Премиерът ще контролира службите, управляващите ще решават ролята на президента

Сн. БГНЕС

БСП и ДПС все още нямат обща позиция за ролята на президента в специалните служби, но се очаква в началото на годината с нова сила да разпалят дебата за правомощията му.

 Във вторник вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев потвърди, че е готов нов вариант на законопроекта за национална сигурност и предстои да мине през съгласуване.

Документът регламентира основно правомощията на Съвета по сигурността към премиера и отново залага идеята за създаване на разузнавателен борд, който да координира и контролира спецслужбите.

Въпросът за подчинеността на службите обаче ще бъде решен в пленарна зала, като БСП и ДПС вече обявиха, че не смятат да се съобразят с постигнатото миналата година съгласие Националната служба за охрана (НСО) да остане под шапката на президента, а цивилното разузнаване да премине към изпълнителната власт. Мястото на службите може да бъде регламентирано чрез рамковия закон за национална сигурност или чрез приемането на отделни устройствени закони.

"Към Съвета по сигурност са необходими още две звена, които са изключително важни. Едното е това, нека да го наречем условно, за да стане по-ясно, аналитично звено, което ще събира цялата информация не само от службите, а и от други организации, ведомства, министерства и на база на които ще прави анализ на риска, ще дефинира зараждането на кризи в зародиш и ще предлага какво трябва да бъде предприето като мерки, за да бъдат управлявани тези кризи успешно. Това е мястото, където при възникване на криза министър-председателят ще може от там ефективно да управлява криза заедно с екип, който му е предложен от Съвета по сигурност или който той е избрал в зависимост от вида на кризата", обясни Йовчев пред БНР.

В качеството си на опозиция БСП и ДПС миналата година разкритикуваха много от идеите на Йовчев, който заедно със сегашния заместник-вътрешен министър Васил Маринов участваше дейно в подготовката на първия вариант на закона докато двамата бяха част от администрацията на президента Росен Плевнелиев. Тогавашният проектозакон, който също бе съсредоточен в Съвета по сигурността, мина на първо четене в парламента, но не получи подкрепата на двете партии.

Във вторник Йовчев не отговори конкретно на въпроса дали очаква промяна в техните нагласи, като коментира, че "в края на краищата народните представители ще решат какви да бъдат текстовете в един такъв законопроект".

"Сега тепърва в комисиите ще има дискусии, предполагам, че ще. . .променят някои от текстовете, и т.н. Но един такъв законопроект е необходим", каза Йовчев.

В парламента ще намери отговор и въпросът за бъдещето на двете служби под шапката на президента – Националната служба по охрана (НСО) и Националната разузнавателна служба (НРС).

В рамките на консултациите по закона под егидата на държавния глава Росен Плевнелиев миналата година се стигна до съгласие цивилното разузнаване да мине към изпълнителната власт, а НСО да остане при държавния глава. След изборите обаче БСП и ДПС обявиха, че смятат да извадят и НСО от президентството, и лансираха идеята да лишат президента от правомощието му да назначава със свой указ шефовете на Националната разузнавателна служба (НРС) и на Националната служба за охрана (НСО).

Въпросът за двете служби ще бъде решен едва в пленарна зала, като от БСП преди време открито   признаха  , че го обвързват с поведението на Росен Плевнелиев.

От ДПС потвърдиха пред Меdiapool, че стоят зад позицията, че мястото на НСО е в изпълнителната власт. Председателят на парламентарната военна комисия Янко Янков (ДПС) коментира обаче, че тепърва започва съгласуването на позициите.

"Не става дума за отнемане на пълномощия на президента. НСО е част от системата за национална сигурност. Тя трябва да обслужва политиката, която се реализира от изпълнителната власт. Президентът също е част от политиката и, ако има орган, който да контролира службите, представители на президента също трябва да бъдат в него", коментира Янков.

Той каза още, че остава открит въпросът как ще се назначават шефовете на службите, но потвърди идеята за участието на парламента в избора им. В момента шефовете на НРС и НСО се назначават от президента по предложение на Министерския съвет.

В БСП още няма твърдо решение по въпроса, който според неофициална информация от левицата предстои да влезе в дневния ред на партията до края на месеца.

Президентът Росен Плевнелиев обаче вече обяви, че не е готов да се раздели с още правомощия по отношение на специалните служби. Още в началото на управленския си мандат БСП, ДПС и "Атака" промениха Закона за ДАНС, с който лишиха президента от правомощието му да има последната дума за назначението на председателя на спецагенцията, превърната междувременно в най-мощната силова структура в държавата. Веднага след това за председател на ДАНС бе избран Делян Пеевски от ДПС.

Освен Закона за национална сигурност парламентът трябва да обсъди и отделни закони за НСО, военното и цивилното разузнаване. Техни проекти бяха изготвени още по време на ГЕРБ, като до политически консенсус се стигна само по отношение на служба "Военна информация" към Министерството на отбраната.

Още по темата
Още от България

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?