдото гориво Австралия, САЩ, Южна Африка и дори Китай. Широкото използване на въглища в производството на електроенергия в Полша е не само в наследство от миналото, но и съзнателен избор на редица полски правителства. Заради изобилието от находища, въглищата се смятат за важен стълб за полската енергийната сигурност. През 2008 г. полското икономическо министерство публикува документа "Полска енергийна политика до 2030 г.", в който се посочва , че: "Национална ресурси на твърди и кафяви въглища играят важна роля на стабилизатор на енергийната сигурност".

Заради екологичния натиск на Брюксел обаче енергийният микс на Полша трябва да се промени, а цената за това ще е сериозна. В момента ВЕИ представляват малко над 5% от енергийните източници на страната като до 2020 г. делът им трябва да достигне 15% (за България процентът е 16). Страната е бедна на слънчева светлина, възможностите за вятърни електроцентрали са скромни и няма никакъв опит с ядрената енергия, затова трябва да помисли за въвеждане на други нисковъглеродни технологии – използване на биомаса и природен газ, добив на енергия от морската вода (на Балтийско море), съхранение на въглерод и др.

С най-голям потенциал за развитие в областта на ВЕИ в Полша е биомасата. По думите на Ришард Гаевски, председател на Полската камара за биомаса, в момента на територията на страната има засадени около 11 хиляди хектара "енергийни" култури, като обемът им може

да достигне 350 хиляди хектара. Така Полша има шанс да изпълни голяма част от ангажимента си за 15% зелена енергия до 2020 г. Проблемът с този източник е транспортирането му и ако плантацията не е засадена в близост до централата, използването му се обезсмисля или оскъпява много производството. Друг проблем е, че производителите на конвенционалната енергия използват биомаса в централите си, но не в отделни инсталации, а я изгарят заедно с въглищата. Така част от произведената енергия се признава за генерирана от ВЕИ, но ефективността рязко намалява.

Големите надежди за ядрена централа

Полското правителство възлага големи надежди на ядрената енергия. Планът на управляващите предвижда до 2030 г. 15% от електричеството да се произвежда от ядрени мощности. Първият проект за ядрена централа би трябвало да добави 30 гигавата към полската генерация в следващите 10 години, след което ще се изградят нови мощности. Както и при проекта за АЕЦ "Белене" обаче и този е потънал в неизвестни, като най-големите скептици го наричат "пи ар акция на правителството". Най-съществените въпроси с реализацията са, разбира се, финансирането и на второ място – локацията на централата.

Плановете са най-голямата държавна електрическа компания "Пи Джи И" (PGE) да притежава мажоритарен дял от 51% в проекта, но според енергийния бранш в Полша, този вариант е твърде оптимистичен, тъй като държавата е изправена пред сериозен финансов недостиг. За доставчици на оборудването от сега се спрягат американските "Уестингхаус" и "Дженеръл Илектрик", френската "Арева" и японската "Хитачи".

Със сигурност изграждането на ядрена централа ще доведе до диверсификация на енергийните източници, но няма да реши проблемите с недостига на електричество, пред които Полша най-вероятно ще се изправи в следващите 15 години. При положение, че 60% от цялото енергийно производство на Полша трябва да се подмени до 2030 г. ядрените проекти на правителството представляват едва една четвърт от нужната подмяна.

Пари, пари и пак пари

Проучване на проф. Кшищоф Змиевски сочи, че цените на електроенергията през 2009 г. в Полша са 2/3 по-високи от тези през 2005 г. Според професора има пряка зависимост между поскъпването на цените и консолидацията на енергийния пазар, която доведе до появата на 4 големи играча – всичките държавни. По негово мнение цените на енергията до 2013 г. ще са двойно по-високи от сега и 4 пъти по-високи в сравнение с 2004 г. Това ще се отрази на цените в сектора на индустрията и ще го направи по-малко конкурентноспособен. Основните фактори за поскъпване са по-нататъшната консолидация на пазара, необходимостта от закупуване на емисии и недостатъчната поява на нови мощности.

Мащабната инвестиционна програма, която трябва да извърши Полша, е съществен проблем, така както и нежеланието ѝ да се откаже от въглищата и независимостта, която те ѝ осигуряват. Въпреки ръста на БВП в условията на финансова криза, дължащ се на вътрешното потребление, Полша има голям външен дълг, а дефицитът ѝ може да достигне 7% - над два пъти позволеното от ЕК. Това означава, че страната ще има сериозни проблеми да привлече външно кредитиране.

След Втората световна война, когато Варшава е изравнена със земята, правителството създава фонд, в който постъпва определен процент от доходите на всеки един поляк и благодарение на тези средства градът е възстановен изцяло. Близо 70 години по-късно цената за модернизацията на полската енергетика ще падне отново върху гражданите. Ситуацията щеше да е различна, ако не беше държавният монопол в сектора – над 70% от производителите и над 80% от доставчиците на електричество са държавни компании. Частична или цялостна приватизация на сектора е едно от решенията на полските енергийни проблеми, но държавата трудно ще се реши на подобна стъпка.