Президентските избори: Кой ще се изправи срещу кандидата на Радев

Кога Румен Радев ще назове Илияна Йотова като президентска номинация на "Прогресивна България" и има ли нещо подозрително в това, че досега си мълчи? Има ли шанс опозиционен кандидат да спечели тези избори и защо все още не е започнал кампания, при положение, че до тогава остават три месеца? Това са само част от въпросите около предстоящия вот, който е ключов за политическия баланс в страната и международната ѝ ориентация. Основните играчи осъзнават важността му и се дебнат кой ще направи първи своя ход.

Президентските избори са мажоритарни и качествата на кандидатите имат значение. Всички знаем мантрата за надпартийната, харизматична, национално отговорна и обединителна фигура, която народът иска и всички партии търсят. Но все не намират. Междувременно времето напредва, изборите наближават и накрая всички трябва да се задоволят не с най-доброто, а с онова, което е възможно.

А то обикновено е резултат на най-проста политическа аритметика – за кого гласуват електоратите на по-големите политически партии.

Три месеца преди изборите, всички внимателно изчакват. Не защото нямат варианти, а защото първата обявена кандидатура ще предопредели ходовете на останалите.
Залогът е различен за всяка от политическите сили. За Радев победата е въпрос на затвърждаване на политическото му надмощие. Теоретично, опозиционните партии ГЕРБ, "Продължаваме промяната" и "Демократична България" биха могли да пресекат печелившия тренд на "Прогресивна България", ако предложат силна алтернатива. За момента не е ясно дали някой включва в сметката ДПС – партия, която в миналото имаше решаваща електорална тежест в битката за "Дондуков" 2. В момента обаче лидерът ѝ Делян Пеевски видимо е притиснат в отстъпление и се чуди как да угоди на парламентарното мнозинство, макар то да няма нужда от гласовете на неговите депутати.

Стратегията на Радев

ПБ се очаква да влезе с летящ старт на президентския вот. Колкото и да се е поодраскал имиджът на "спасителя" Радев, за толкова кратко време (половината от което ваканционно) "Прогресивна България" едва ли би стопила сериозно рейтинга си.

Логичният въпрос е защо Румен Радев все още не е обявил кандидатура, при положение че най-естественият избор изглежда Илияна Йотова.

Двамата изкараха почти два пълни мандата като президент и вицепрезидент. След като Радев напусна "Дондуков" 2, за да участва в парламентарните избори, именно Йотова назначи служебното правителство на Андрей Гюров, което организира вота, спечелен убедително от "Прогресивна България".

Въпреки това Румен Радев продължава да мълчи.

През последните месеци се появиха различни версии. Едната беше, че Радев всъщност не иска Йотова, защото тя се справя добре и може да се еманципира, ако получи собствен силен обществен мандат.

Другата версия е, че Радев иска да се съобрази с неофициални проучвания, според които "масовият българин" би гласувал за мъж с добра фигура, военен или академик. Йотова не се вписва в този профил, най-малкото защото е жена.

Паралелно с това се появиха и спекулации около името на декана на Юридическия факултет на Софийския университет Даниел Вълчев, който така и не отрече категорично интерес към подобна надпревара.

Днес обаче тези сценарии изглеждат все по-малко вероятни.

Причината е проста. За Радев тези избори не са само избор на президент. Те ще бъдат първата оценка за собственото му управление.

Ако кандидатът на "Прогресивна България" спечели убедително, това ще бъде знак, че общественото доверие към новата власт се запазва и след парламентарната победа тази пролет. Подобен резултат ще даде на Радев сериозен политически комфорт точно преди кабинетът му да навлезе в далеч по-труден период - изготвянето на бюджета за следващата година, неизбежните непопулярни мерки и първите сериозни конфликти около управлението. Именно затова Радев едва ли може да си позволи експеримент.

Йотова има безспорни предимства - тя е разпознаваема, говори добре, държи балансирана институционална линия на поведение, в контраст с напрегнатия войнствен тон, доминиращ през втория мандат на бившия президент.

В този смисъл тя изглежда най-сигурният ход за Радев.

Голямата дилема пред ПП и ДБ

При ПП и ДБ неизвестните остават повече. До неотдавна двете формации, с посредничеството на Форума за демократично действие, мъдруваха дали да провеждат първични избори за кандидат-президент. Преди да стигнат до решение, то се появи някак от само себе си в лицето на Андрей Гюров, след като демократичната общност го разпозна за свой фаворит по време на краткия му мандат начело на служебната власт. Очакванията са той да бъде подкрепен от ПП и ДБ, но формално да бъде издигнат от инициативен комитет.

Самият Гюров засега не дава окончателен отговор. Публичното му поведение показва, че поддържа политическа активност и очевидно не изключва участие в надпреварата.

Той подхожда внимателно и липсата на резки движения показва, че ще пресмята плюсовете и минусите до последно. ПП и ДБ изглежда нямат контрол върху процеса, както се разбра и от думите на съпредседателя на "Да, България" Ивайло Мирчев преди дни: "Андрей Гюров все още не е обявил дали ще се кандидатира. В момента, в който той или друг кандидат направи това, ние ще имаме адекватна позиция" .

Но тук се крие най-важният стратегически момент за демократичната общност.

Ако именно Гюров се включи в надпреварата и получи по-висок резултат от този, който коалицията ПП-ДБ постигна на парламентарните избори през април, това неизбежно ще отвори по-широк политически въпрос. Дори да не стане президент, подобен резултат би го превърнал в една от най-силните фигури в демократичната общност и би могъл да го легитимира като естествен център на бъдещо обединение вдясно.

Разбира се, подобен сценарий остава условен. Той зависи както от решението на самия Гюров дали да се кандидатира, така и от резултата, който би постигнал. Но именно затова изборът на ПП и ДБ ще бъде следен далеч отвъд президентската кампания.

Другият проблем е, че засега няма очевиден резервен вариант. Ако Гюров в последния момент се откаже, процесът по издигане на общ кандидат практически ще започне отначало.

Стратегията на ГЕРБ

И за ГЕРБ въпросът далеч не е само кой ще бъде кандидатът.

По-важният въпрос е кой може да стигне до балотаж срещу кандидата на Радев.

Затова през последните седмици Бойко Борисов отново започна да говори за обща кандидатура на партиите от Европейската народна партия и либералното политическо семейство. Това е пореден опит да бъдат поставени ПП и ДБ под натиск да подкрепят общ кандидат с ГЕРБ срещу "Прогресивна България".

Засега този сценарий изглежда малко вероятен. ПП и ДБ вече категорично отхвърлиха подобна възможност.

Това обаче не означава, че ГЕРБ няма други варианти.

Все по-видимо става сближаването със "Синя България" около отделни политически инициативи. Общото представяне на предложения за конституционни промени веднага породи въпроса дали подобно сътрудничество не може да прерасне и в подкрепа за общ кандидат.

Подобен сценарий би поставил ПП и ДБ в неудобна ситуация, особено ако Гюров реши да не участва в изборите. Тогава Борисов отново би могъл да постави въпроса защо няма "общ фронт" срещу политическата линия на Радев.

В същото време в публичното пространство периодично се появяват и други имена - включително това на Делян Добрев. Засега обаче няма индикации, че подобни публикации са нещо повече от сондиране на обществените нагласи.

Кой ще стигне до балотажа

Макар всички да говорят за кандидатите, истинският въпрос е друг - кой ще се изправи срещу кандидата на Радев на втория тур.

Именно около този въпрос се въртят стратегиите на всички политически сили. За Радев победата на неговия кандидат би означавала окончателно затвърждаване на политическото му влияние само половин година след парламентарния триумф и точно преди управлението да навлезе в най-трудната си фаза.

За ГЕРБ това е шанс да докаже, че все още може да консолидира алтернатива.

За ПП и ДБ президентският вот може да се окаже не само битка за "Дондуков" 2, а и конкурс за бъдещото лидерство на демократичната общност.

Затова президентските избори тази година трудно могат да бъдат разглеждани като самостоятелна кампания. Те ще бъдат първата голяма политическа проверка на новото управление и вероятно ще определят не само следващия президент, а и посоката на българската политика през оставащите години от мандата.