Правителството се оплака от европейски натиск да подкрепим безусловно Скопие

Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов каза, че на България се оказва дипломатически натиск да подкрепи безусловно Северна Македония за присъединяване в ЕС.

"Някои от македонците смятат, че германците и други европейски държави ще ни натиснат и ние да се съгласим безусловно да ги подкрепим. Те ни натискат, факт. Но, извинявайте, България има своето достойнство и има своята политика. Тя е суверенна държава. И никой не може да ни каже, че трябва да загърбим 1000 години от своята история ", каза Каракачанов в предаването "Карай направо" по "Нова телевизия", което предстои да бъде излъчено в събота вечерта, но кратък откъс в аванс бе излъчен сутринта.

Той посочи, че ни се оказва натиск по дипломатическа линия:

"На първо място държавата, която в момента председателства Европейския съюз. Германската дипломация е много активна в момента в тази посока с аргумента: вие после можете да ги спрете пак".

По думите му обаче трябва да има принципи и дава пример, че гърците, които са били много по-нетолерантни, 18 години са поставяли условия.

"Поставиха условия да си сменят знамето - смениха го. Името после - смениха го. Поставиха условия да се откажат от цялата антична история - тука бяха прави, те се отказаха. Ние направихме културен договор като между две братски държави. Толерантен. Дадохме възможност всичко да се случи в перспектива, но виждаме, че повече от три години Скопие няма желание", каза той.

"Мен ако не ме лъже паметта, през 1941 г. не България обяви война на Югославия, а Германия разгроми Югославия. Да сте видели някъде в Скопие плоча, на която да пише за немските окупатори? Не пише, може би се притесняват, че е малко неприлично да говориш на госпожа Меркел за немските окупатори. Обаче смятат, че е възможно и нормално да пишат за българските окупатори", коментира Каракачанов.

"Аз съм министър на отбраната, а не на външните работи, но знам едно правило от дипломацията - когато се водят преговори, много не се говори. Поради тази причина моята колежка Екатерина Захариева не говори по въпроса. Факт е, че Скопие иска България да се съгласи да бъде насрочена първата междуправителствена конференция за започване на преговори за членството на Северна Македония в Европейския съюз. Факт е, че България има своите резерви, защото има своята рамкова позиция от 2019 г. Има сключен договор между България и Северна Македония от август 2017 г. Повече от три години. Договор, който Скопие не спазва. Не само не спазва, а смята, че няма задължения да спазва", каза той.

Българо-македонската комисия не се договори за Гоце Делчев

Преди това македонски медии съобщиха, че българо-македонската комисия по историческите въпроси не се договори за Гоце Делчев. 

След приключването на преговорите преди ден в Скопие съпредседателят на комисията от македонска страна Драги Георгиев каза, че идентичността на Гоце Делчев остава главен проблем за постигането на какъвто и да е напредък, а съпредседателят от българска страна Ангел Димитров посочи, че не ние сме определили идентичността на Гоце Делчев, а самият Гоце Делчев.

"Желанията за Гоце Делчев не винаги се осъществяват така, както са планирани. За учебниците постигнахме съществен напредък, постигнахме една препоръка, която българските колеги трябва да разгледат по-нататък. Дискутирахме за Гоце Делчев, има маса нови предложения, идеи и те ще продължат да бъдат тема на разговор на следващата среща. Този текст е на масата, това е работен вариант и ще бъде във фаза на обсъждане, не бих искал да говоря за това", каза Георгиев след Десетата среща на двустранната мултидисциплинарна комисия по историческите и образователните въпроси между България и Северна Македония, цитиран от БТА.

Българските власти поставиха конкретно искане за напредък около историческата фигура на Гоце Делчев, но засега няма успех. Това бе първото заседание на комисията от близо една година насам.

Любчо Георгиевски на разяснителна мисия в София

В събота стана ясно, че бившият министър-председател на Северна Македония Любчо Георгиевски ще пристигне с разяснителна мисия в София в следващите дни. Новината обяви самият той пред скопската телевизия "Алсат-М".
Визитата му идва след разговор с премиера Зоран Заев с цел да разясни позицията на Скопие по двустранни въпроси.

Според създателя на ВМРО-ДПМНЕ, Скопие е направила много малко за сближаването с България през последните 30 години, а македонската дипломация е проспала последната година, когато българският парламент е приел Рамковата позиция за евроинтеграцията на Северна Македония.

София заплаши Скопие, че може да блокира първата междуправителствена конференция между Северна Македония и Европейския съюз, която се очаква през декември, ако няма напредък по историческите въпроси. Очаква се и македонският премиер Зоран Заев следващите седмици да посети София и да обсъди въпроса с българския си колега Бойко Борисов.

Българската позиция не се ползва с подкрепа на европейско ниво, но Скопие вече допуска сценарий страната ни да го спре по пътя му към ЕС. Доскоро македонските управляващи публично коментираха, че София винаги е помагала на Северна Македония и не очакват проблеми сега.

Австрийски историк: Българите правят от мухата слон

"През последните години Република Северна Македония трябваше да направи много болезнен компромис с името си, така че Гърция да отключи пътя ѝ към НАТО и към Европейския съюз. И сега се появяват тези искания от България, които наистина са много странни. Това, което иска българското правителство е много неясно и странно, и всъщност няма нищо общо с преговорите за присъединяване към ЕС. Нито една точка в този меморандум не е критерий за членство в ЕС", коментира в събота пред БНР австрийският проф. Улф Брунбауер от университета в Регенсбург, един от малцината историци в Европа, които следят работата на двустранната комисия. Така който обяснява защо Скопие реагира нервно на обяснителния меморандум на България до Европейския съюз, който на практика съдържа рамковата позиция за разширяването на Съюза, приета от правителството миналата година и потвърдена от всички политически сили в Народното събрание.

Според него България се опитва да измисли спор и прави от "мухата слон". "По същество няма нищо, което може да се определи като спорно между двете страни. В случая става дума за различно възприемане и интерпретиране на историята. Но това така или иначе не е работа на правителствата, а на историците. От българския меморандум лъха духът на комунистическата историография от годините, когато се е смятало, че държавата, правителството, може да казва как да се пише историята. Както в България, така и в Република Северна Македония, и навсякъде другаде по света историците трябва да са свободни да пишат историята така, както смятат че е правилно. А иначе, ЕС наистина не иска да се внасят двустранни конфликти, не на последно място заради лош опит. Нека спомена конфликта между Словения и Хърватия за морската граница. Или още по-големия и все още неразрешен конфликт на разделения Кипър", казва той.