Потенциалните служебни премиери започнаха да се разбягват

Заместник-омбудсманът Елена Чернева-Маркова, която беше един от потенциалните кандидати за сужебен премиер, е подала оставка по лични причини. Информацията е предадена на депутатите от националния омбудсман Диана Ковачева, която също е потенциален кандидат за премиер.

Президентът Румен Радев по-късно определи Елена Чернева – Маркова като  "единствената, която не е близка до някоя политическа партия, и единствената, за която можем да твърдим, че няма несъвместимост".

Елена Чернева – Маркова е юрист по образование, преди това е била адвокат и председател на Националното бюро за правна помощ.

По-късно Елена Чернева - Маркова намекна индиректно, че напуска поста заместник-омбудсман заради опцията в Конституцията да бъде номинирана за служебен премиер. "Подадох оставка, защото не одобрявам всяка една длъжност, която допуска политически ангажимент", каза тя пред бТВ.

Самата Диана Ковачева също няма интерес да заеме позицията на служебен премиер, защото през април става български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Коя е Елена Чернева-Маркова?

Елена Чернева-Маркова е избрана за заместник-омбудсман от парламента през 2020 г.

Нейната кандидатура е предложена от фондация "Български адвокати за правата на човека". Подкрепена е и от "Център за изследване на демокрацията".

За поста се състезава с още един кандидат. Комисия, включваща членове на консултативния конституционен съвет към омбудсмана - проф. Екатерина Михайлова, проф. Васил Мръчков, проф. Красен Стойчев, проф. Огнян Герджиков, проф. Пламен Киров, проф. Пламен Панайотов и адвокат Михаил Екимджиев, класира на първо място Елена Чернева-Маркова за поста заместник-омбудсман.

Мотивите им са, че тя има дълъг професионален опит (30 години) в областта на правата на гражданите в гражданското, административното и трудовото право. "Елена Николова Чернева-Маркова се ползва с репутацията на юрист с безспорни морални качества", посочва комисията по избора ѝ.

Преди да стане заместник-омбудсман Елена Чернева-Маркова ръководи Националното бюро за правна помощ в продължение на 8 години. На този пост е назначена от тогавашния премиер Бойко Борисов.

Тя е завършила право в Софийския университет "Св.Климент Охридски" през 1980 г. Преди това е учила във Великотърновския университет, от където има специалност по история. От октомври 1984 г. до април 2012 г. е била адвокат към Софийската адвокатска колегия, става ясно от биографията ѝ, представена пред парламента.

Кой може да е следващият служебен премиер?

След приключването на процедурата с раздаването на мандатите президентът Румен Радев трябва да назначи служебен министър-председател измежду девет души на високи позиции в държавния апарат.

В момента председател на парламента е Росен Желязков от ГЕРБ. Назначаването му за служебен премиер ще е равносилно на декларация, че служебният кабинет ще е партиен и неговият фактически шеф ще е лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

От друга страна самият Желязков може да откаже да заеме поста, като се има предвид, че вероятно ще иска да е кандидат за депутат.

Допустим за служебен премиер е председателят на Сметната палата Димитър Главчев, както и двамата му заместници – Горица Кожарева и Тошко Тодоров.

Засега се смята, че тъй като Росен Желязков е важен на Борисов и Пеевски като шеф на парламента, много възможно е Главчев да оглави бъдещото служебно правителство. Главчев е кадър на ГЕРБ. Бил е и депутат, и председател на парламента от партията на Бойко Борисов. Затова и е напълно очаквано той да предложи близки до ГЕРБ за служебни министри.

В момента управител на БНБ е номинираният от ГЕРБ Димитър Радев, а подуправители са издигнатият от ПП Андрей Гюров, предложеният от ДПС Петър Чобанов, както и Радослав Миленков. Неофициално обаче се говори, че и четиримата не биха поели премиерския пост.

Деветият потенциален служебен премиер е омбусманът Диана Ковачева, а десетият трябваше да е нейната заместничка, която напусна.

Елементът "Радев"

Президентът Румен Радев ще се нуждае от време, за да проведе консултации с парламентарните групи и с потенциалните кандидати за министър-председатели. Това ще отнеме още време, за което няма срокове. Конституционният текст разглежда като единен акт назначаването служебно правителство и насрочването на изборите в двумесечен срок. Това означава, че изборите ще бъдат насрочени, когато има съгласие.

Рисковете от забавяне на процедурите може да дойдат от нежеланието на Радев да назначи за служебен премиер някой измежду съгласните да заемат тази позиция. Може да се окаже и че никой от десетимата не е съгласен да стане премиер, което има потенциал да хвърли държавата в конституционна криза. Тя може да бъде избегната с трудни политически преговори между президента и основните парламентарни сили, които да назначат за председател на парламента човек, когото Радев след това би назначил за служебен премиер.

Неизвестните са твърде много, а парламентът и Румен Радев ще имат буквално две седмици, за да извървят целия труден път до насрочването на избори 2 в 1 за 9 юни.

Поради множеството рискове мнозина депутати от разпадналата се "сглобка" допускат, че парламентарните избори може да се проведат на 16 юни и дори по-късно.