Поскъпването на горивата ще тласне инфлацията нагоре и ще забави растежа

Повишаването на световните цени на горивата заради усложнената обстановка в Близкия Изток и поскъпването на основните храни ще се отразят негативно на икономическия ръст в България заради силно отвореното ѝ стопанство. Това прогнозираха макроикономисти и анализатори от неправителствени организации, цитирани от БТА.

Горивата поскъпват не само заради положението в Либия, но и заради редица световни фактори и затова не можем да се успокояваме, че ако в Либия нещата се стабилизират и цените отново рязко ще спаднат, смята анализаторът Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч". Пазарът на петрол реагира на всякакви затруднения в снабдяването и цените тръгват нагоре, но причини за повишаването на цените на петрола са и държавните фискални политики на САЩ и други големи икономики, смята Богданов.

Не източната криза е определяща, а фискалната политика на големите страни

Според Красен Йотов от същото аналитично звено като реакция на световната криза големите икономики са започнали да печатат пари и да увеличават бюджетните си дефицити, а това с известно забавяне се отразява в повишение на цените на всички продукти.

Това, което се случва - ръст в цените в почти всички страни, е резултат от голямото количество напечатани пари, посочи Йотов. Ефектът действа с известно забавяне - няколко тримесечия след приключване на кризата започнахме да го усещаме в цените на суровините. Върху скока влияят и политически събития като тези в Либия и Египет, но това влияние е краткосрочно, докато факторът фискална политика на големите икономики е определящ, смята Йотов.

Ако количеството пари е фиксирано, не е възможно всички цени да растат - щом петролът поскъпва, други суровини трябва да поевтиняват, но това не се случва, дори обратното, коментира икономистът. Напротив, поскъпват памук и други текстилни суровини, всички цени скачат с рекордни темпове - над 100 процента годишно, и това се дължи на меката парична политика на големите световни икономики, коментира още Йотов.

Според него ръстът на цените на суровините ще е по-висок от ръста на външното търсене и печалбата на българските производители ще намалее, а това ще забави и растежа на българската икономика като цяло.

От няколко месеца инфлацията вече се пренася върху фирмите, а оттам и върху търговията на дребно в страната, каза от своя страна Петък Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ). Събитията в Либия до голяма степен повлияха върху скока на цените на горивата и вероятно тези цени ще останат нестабилни известно време, но в дългосрочен план смятам, че ще се понижат, продължи анализа си той.

Увеличението на цените на горивата и хранителните стоки, особено в момент, когато икономиката ни започва бавно да излиза от кризата, има особено негативен ефект за страната, смята икономистът.

В момента цените на горивата и храните вървят нагоре, а доходите все още не помръдват, отделно немалка част от хората са изгубили работата си, посочи още той. Така, по думите му, много по-голяма част от средствата на българските домакинства отиват за закупуване на основни продукти и за разходи за транспорт, от което населението обеднява.

Номинално икономиката ни може да расте, но ще има реално обедняване

Според Ганев външнополитическите фактори и повишението на цените на всички основни продукти вече оказват влияние за забавяне на растежа на икономиката ни. Напомпването на инфлация може и да повлияе положително на номиналния ръст на икономиката, но това не означава, че ще станем по-богати, коментира анализаторът от ИПИ.

Върху възстановяването на икономиките не само на България, но и на останалите страни от Европа, влияят и редица нерешени фундаментални проблеми като задлъжнялостта в Европа, необходимостта от защита на еврото, обезценяването на долара. Скокът на цените при храните в световен мащаб пък се дължи както на климатични промени, така и на държавни политики на протекционизъм, а също и на стимулирането на производството на биогорива, смята Петър Ганев.

Не е обосновано обаче нашите цени на хранителни продукти и на горива да са по-високи от европейските, заяви Ганев. Според него проблем на българската икономика е липсата на достатъчно добра конкурентна среда между участниците на пазара, както и недобре действащата съдебна система. Не са много полезните ходове на държавата за справяне със скока в цените поне в краткосрочен план, каза Ганев. Корекция трябва да има във вътрешния пазар по отношение на защита на конкуренцията на стоките по пътя им от производителя до крайния клиент, смята той.

Проблемите в цените на храните ще останат и през втората половина на годината, това се очаква и в световен план, според прогнозата на земеделското министерство на САЩ, коментира Ганев.

Като цяло Ганев прогнозира по-бавно от заложеното от правителството излизане от кризата.

Красен Йотов от "Индъстри Уоч" предположи, че през тази година икономиката ни ще достигне ръст не повече от 3 на сто, а инфлацията ще е от порядъка на 7-8 процента. Растежът до голяма степен зависи от притока на преки чуждестранни инвестиции и се надявам нивото им да се запази поне на равнището от 2010 г., заяви Йотов. Дори по време на кризата според официалните данни имаше около 5 процента ръст на заплатите на годишна основа, но имаше и ръст на безработицата, така че в реално изражение доходите са останали същите или леко са намалели, коментира икономистът.

През тази година според Йотов инфлацията ще е по-висока от ръста на доходите и дори и при най-оптимистичния сценарий - ръст на заплатите отново с около 5 процента, пак ще има обедняване на населението.