Проф. Пламен Киров: Смените в кабинета можеха да станат и без съгласуване с президента

Проф. Пламен Киров: Смените в кабинета можеха да станат и без съгласуване с президента

Персоналните промени в кабинета можеха да станат и без тази съгласувателна процедура да предхожда гласуването в Народното събрание, смята юристът и бивш конституционен съдия проф. Пламен Киров. В неделя той коментира пред БНР пропадналото гласуване на трите министерски оставки и на новите министри заради липсващ указ на президента за освобождаването на главния секретар на МВР Младен Маринов, предложен за вътрешен министър.

"Проблемът възниква, че при положение, че Младен Маринов бъде избран за министър на вътрешните работи той ще съвместява едновременно функцията на един политически ръководител на министерството и заедно с това ще бъде главен секретар на МВР. Разбира се, това е едно състояние на несъвместимост. Затова Законът на МВР дава няколко основания за прекратяване на мандата на главния секретар и е посочено и "по искане на самия главен секретар". Такова искане, доколкото се разбра, е постъпило. То се прави до Министерски съвет (МС), тъй като в случая с назначаването на главен секретар на МВР са налице т.нар. споделени правомощия между изпълнителната власт в лицето на МС и на президента на Република България. Главният секретар се назначава по предложение на Министерски съвет с указ на президента. Тук е мястото, където трябва да се направи съгласуването. Само че тази съгласувателна процедура е насочена преди всичко към позитивното действие – назначаване на главен секретар. Може между президента и МС да има разногласия от гледна точка на професионалните и моралните качества на предложената кандидатура, но в случая имаме едно искане от главния секретар и в случая основанията и мотивите са без значение. Факт е, че е постъпило искане", обясни проф. Киров.

По думите му, ако има решение на МС и то е изпратено с предложение Младен Маринов да бъде освободен от поста главен секретар, то трябва да бъде придружено със заявлението на Маринов, че иска да бъде освободен.

Ако заявлението обаче не е приложено към решенията на МС, трябва да бъде изискано от президента преди подписването на указа, посочи проф. Киров:

"Не сме наясно дали такова заявление е приложено към документацията. Ако липсва, президентът е прав да не подписва", каза той.

Според проф. Киров обаче става въпрос за политическа игра и "даже издребняване в случая".

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?