Предизборна енергетика

Енергетикът Борисов отново се завърна в българската политика. Не ни стигаха Таско Ерменков и Явор Куюмджиев от БСП, които решиха да финтират европейското законодателство в полза на "Газпром”, ами ето, че заради изборите се събуди и позавехналият талант в енергетиката на Бойко Борисов. В една много популярна българска телевизия набързо разпореди предплатеният руски реактор за АЕЦ "Белене” да бъде инсталиран като VІІ в АЕЦ "Козлодуй”, а на американците да се даде там да правят VІІІ "като искат”.

Дори и по-незапознатите в бранша "Енергетика” знаят, че реакторите обикновено се строят по двойки, както бяха ІІІ и ІV, както са в момента V и VІ, и както вероятно ще изглеждат VІІ и VІІІ, но Борисов не се спира пред подобни технологични "подробности”. Същият този човек на 20 март 2011 г. в предаването "Нека говорят…” заяви буквално в отговор на въпрос дали беленският реактор може да се монтира в "Козлодуй” –

…Бойко Борисов: "Много е лошо, когато всеки се изказва по тема, в която не е компетентен.”

Водещ: "Мен ли имате предвид?”

Бойко Борисов: Вас. "Това да не е едно бидонче – да го вземеш и да го занесеш на площадката на АЕЦ "Козлодуй”.  Знаете ли колко години работа има, за да се преправи тази площадка и да се насади нов реактор там?”…

Това е онзи вълшебен период от развитието на българската енергетика, в който се твърдеше, че "Белене” ще се строи на всяка цена. Разбира се, никой не бива да се изненадва, че тази очевидно провалена в икономически смисъл цел залегна и в предизборната програма на БСП. Единственото, което не е ясно, при това сходство на целите, е защо се твърди, че едната партия е дясна, а другата лява? Защо се твърди, че едната партия прокарва интересите на Москва, а другата не?

Нищо по-различно не се случва с "Южен поток”. Докато "Големият шлем” се подписваше по пиано барове от Георги Първанов, в последствие приятелят му Бойко Борисов подписа окончателното инвестиционно решение с руската страна, без всички детайли да са ясни, след като и до ден днешен се преговаря по тях. Подобно ударно приемане на Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) за тръбата на "Газпром”, каквото бе направено по времето на ГЕРБ, никой не си спомня. В документа, подписан навремето от Борисов, няма никакви гаранции и клаузи, според които трета страна да има шанс да транспортира своя газ по тази тръба, а в последната седмица чух толкова плач именно от този политик, че днешното правителство не гарантирало пред Русия възможността да се транспортира български газ по "Южен поток”. Нима Борисов го гарантира? Нима, когато се слагаше подписът беше ясно каква е цената на инвестицията? Т.е. колко ще са разходите. Не! И този отговор остана размит.

Когато през май 2009 г. Алексей Милер обяви проекта той каза, че цената му ще е 8,6 млрд. долара. През 2012 г.  вече говорим за 16 млрд. долара. А дяволът се крие в детайлите! Както каза Алексей Серебряев, зам.-шеф на "Газпром", стойността може и да се промени след провеждане на всички търгове и избор на доставчици. Точно в това изречение е голямата корпоративна яма, от която ще се хранят всички "адвокати” на руския монополист в българските политически партии. Защото за всеки студент по икономика е ясно, че колкото е по-висока цената, толкова по-дълго ние като страна ще се борим, за да си покриваме кредита от "Газпром".

Голямото бързане с подписа тогава беше заради факта, че през март 2013 г. влизаше в сила Третият либерализационен пакет. Подписвайки по-рано се увеличаваха шансовете на "Газпром” да поиска дерогация от Общите правила на Евросъюза, които гарантират конкуренция на пазара. Тогава в свое интервю същият борец за енергийни права (ББ) каза ни повече, ни по-малко – "Подписахме всичко, което руснаците искат, въпреки че Брюксел не е много доволен от това.”

Сега изведнъж чуваме г-н Борисов да оплаква европейските правила и съдбата на недобитата още българска газ.  Не стига това, а се налага да понесем срама цяла Европа да гледа нелепите опити да заобиколим Общото европейско законодателство в полза на руския газов монополист. Когато тази поправка бе внесена в комисия заявих, че "Газпром”  има свои депутати в България, но изказването ми беше определено като крайно. Днес на бял свят са факти, които показват кореспонденцията между "Газпром” и българското правителство. Там ясно се указва какво се очаква от нас да направим.

Българското общество все още не знае - нито от ГЕРБ, нито от БСП казват кой ще ни компенсира загубите, ако тръбата не е запълнена в целия си капацитет? Кой ще определя транзитните такси? Независимият регулатор, каквато е европейската практика, или просто ще се разберем нещо с руснаците на тъмно? За да не звуча голословно, доставките на природен газ по "Северен поток” през 2013 г., са достигнали 23.77 млрд. куб. м или само 43% от капацитета му. Защо някой си мисли, че при нас ще се случи нещо различно? И нека не забравяме, че "Северен поток” е насочен към високоразвити консуматори, със стабилен растеж и сериозна промишленост. А нашият случай не е такъв!  Българските консуматори неистово се нуждаят от конкурентни цени на газа от различни източници, а по тръбите на "Булгартрансгаз” би трябвало да може да тече продукцията на всеки един търговец. Докато не направим това, ще търпим санкции, а българските предприятия ще са неконкурентоспособни.

С други думи както заради неясните такси за транзита, така и заради неяснотата кой ще ги определя, и не на последно място заради липсата на гаранции за запълняемост на тръбопровода, перспективата да получаваме печалба от преминаването на "Южен поток” през България се отдалечава с около четвърт век напред. Бодряшки изказвания, че ако Борисов управлявал в момента, тръбопроводът е щял да бъде вече построен могат да предизвикат само смях.

Не на последно място са геополитическите фактори, които трудно могат да бъдат преодолени при сегашната остра фаза на конфликтите в Украйна и директната конфронтация на Русия с целия цивилизован свят. Дори Борисов, Ерменков и Куюмджиев да се съберат в една парламентарна група, трудно ще преодолеят ясната позиция на Йотингер и целия Европейски съюз по отношение на този проект. По него засега се изнася преди всичко зависимост и окупиране на територии от един монополист. Няма никакви гаранции за поевтиняване на продукта, алтернативни доставки и използването на енергията само за търговски, а не за политически цели. Политиката, която излъчва Москва, е точно в обратната посока.