Правителството ще превърне "Булгартабак"" в социално министерство

Само два месеца и половина след като оглави министерството на икономиката, Лидия Шулева успя да прокара през правителството нова стратегия за приватизацията на "Булгартабак холдинг". Очакванията са след около месец тя да получи одобрението и на управляващото мнозинство в парламента и в началото на следващата година да бъдат осъществени първите сделки.

Внимателният прочит на документа дава отговор на основния въпрос - защо новият подход е одобрен от коалиционния партньор ДПС, който досега спираше всякакви опити холдингът да се продаде на парче. Неслучайно министър Мехмед Дикме не само се появи заедно с Лидия Шулева да защити стратегията, но и охотно започна да я разяснява по електронните медии.

Всъщност правителството е подкрепило стратегия, чиято основна цел е да не се приватизира изцяло "Булгартабак холдинг". Той ще продаде най-атрактивните си и най-закъсалите дъщерни дружества, но останалите ще се запазят под общата шапка на холдинга и държавата ще го контролира, защото на пазара ще се пуснат само част от неговите акции.

Именно чрез запазването на холдинга, макар и без най-печелившите му дружества, държавата ще продължи да се намесва при изкупуването на тютюн. Само че няма да може да го преработва в цигари, защото ще е продала основните фабрики с най-популярните марки цигари.

Така холдингът ще загуби огромната част от пазарния си дял в преработката на тютюн и производството на цигари. Но за сметка на това и за разлика от сегашната ситуация, ще бъде пълен със средства, дошли от извършените продажби на дъщерни дружества. Тъй като според стратегията те ще се продават не от АП, а от самия холдинг и приходите ще остават в него.

Тези средства едва ли някога ще стигнат до държавния бюджет под формата на дивидент, защото ще бъдат изхарчени за социални цели и за тютюн.

В стратегията е записано, че набраните от продажбата на дъщерни дружества средства ще се използват за оздравяването на холдинга и за изплащане на просрочени задължения за трудови възнаграждения, за формиране на фонд за финансиране на социалните последици от приватизацията, за провеждане на активни мерки и програми за заетост и изплащане на дивиденти в полза на акционерите.

Запазването на относителен контрол на държавата върху управлението на "Булгартабак - холдинг" се оправдава с необходимостта от:

- по-ефективно провеждане на политиката в сектора на производството и преработката на тютюна:
- гарантиране изкупуването на определени количества тютюн и след приватизация на големите цигарени дружества (но не на базата на законово задължение);
- обезпечаване на социалните аспекти на приватизацията на холдинга.

Тук е скрито обяснението на факта, че към новите собственици на цигарените фабрики няма да се прилагат сериозни изисквания за изкупуване на тютюн - както беше при предишния опит за продажбата на Булгартабак - извън залегналото в проектозакона за тютюна. Според това изискване, производителите на цигари у нас трябва да купуват ежегодно от българския пазар минимум 60% от тютюна, който използват.

ДПС прави този "жест", защото от продажбата на атрактивните фирми холдингът ще получи достатъчно средства, за да продължи да субсидира тютюневия отрасъл до 2007 г. След това хората на Доган се надяват тази роля да се поеме от ЕС.

От една страна остава утешението, че поне най-печелившите цигарени фабрики ще бъдат продадени и ще имат шанс да се развиват в бъдеще. От друга обаче, приходите от тези сделки няма да влязат в бюджета и да окажат благотворно влияние върху общата бизнес среда в страната, а ще се ползват само за заетите в тютюнопроизводството. Съвсем отделен е въпросът и за ефективността, с която ще се харчат тези пари.

Реалното опасение, че холдингът ще изпълнява само социални функции и няма да има никаква възможност за развитие, идва и от картината на цигарения пазар в България.

Официалните данни за продажбите на цигари на "Булгартабак холдинг" през 2001 г. показват, че 46.35% от тях се падат на "Благоевград БТ", а 26.69% - на "София БТ". Именно към тези две предприятия е насочен и интереса на големите в бранша като "Филип Морис", "Бритиш Американ Тобако", "Импириъл" и "Галахър".

Много по-малки пазарни дялове имат "Стара Загора БТ" - 9.33%, "Хасково БТ"- 6.89% и "Пловдив БТ"- 6.80%, които също са в списъка на подготвяните за продажба дружества.

Пазарът на цигари се държи не от фабрики, а от конкретни марки. Основна причина за преимуществото на фабриките в Благоевград и София са марките "Виктори" и "Средец", които държат близо 60% от продажбите.

Новият мениджмънт на тези предприятия след приватизацията едва ли ще пропусне възможността да засили позициите си и със сигурност няма да остави големи възможности за пробив на холдинга Булгартабак. За него ще остане възможността да провежда социална политика, за която ще има достатъчен бюджет от направените продажби.

Така няма да се изпълни основната цел на приватизацията - да се прекрати държавното участие в сектор на икономиката, който през последните години - от 1989 г. насам, редовно е използван за социални цели (чрез изкупуване на никому ненужен тютюн ) и за завоалирано финансиране на политически партии - основно чрез комисионни при определянето на дистрибуторите на цигари.