Президентските избори в Сърбия отново се провалиха

Президентските избори в Сърбия отново се провалиха заради ниската избирателна активност, което според наблюдателите вещае период на несигурност и изостряне на борбата за власт между политиците, свалили Слободан Милошевич.

В изборния ден пред урните се явиха 45,2 на сто от изибателите, което съгласно сръбския избиратения закон означава, че президент не е избран. Законът изисква участие на 50 процента плюс един от електората по избирателен списък, за да бъде признат изборният резултат.

Воислав Кощуница получава подкрепата на 58 на сто от гласувалите, сръбският ултранационалист Воислав Шешел - на 36 на сто, а третият кандидат, също радикал, Борислав Пелевич - 3,4 на сто.

Така се потвърдиха прогнозните резултати на социологическите агенции, че броят на гласоподавателите, които ще участват в изборите, ще спадне в сравнение с първото гласуване през октомври, предаде АП.

Провалът на изборите е сериозен политически неуспех за Кощуница, който през 2000 година оглави движението за сваляне на Слободан Милошевич от власт.

Кощуница оспорва резултатите

На пресконференция вчера Кощуница изтъкна като причина за провала на изборите, че сръбския избирателен закон не отгаваря на световните норми с изискването да гласуват над 50 на сто от избирателите. Кощуница посочи освен това, че избирателните списъци са неточни и манипулирани. Според преброяването на населението през април в Сърбия живеят 7,5 милиона души, а в същото време в избирателните списъци фигурират 6,5 милиона граждани.

Часове след обявяването на резултатие от вота Демократическата партия на Сърбия /ДПС/ на Воислав Кощуница обвини избирателната комисия в "скандални имами" и заплаши, че ще сезира Върховния съд и международните институции.

Заместник-председателят на партията Зоран Сами обвини комисията, че в списъците на избирателите фигурират най-малко 400 хиляди имена на починали и несъществуващи хора.

Подкрепата за Шешел се увеличава

Наблюдателите отчитат с тревога нарасналата подкрепа за крайния националист Шешел , отбелязвайки, че това се дължи не само на дисциплинирания му електорат и на подкрепата от социалистите на Милошевич, но и на растящото недоволство на гражданите от лошия им жизнен стандарт. За Шешел са гласували над един милион сърби, след като на изборите на 29 септември той получи около 850 хиляди гласа.

Политическата криза в Сърбия се задълбочава

Засега не е ясно дали ще има още едно повторение на изборите, тъй като конституцията не предвижда казус за второ провалено гласуване.

Вместо с общи избори Джинджич настоява законът да се промени така, че парламентът да избира държавния глава. Ако това стане, неговата коалиция ще има възможност да избере свой човек, тъй като разполага с парламентарно мнозинство.

Вчера сръбският премиер заяви, че вотът е показал колко ниска е популярността на Кощуница. Самият Кощуница пък заплаши, ако гласуването се провали, да свали правителството на Джинджич чрез свикване на предсрочни парламентарни избори.

Сръбският премиер Джинджич обаче твърди, че дори с подкрепата на партиите от бившия режим в парламента фракцията на Кощуница няма да успее да свали кабинета.

Политолозите и социолозите са на същото мнение, а юристите поясняват, че според закона дори и да успее един вот на недоверие в пленарната зала, правителството спира да изпълнява функциите си чак след като се произведат нови общи избори и бъде гласуван следващият кабинет от новоизлъчения парламент, т.е. кабинетът Джинджич може да функционира като правителство в оставка месеци наред.

Новият президент, който така и не бе избран вчера, трябваше да замени Милан Милутинович, чийто мандат изтича през януари. При създалото се положение функциите му ще поеме временно председателят на Скупщината Наташа Мичич, която е член на Гражданския съюз на Сърбия с председател Горан Свиланович от коалицията Демократическа опозиция на Сърбия на премиера Джинджич.

Анализаторите отбелязват, че в началото на следващата година Югославия ще престане да съществува, защото ще се трансформира в новия съюз Сърбия и Черна Гора и Кощуница ще остане без пост в административната йерархия.

Наблюдателите предполагат, че е много малка вероятността новият съюзен парламент, чиито депутати ще бъдат излъчени от скупщините на двете републики, да избере Кощуница на поста президент-премиер на съюза. В Скупщината на Сърбия и Черна Гора двамата основни опоненти на Кощуница - Джинджич и бъдещият черногорски премиер Мило Джуканович - ще имат мнозинство, защото ще бъде спазено пропорционалното представителство на партиите в парламентите на републиките.

Наслагването на тези обстоятелства неминуемо ще увеличи политическата нестабилност в страната, смятат анализаторите. Те предупреждават, че непреодолимият конфликт между Джинджич и Кощуница ще се задълбочава все повече и ще загрубее.