Предстоящият София Филм Фест е най-амбициозният досега

София Филм Фест се открива на 5 март и ще продължи до 14 март, с допълнителна програма до 21 март. За първи път освен традиционните издания в Бургас и Пловдив, фестивалът ще бъде представен в още над 10 града, сред които Благоевград, Стара Загора, Русе, Сливен, Габрово, Хасково, Кърджали, Ловеч. Това ще стане в различни периоди от време със специални програми. Програмата му може да видите тук.

Г-н Китанов, с какво ще Разкажете ни за това издание на феста.

Четиринайстото издание на СФФ се очертава като най-амбициозното досега, защото успяхме да включим в една програма може би най-важните филми или повечето от тях, които вълнуваха света през последните две години. Наистина сме много актуални. Надяваме се публиката да оцени тези усилия.

Особеното е, че това издание е 14-то, имайки предвид старта на фестивала през 97-ма като кино-музикално събитие, но всъщност сега е 10-годишнината му като международен филмов фестивал, тъй като през 2001 г. ние го кръстихме Софийски международен филмов фестивал, с което дадохме ясно да се разбере, че нашето основно внимание е кинопрограмата и развитието на филмовия фестивал.

Музиката винаги е била много важна част от нас, защото, както пее Миг Джагър "It's only rock and roll". Музиката и сега присъства частично с филми и винаги има най-малко един концерт, в който участва фестивалният бенд. Поне 4-5 музикални събития ще има на този фестивал, но те не са водещи. Водещо е киното.

Фокусирайки върху киното през тези 10 години, ние успяхме да развием фестивала до нивото, до което той стигна днес, а то е фестивал признат от Международна Федерация на филмовите продуцентски организации (FIAPF). Това е най-голямата и престижна международна организация на продуцентите в света и тя се явява като законодател за филмовите фестивали. Това е един вид гаранция за това, че продуцентските къщи общуват с едно качествено международно събитие. Ние сме в категорията на специализирани състезателни фестивали за игрални филми. Нашата специализация е първи и втори филм. Това беше плод на огромни усилия през последните 10 години. Това е едно стъпало, което българското кино изкачи в своята нова история (от последните 20 години), защото успехът на СФФ е успех за българското кино. Бих могъл да сравня тази акредитацията с номинирането на "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" сред 9-те филма за чуждоезичен "Оскар".

Разочаровахте ли се, че "Светът е голям" не продължи на следващия етап от номинациите за "Оскар"?

Аз съм спортист и съм център нападател. Като не вкарам гол, много ме е яд. Получих много добър пас, но се разминах. И нашето време ще дойде. Все пак стигането ни до там може да се сравни с участие на световното по футбол – българският футбол не успя, но българското кино в момента е в "Шампионската лига".

Какво мислите за българското кино през последните години и как виждате нещата в перспектива?

Много добре, много оптимистично. През последното десетилетие киното се развиваше в една възходяща градация с усилията на страшно много хора. Постигнаха се натрупвания, които започнаха да дават все по-важни резултати, както в България, така и извън страната.

В началото на десетилетието излизането на българското кино беше спорадично. След 2002-2003 политиката на СФФ беше за представяне на новите български филми. Започнахме да промотираме българското кино така, че то да излиза извън рамките на страната. Започнаха да показват наши филми на чужди фестивали. Някои от тях получаваха награди. С приближаването на края на десетилетието тези участия ставаха все по-чести и наградите все по-важни. И така се стигна до последните две години, когато "Дзифт" спечели награда за режисура в Москва, "Източни пиеси" спечели голямата награда на 4 фестивала, а "Светът е голям" спечели почти 30 международни награди и беше продаден в над 30 държави. Той стана един от 9-те филма, номинирани за чуждо кино за "Оскар". Всичко това постави България в една нова ситуация, с която "отлепва" новото филмово десетилетие.

Тук трябва да споменем филми като "Откраднати очи" с неговите награди, "Обърната елха" със специалната награда на журито в Карлови вари. "Лейди Би" на Георги Дюлгеров с голямата награда в Сараево, "Мила от Марс" с награда от Сараево, "Маймуни през зимата" с награда от Карлови вари. Това не са единични случай. В момента за българското кино се говори. Сега със "Светът е голям" новата реколта българско кино ще има добра база, на която да се развива и се надявам да избуи в нови и още по-големи постижение.

Едно от най-важните неща, които се случиха през последното десетилетие е, че българските филми върнаха зрителите в киносалоните. Шампион е "Дзифт", след това "Светът е голям" и сега "Източни пиеси". Това са трите най-касови български филми, не само най - успешни. Българският зрител им повярва. "Светът е голям" е 51 седмици в Топ 20. Това е резултат със световно значение, защото рядко един филм се задържа на върха толкова дълго време. Тази година с Националния филмов център полагаме съзнателни общи усилия да изведем позитивния имидж на киното ни, както в България, така и извън и страната и да положим максимални усилия новите филми да имат един добър старт.

Започваме с филма "Зад кадър" (на Светослав Овчаров), който е изключително стойностен и се надявам да поеме щафетата на тези три филма, за които говорихме. Премиерни прожекции ще има на "Светото семейство” на Красимир Крумов, както и на дългоочаквания "Стъклената река” на Станимир Трифонов. Това показва, че българското кино има ниво. Голямата надежда ще бъде във филмите, които ще излязат до края на тази година. Те са над 10. Всичко това ме кара да съм оптимист за развитието на киното в България.

От програмата на предстоящия фестивал кое събитие, гост и филм определяте като най-вълнуващи?

Едното нещо, с което се гордея, е програмата "Голямата петорка". Успяхме да съберем филмите, получили големи награди на най-престижните пет филмови фестивали в света, начело с Кан (Кан, Берлин, Венеция, Сънданс и Торонто). Ще покажем и двата водещи филми в Кан от миналата година – "Бялата лента" (Михаел Ханеке) и "Пророкът" (Жак Одиар).

През годините промених вкуса си към кино и започнах малко повече да обръщам внимание на зрителя и не толкова на киното като арт. Най-много ме вълнуват филмите, които постигат най трудното – да са високи постижения като художествен резултат и да имат комуникация с публиката, това е най-важното. В момента киното има нужда от това филмите да намират публиката и това би направило киното живо.

От "Голямата петорка" бих отбелязал "С куршум в главата" на Жан-Пиер Жьоне. Един уникален филм-смеска между "Амели Пулен" и "Деликатесен". Феновете на Жьоне ще останат изключително доволни.

Друг голям филм е на Фатих Акин "Храна за душата" (Soul Kitchen), който е първата му комедия.

И третият филм е "Прешъс". Много сурова драма за чернокожи в Ню Йорк, който безотказно вълнува публиката, където и да се появи. Има две много големи награди, които са показателни – голямата награда на фестивала в Сънданс и награда на публиката на фестивала в Торонто. Филмът ще бъде придружен от неговия композитор, което ще е истинско удоволствие, защото той е българин – Марио Григоров. Той ще дойде направо от "Кодак Тиътър" след церемонията по връчването на "Оскарите". Пожелаваме им да вземат награда.

Другото важно нещо е, че тази година много неща променихме – и сайта, и визията и програмната схема. Надявам се аудиторията да ни намери свежи и усмихнати.

Трябва да отбележа и хората, които ще получат Наградата на София, защото няма нито един случаен. А Наградата на София – на Столична община, се превърна в една много престижна награда, която са получавали до момента страшно важни хора от световното и българското кино. Излишно е да споменавам Вим Вендерс, Никита Михалков, Фолкер Шльондорф.Тази година първият човек, който ще получи наградата на София, е един от най-великите композитори на българското кино Божидар Петков. Той е написал прекрасна музика за филма "Зад кадър", концептуално осмисляща филма и даваща му необходимия емоционален заряд. Музика, даваща му европейско и световно значение – тя трябва да бъде отличена.

След това веднага идва една легенда – Джулиано Монталдо, италианския режисьор, известен като автора на "Сако и Ванцети". През последните две години той беше много активен. Направи два филма, които ще са много любопитни за българската публика. Единият е за Фидел Кастро – "Златото на Куба", а другият е игрален - "Демоните на Санкт Петербург", където в ролята на Достоевски ще видим Мики Манойлович.

Британския ас на музикалното кино Тони Палмър ще получи Наградата на София и ще представи три филма, един от тях свръхлюбопитен. Аз няма да кажа името на филма, ние и в програмата не сме го казали, но той е за една гигантска личност от света на музиката. Филмът ще бъде подарък за зрителите на СФФ и ще бъде безплатен за хора, които са се снабдили с билети за други филми. Те ще могат да го гледат, защото на тях искаме да направим този подарък, а не въобще. Това е една от изненадите на филм феста и ние ще я обявим много скоро.

Освен това той ще покажем филма "200 мотела", който той прави с Франк Дзапа. Филмът е направен 1971 г. и е може би първият, сниман на видео (лента). Третият му филм е посветен на 200 години от рождението на Фредерик Шопен – "Тайната на Шопен".

След това Наградата на София ще получи един титан на шведското кино – Ян Троел. Той е сред доайените на тази филмовата индустрия, заедно с Ингмар Бергман и Бу Видеберг. Наградата ще бъде връчена за предпоследния му филм "Запечатани мигове". Една изключително истинска драма, свързана с прохождането на фотографията началото на 20 век. Много красив филм с невероятни актьори, музика и визия.

Петата награда е за изключителния Серегей Соловьов, един от големите бунтари на руското кино, който разбуни духовете през осемдесетте години с "Черната роза – емблема на тъгата, червената роза – емблема на любовта”. Последната година той направи една нова трилогия, която съдържа "Анна Каренина", "2-АССА-2” и "Съученици". Веднага след като пусна третия филм "Съученици" в кино мрежата на Русия, той идва в България. Ще му направим ретроспектива и публиката ще има възможност да се срещне с един голям разказвач, който притежава невероятно чувство за хумор. Със спокойствие може да очакваме, че ще си подобрим настроението в негово присъствие.

Сега за музиката. Като кино, освен Тони Палмър, защото и трите му филма са свързани с музика, разбира, се ще отбележим филма на Дон Алън Пенбейкър, който е един от доайените на музикалното кино – "Дневникът на Уудсток". Ще се докоснем до това време 40 години след случването му. Ще видим един любопитен концерт на Джон Ленън – "Суийт Торонто", също дело на Пенебейкър.

Един друг колос в музикалното кино Джулиан Темпъл, който се е специализиран в правене на филми за пънк групи. Ще видим един филм, който е абсолютен трепач по филмовите фестивали - "Оil City Confidential". Tова е филм за групата "Dr Feelgood" от зората на пънк рока.

Хората, който обичат Нийл Йънг, като мен, ще изпитат огромно удоволствие от филма на Джонатан Деми "Neil Young’s Trunk show". Писах на Деми: "Диър Джонатан, този филм е направен за мен, благодаря!". За съжаление Деми не може да дойде лично, но се зарадва, че е намерил един точен адресат.

Традиционно един от гвоздеите на музикалната програма на феста е концертът на филмовия бенд след връчването на наградите – 13 март. На 14 март сме подготвили една изненада заедно с организаторите "Дунавския музикален фестивал", който започва на 18 март. Това е концерт на унгарската ромска група "Роменго", която е изключително колоритна. Той ще се състои на 14 март в Зала 1 на НДК след прожекцията на "Анна Каренина", след това групата ще има участие в "Суингинг Хол".