Премиерът поиска “30-40 млн. долара“ от НАТО, но не ги получи

Премиерът Бойко Борисов използва посещението на генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен в България, за да поиска от Алианса финансова помощ в размер на “30-40 млн. долара“ за българските военни летища.

За съжаление обаче бюджетът на НАТО е "по-орязан и от нашия", обясни Борисов след срещата си с Расмусен в четвъртък.

Първоначално от думите на премиера не стана ясно за кои български военни летища се отнася исканата помощ, но по-късно военният министър Аню Ангелов разясни, че става въпрос за модернизацията на летище Безмер.

По програмата на НАТО за стратегически инвестиции - Host nation support са били предвидени 30 млн. евро за Безмер, но България се е съгласила изплащането им да бъде отложено, като за сметка на това получи по програмата 7.5 млн. евро допълнителни средства за довършването на модернизацията на летището в Граф Игнатиево и до 2015 година да получим част от система за въздушно управление и въздушна отбрана.

Премиерът обаче е решил все пак да повдигне и въпроса дали няма възможност да се получи предвиденото финансиране.

Полигонът Ново село и летищата в Безмер и Граф Игнатиево са бази за съвместно ползване между България и САЩ. Ангелов обясни, че САЩ са заделили за тази финансова година средства само за “Ново село“. Той не изключи и възможността средства от САЩ да бъдат насочени и към Безмер.

Миналата година правителството на тройната коалиция взе решение за отчуждаване на земи около военното летище Безмер, за да бъде разширено и реконструирано. Процесът на отчуждаването обаче е преустановен.

Премиерът заяви за пореден път българското желание да участваме в общата противоракетна отбрана на Алианса, но не коментира дали ще бъдат разположени елементи от системата на българска територия. Расмусен посочи от своя страна, че на срещата на високо ниво на Алианса през ноември в Лисабон системата ще бъде обсъдена.

Очаква се през ноември да станат ясни и българските ангажименти по ПРО.

Според Расмусен системата ще струва 200 млн. евро, които ще бъдат разпределени между всичките 28 страни членки на Алианса за период от десет години. Тя обаче ще осигури сигурност за 900 млн. души.

Президентът Георги Първанов след срещата си с Расмусен обяви също, че България внимателно ще следи и ще участва в подготовката на противоракетната система на НАТО. Първанов акцентира на необходимостта към системата да бъде привлечена и Русия, която има своите възможности и информация.

"Реалният въпрос не е можем ли да си позволим тази система, а можем ли да не си я позволим", заяви още Расмусен.

Очаквано генералният секретар на НАТО призова България да изпрати още инструктори в мисията на НАТО в Афганистан. Премиерът е откликнал на молбата, но по думите му за конкретните параметри на допълнителното българско участие предстоят разговори.

"След като Съветският съюз се провали, и НАТО ако се провали, не знам кой ще спира наркотиците и терора, които ще идват оттам", коментира Борисов.

България участва в международната мисия ISAF в Афганистан общо с около 530 военнослужещи, които са дислоцирани в Кабул и Кандахар и изпълняват задачи по охраната на летищата в двата града. До края на годината се очаква изпращането на още до 70 военнослужещи в Кандахар. Аню Ангелов уточни, че сред тях са и три допълнителни екипа за обучение и връзка, 10 инструктори и още 2-3 медицински екипа.

Генералният секретар на НАТО даде традиционната висока оценка за участието на българските военнослужещи в мисии на НАТО и за ангажираността на България.

Премиерът от своя страна отбеляза, че никой не се е съмнявал в отличната оценка за българските военни и, че България е от "стожерите" на Алианса.

По-късно Расмусен изнесе лекция, организирана от Атлантическия клуб. А почетният президент на клуба Соломон Паси припомни идеята си НАТО да бъде номинирана за нобелова награда за мир и предложи на Расмусен свое ноу хау за имиджа на НАТО в Европа - да се обединят емблемите на НАТО и ЕС.