Предизборният му лозунг беше "";Само Шарон ще гарантира мира"",N

На 6 февруари 2001 г. Ариел Шарон бе избран за премиер на Израел. Предизборният му лозунг гласеше "Само Шарон ще гарантира мира". Година по-късно равносметката е катастрофална. Над хиляда души загинаха в несекващите стълкновения и битки между палестинци и израелци.

Четири месеца преди да заеме министър-председателския пост, бившият генерал Ариел Шарон се разходи до Храмовия хълм, придружен от хиляда войници и полицаи. Когато кракът на Шарон стъпи на Хълма, третата най-голяма светиня за мюсюлманите след Мека и Медина, се отприщи сдържаният дотогава гняв на палестинците към най-омразния израелски политик. Целият арабски свят се възмути, защото "булдозерът" унизи религиозните чувства на мюсюлманите и потъпка с краката си политическата им гордост.

Излетът на Шарон сложи началото на процес, който от година насам определя израелската политика: ескалация на борбата между израелци и палестинци, окончателен край на мирния процес, договорен на 28 септември 1995 г. в Осло, точно пет години преди предизвикателната разходка до Храмовия хълм в Ерусалим.

Оттогава насилието не спира. От началото на втората интифада, наричана интифадата от Ал Акса, на израелска земя бяха извършени 48 атентати, дело на камикадзета. Загинаха близо 1200 души, около 250 от тях израелци. Ранените наброяват 18 000 души, повечето са палестинци. Животът в Израел стана по-опасен отколкото преди идването на Шарон на власт, въпреки това "Боецът", както е озаглавена автобиографията му, успя да внуши на населението, че е най-компетентният политик по въпросите на сигурността.

По данни на израелските власти при управлението на Шарон са извършени 10 000 въоръжени нападения, като числото включва всички нападения и стрелби срещу израелски сгради и институции. Силите за сигурност на Израел са предотвратили 100 терористични атентата, досега са задържани са 1500 терористи и ликвидирани няколко стотин активисти.

След атентата срещу дискотека в Тел Авив през лятото на 2001 г., при което бяха убити 20 израелски младежи, Шарон каза в интервю за в. Вашингтон Пост, че смята комбинацията от политически и военни мерки за най-подходящото средство, което ще осигури съвместното съществуване на палестинци и израелци.

С течение на времето военните операции се превърнаха в единствения инструмент на политиката. Когато на 17 октомври 2001 г. активисти на Народния фронт за освобождение на Палестина убиха ултрадесния министър на туризма Зееви в Ерусалим, Шарон изпрати танкове, които прегазиха палестинските градове. Израелски бойни самолети и хеликоптери бомбардираха в продължение на дни сгради в палестинските автономни области на Западния бряг на р. Йордан и ивицата Газа. Загинаха стотици, разрушено бе летището в Газа, построено с пари на ЕС.

Вече не можеше и дума да става за преговори. Шарон все по-остро заплашваше палестинското ръководството и го упрекваше, че не предприема нужното срещу екстремистите в собствените редици. През октомври Шарон нарече Арафат палестинския Бин Ладен. През декември турският премиер Еджевит каза пред журналисти, че Шарон му телефонирал и споделил с него, че иска "да се отърве" от Арафат. През януари Шарон заяви пред в. Маарив, че съжалявал задето Арафат не бил ликвидиран още при нахлуването в Ливан. Министърът на обществената сигурност Узи Ландау от блока Ликуд предложи Арафат, който фактически се намираше под домашен арест в Рамала, да бъде изгонен в Тунис.

Радикализирането на десницата в правителствената коалация доведе до напрежение в отношенията между външния министър Шимон Перес и премиера Шарон. Перес обвини Шарон, че е създал "паралелно външно министерство под свой контрол".

Докато другите говорят, Шарон действа. Когато стана ясно, че Ехуд Барак ще заеме мястото на Бенямин Нетаняху след 17 май 1999 г., Шарон, който тогава бе министър на националните инфраструктури в кабинета на Нетаняху, направи всичко възможно, за да анексира колкото е възможно повече палестински територии. "Завземайте хълм след хълм и стройте нови и нови селища", призоваваше той заселниците.

Шарон обича да говори едно, а да прави друго. Неотдавна уверяваше, че иска палестинците да имат собствена държава, и в същото време водеше настъпателна заселническа политика. Миналия ноември призова евреите в цял свят да се преселят в Израел през 2002 година. И допълни, че очаква в страната да се заселят поне един милион евреи от Аржентина, Франция и Южноафриканската република.

След края на мирния процес икономиката рухна. 40 процента от населението на автономните палестински райони е принудено да преживява с два долара на ден. 125 000 палестинци, които обикновено пътуват всеки ден до работните си места в Израел, сега нямат право да напускат обсадените автономни райони.

В Израел безработицата възлиза междувременно на около 10 процента. Това е най-високото ниво от десет години насам. Още миналото лято финансовият министър Силван Шалом бе принуден да коригира прогнозата за икономически растеж от 2,5 на 1-1,5 процента. Брутният вътрешен продукт спадна с 0,2 процента, след като миналата година бе нараснал с 6 процента. От основаването на израелската държава не е регистриран толкова драматичен спад.

Със съкращения, по БТА