Прокуратурата пет пъти отказала на апелативен съд да даде тефтерите на Златанов

Софийският апелативен съд (САС) пет пъти е искал от прокуратурата двата тефтера на Филип Златанов, но така и не ги е получил. Това каза за "Правен свят" зам.-председателят на САС и шеф на наказателната му колегия съдия Петя Шишкова.

Още на 5 септември, с писмо до Софийската градска прокуратура, съдът е изискал тефтерите, но не ги е получил. Това искане е било направено 20 дни преди следовател да ги предостави на вещото лице Стефан Бенчев, от когото впоследствие са били откраднати. До 31 октомври са последвали още 4 писма от съда до прокуратурата. "На някои от тях са постъпили отговори, но веществените доказателства не са изпратени", каза съдия Шишкова.

Още преди да бъде съобщено, че тефтерите са откраднати беше известно, че те не са предадени на съда по делото срещу Златанов, което се гледа в САС на втора инстанция. В съдебно заседание на 16 октомври стана ясно, че прокуратурата е назначила своя експертиза по второто разследване, което още се води срещу неизвестен извършител и затова не е изпратила тефтерите.

На въпрос на "Правен свят" съдия Шишкова коментира принципно и значението на подобни документи, когато се явяват веществени доказателства по съдебни дела.

"Няма пречка да се изготви графологична експертиза по копия на документи. В този случай има два аспекта, на които трябва да се обърне внимание: Първият е правен - отговорност на съда е да провери дали копието е вярно с оригинала. Вторият аспект е технически. Отговорност на вещите лица е да преценят дали могат да дадат заключение по копието. Ако не могат - отказват на основание чл.149 ал.2 от НПК "материалите са недостатъчни". Ако могат, графолозите боравят с четири категории отговори - "да", "не", "вероятно да" и "вероятно не". Има цветни копия, върху които работят много добре. На останалите обикновено не се виждат част от признаците, по които работят, като сила на натиска и някои рефлексни движения. В тези случаи боравят само с част от признаците и затова употребяват отговорите с вероятност", обясни съдия Шишкова.

"Съхранението на веществените доказателства е уредено в НПК - чл.111 и в Правилника за администрацията в районните, окръжните, военните и апелативните съдилища на ВСС - чл.120 до 129. И в двата нормативни акта е уредено да се предават от една институция на друга заедно с делото, което в случая не е сторено, допълни тя.

"Интерес за вас представлява чл. 124. Веществените доказателства се предоставят за експертизи с писмен протокол, изготвен от определения по реда на чл. 120, ал. 1 съдебен служител. Протоколът съдържа точното им описание, номерата на следственото и съдебното дело, датата на предаване и подписите на предаващия и приемащия служител", обясни по въпроса за съхранението съдия Шишкова. Тя добави, че след предаване на доказателствата за експертиза, отговорност за тях носи съответното вещо лице. Практика в НИКК пък била да се предоставят помещения и оборудване за ползване на пенсионирани служители на института, които са посочени от съда или прокуратурата като вещи лица по някое дело.

Конкретно за практиката на съхранение в САС, тя каза, че проблеми със съхранението на веществени доказателства няма, защото се съхраняват в заключващи се каси и шкафове.

Относно повдигнатите въпроси за възможността за охрана на вещите лица, когато пренасят веществени доказателства и възможността да бъдат пазени от Съдебна охрана, "Правен свят" получи и отговор от правосъдното министерство, в който се казва, че Главна дирекция "Съдебна охрана" няма правно основание за оказване на съдействие на вещи лица. Те се позовават на чл. 391, ал. 3 от Закона за съдебната власт, в който са посочени техните правомощия. Това са охрана на съдебни сгради, охрана на магистрати, конвоиране на обвиняеми и подсъдими и други.

Още по темата
Още от България

Изненадани ли сте, че Антикорупционната комисия не откри нередности около "Апартаментгейт"?