Пропастта между военните бюджети на САЩ и ЕС се задълбочава

Една свръхмогъща Америка, която умножава усилията си за отбрана и една Европа с ограничени военни възможности. Трансатлантическата връзка между САЩ и Евросъюза е застрашена от двойна криза. Първата е криза на средствата. Джордж Буш представи на 4 февруари проектобюджет, белязан от силно нарастване на военните разходи - с 15 процента, което е най-голямият скок за последните 20 години, като за отбрана се отделят 379 милиарда долара /близо 420 милиарда евро/. Това увеличава още повече изоставането на Европа от Съединените щати и задълбочава технологическата пропаст между тях.

Втората криза е концептуална и политическа. Опиянени от успехите си в борбата срещу Ал Каида в Афганистан, САЩ дадоха да се разбере, че нямат нужда от международен мандат, за да предприемат действия срещу страни, обвинени, че подкрепят тероризма. Международната конференция за сигурността, съсотяла се в края на миналата седмица в Мюнхен, открои ясно мащабността на различията между американци и европейци по стратегията, която трябва да следва международната антитерористична коалиция.

Европа отделя недостатъчно средства за отбрана, рискувайки да се превърне в ненадежден партньор и преди всичко да остане без необходимите военни средства, за да осъществи плановете си. Тази диагноза не се оспорва от никого. Генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън не е преставал да подканя страните от Северноатлантическия пакт и особено европейците да увеличат военните си бюджети. Миналия месец в Швеция той дори повиши тон: "Европа продължава да бъде военен пигмей", отсече Робъртсън.

Той не изпита никакви затруднения по време на конференцията за сигурността да подеме упреците на втория човек в Пентагона Пол Улфовиц, който също се оплака от липсата на амбиции у европейците. Напълно реална е опасността това да се окаже трайна тенденция. Цифрите говорят сами за себе си. Средно военният бюджет на петте големи европейски страни /Германия, Франция, Великобритания, Италия и Испания/ представлява 1,41 процента от брутния им вътрешен продукт или 323 евро на европеец за разлика от този на САЩ, който е 2,8 процента от брутния вътрешен продукт, равняващо се на 1029 евро средно на американец.

Няма изгледи тенденцията да се промени. Въпреки проектите за развитие на европейската политика за отбрана, трудно е да се признае пред европейските граждани не само необходимостта от увеличаване на военните кредити, но и за това да бъдат съсредоточени на едно място средствата, с които се разполага. Така че пропастта както в числеността на армията, така и в технологически план се задълбочава между двата бряга на Атлантика.

За първи път на конференцията в Мюнхен генералният секретар на НАТО изпрати толкова категорично топката в полето на Вашингтон. "САЩ трябва да направят много повече, като улеснят процеса на модернизация на европейската отбрана и намалят ограниченията върху трансфера на технологии и в промишленото сътрудничество", подчерта той. С две думи Америка трябва да спре да поставят пръти в колелата на европейците, когато те се опитват да получат достъп до някои американски технологии или да разработват проекти, способни да конкурират американските оръжия.

Петнайсетте изпитват най-големи трудности в осъществяването на проекта за военен транспортен самолет Еърбъс А-400М, но трябва да се напомни, че и американците направиха всичко, за да го провалят. Усилията на Пентагона да убеди европейците да се откажат от всякакво "дублиране" на НАТО ще бъдат също приети по-добре, ако заинтересуваните не бяха сигурни, че по този начин САЩ защитават интересите на своята военна промишленост.

Четири месеца след атентатите от 11 септември претенциите на американците за безусловно лидерство предизвикват все повече безпокойство у европейците. Повечето европейски страни не са готови да приемат за чиста монета кръстоносния поход на Вашингтон срещу "оста на злото", разкрита от президента Буш в лицето на Ирак, Иран и Северна Корея.

"Ние бяхме нападнати, ние не се нуждаем от никаква резолюция на ООН, за да се защитим", заяви Улфовиц и добави, че всички "трябва да направят своя избор" - т.е. да застанат на страната на Америка. Това манихейство не се хареса. Лорд Робъртсън отхвърли желанието на американците да изградят "отделни коалиции за различните мисии" и припомни, имайки предвид НАТО, че "една постоянна коалиция е по-добра от временната".

Кризата на идентичност на Северноатлантическия съюз се изостри от решението на Вашингтон да не се обръща към НАТО за войната в Афганистан. Решението на Джордж Буш да увеличи усилията за отбрана, както и желанието на американската администрация да даде предимство на коалиции с променлива геометрия засилват още повече европейските тревоги.

По БТА