Киргизстан, Казахстан, Узбекистан, но също Армения и Молдова. Държавите от ОНД, разположени предимно в Централна Азия и Кавказ, са се превърнали в хъбове на сенчестата търговия на режима на Владимир Путин в Москва. Именно през заобиколните азиатски маршрути Кремъл успява да си набави необходимите западни стоки, както за да поддържа войната си срещу Украйна, така и за да движи собствената си икономика и начин на живот.

Този извод следва от множество анализи и разследвания на западни тинк танкове и медии в последните месеци. Въпреки че фокусът на много от тях е сенчестият петролен флот на Путин – основен източник на финансиране на войната, все повече внимание се обръща и на стандартната търговия, особено на стоки с двойна употреба.

Големият проблем в случая е, че Западът, но най-вече Европа изпълнява ролята на двоен агент в тази зловеща игра – хем налага все по-всеобхватни и тежки санкции срещу режима на Путин, хем точно европейските държави и бизнеси продължават ударно да снабдяват Русия с какво ли не, само че заобикаляйки санкциите – през Киргизстан, Казахстан, Армения, Молдова и др. До някаква степен двойната игра по отношение на санкциите е съвсем съзнателна. Например Германия бе сред факторите за забавянето на 14-я санкционен пакет през юни заради притесненията на правителството как затягащите се ограничения ще засегнат и без това задъхващата се германска икономика. 

Според наблюдатели не е толкова лесно третите държави по пътя на европейските стоки към Кремъл да бъдат включени директно в санкционните списъци, защото винаги ще се намери вратичка, а Европа не може да забрани търговията си с целия свят. И все пак 15-ят пакет санкции, който бе одобрен в средата на декември, бе разширен и до субекти в Китай, Индия, Иран, Сърбия и Обединените арабски емирства, които са участвали в заобикалянето на досегашните санкции или са доставяли стоки, използвани за руски военни действия. И все пак може би единственият сериозен подход е ЕС да погледне в собствените си редици и да види пробивите в собствената си сигурност.

Бум на износа към Централна Азия и Кавказ 

След като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., се наблюдава скок в износа от целия свят към страните в Централна Азия и Кавказ. Този бум е толкова голям, че не е възможно да е насочен към вътрешното търсене в тези страни. Вярно е, че доказателствата са косвени, но изглежда много вероятно невижданите ръстове да отразяват трансбордирането на стоки за Русия, твърди в скорошно изследване американският институт Brookings.

Той проследява износа от Германия, Италия, Япония, Литва, Полша, Обединеното кралство и САЩ към четири страни в Централна Азия и Кавказ: Киргизстан, Казахстан, Грузия и Армения. Сравненията са въз основа на данните на Международния валутен фонд, където държавите декларират износа и вноса си и могат да се направят огледални съпоставки на числата. Оказва се, че износът започва да се покачва рязко веднага след нахлуването на Русия в Украйна и налагането на западен контрол върху експорта за Русия, което е силно косвено доказателство, че тези стоки наистина отиват във федерацията, заключава институтът. Този скок на износа е най-ясно изразен по отношение на страните от ЕС – особено от Германия и Италия. Експортът от Япония, Обединеното кралство и САЩ нараства много по-малко.

Още по темата

Големите руски имоти в България, които може да бъдат ударени от санкциите

15 март 2024 08:01

Стоките, които се насочват към Кавказ и Централна Азия, най-често са в секторите технологии, машини, превозни средства или части за тях, полупроводници, части за аерокосмическата индустрия, фармация, козметика. 

Къде е България? 

По данни на Националния статистически институт, получени по запитване на Mediapool, българският експорт към държавите от ОНД (Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, без Грузия) се е повишил от 1.3 млрд. лв. през 2021 г. на 1.9 млрд. лв. през 2023 г., което е ръст от 46%. И това е на фона на всички ограничения в търговията с Русия, която влиза в сметките.

Всъщност ръстът към отделни държави от ОНД е огромен, като най-голямо е увеличението за Армения, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Молдова и Узбекистан.

По отношение на абсолютната стойност на българския износ към този регион дестинация №1 е Молдова, където експортът е нараснал от 133 млн. лв. през 2021 г. на 285 млн. лв. през 2023 г.

В българския износ към Кавказ и Централна Азия прави впечатление доминацията на машини в енергетиката, части за превозни средства и фармацевтични продукти.

Данните за износа към държави от Централна Азия и Кавказ се потвърждават и от анализ на Агенция "Митници". "Наблюдава се значително и продължаващо нарастване на експорта на България за Киргизстан, Казахстан, Армения и Грузия. Увеличението на износа за тези трети държави до голяма степен се отнася до стоки, обект на санкции за Русия, например машини (инч кранове, кранове и клапани), превозни средства (вкл. автомобили) и електрически машини (вкл. компютри и смартфони)", сочи анализът на митниците според отговори на МФ на заявление на Mediapool по Закона за достъп до обществена информация.

Ведомството съобщава още, че през 2023 г. България е получила от ЕК списък на 21 000 европейски фирми (от които 20 български), които са сметнати за рискови за възможно заобикаляне на санкциите. Подозренията за българските фирми обаче така и не се потвърдили.

Междинна точка "Киргизстан" 

Скорошно разследване на Euronews разкри, че като междинна дестинация често се ползва Киргизстан, който се явява ключов партньор в търговските отношение с редица европейски партньори. Киргизстан се откроява с подчертан скок на световния и особено на европейския износ след март 2022 г., когато войната в Украйна вече беше в ход.

Износът на Киргизстан за Русия скача рязко от 393 млн. долара (352.8 млн. евро) през 2021 г. до повече от 1.07 млрд. долара (960 млн. евро) през 2022 г., което показва значителен подем в търговските дейности, които улесняват заобикалянето на санкциите от страна на Русия, сочат данните на Brookings. Страната отбеляза зашеметяващо увеличение от 953% и в износа на ЕС, като се възползва основно от стратегическата си позиция като транзитен пункт. Киргизстан се явява стратегически важна географска точка, където се пресичат маршрутите между Русия, Китай и Европа.

Износ от Германия, Италия, Япония, Литва, Полша, Обединеното кралство и САЩ към Киргизстан по години в млн. долари 

Графика: Brookings

Русия инвестира в инфраструктурни проекти в Киргизстан – особено в енергетиката и транспорта, които улесняват търговските маршрути от и към Москва, отбелязва Euronews. Медията цитира Вук Вуксанович от тинк танка за външна политика към Лондонското училише за икономика LSE IDEAS: "Киргизстан е един от най-искрените партньори на Русия в региона. Той е член на водения от Русия Евразийски икономически съюз (ЕАИС) и Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС). Киргизстан е страна без излаз на море, силно зависима от паричните преводи от Русия, които прекъснаха от началото на войната в Украйна. Затова беше логично страната да търси други възможности", обяснява той.

"Проблемът е, че ако Киргизстан бъде санкциониран, само ще бъде открит нов маршрут. Освен това е обезпокоително как ще санкционирате всеки, който желае да прави бизнес с Русия, след като по-голямата част от страните по света никога не са се присъединили към западните санкции срещу Русия. Най-големият проблем е, че това нямаше да се случи, ако все още нямаше много западни страни, особено в Европа, които все още са готови да търгуват с Русия и да използват правни и логистични вратички, за да го направят", казва Вуксанович.

Още по темата

Как германска логистична компания помагала на руски производители да заобикалят санкциите

21 юли 2024 11:15

Институтът Brookings идентифицира държави като Германия, Полша, Литва, Италия, Чехия и Сърбия, чийто износ за Киргизстан се е увеличил чувствително след началото на войната. Това намеква, че те потенциално биха могли да са продължили да търгуват с Русия през Киргизстан.

Ирина Цукерман, президент на Scarab Rising, консултантска компания в сферата на сигурността, цитирана от Euronews, смята, че много от големите европейски икономики практически продължават да търгуват с Русия. "Германия е един от най-големите търговски партньори в ЕС както за Русия, така и за Киргизстан. Русия е добре запозната с логистиката на германско-киргизкия търговски поток и използва тези вериги за доставки в своя полза. Френските компании също участват силно в инвестирането в енергийния и производствения сектор на Киргизстан, като по този начин също се включват в триангулацията с Русия. Италия открито търгува с Русия и има интереси в Киргизстан, особено в селското стопанство и текстила. Луксозните стоки от Италия достигат до Русия през страни от Централна Азия като Киргизстан, докато някои руски селскостопански продукти, като зърнени храни и текстил, достигат до Италия заедно с киргизките продукти", смята Цукерман.

Износ от Германия, Италия, Япония, Литва, Полша, Обединеното кралство и САЩ към Казахстан по години в млн. долари

Графика: Brookings

По думите ѝ в списъка влизат също Нидерландия и дори Полша. Нидерландски компании често се включват в логистиката. "Полша има нарастващи търговски връзки както с Русия, така и с Киргизстан, като се фокусира върху различни индустрии, включително селско стопанство и машини. По този начин някои от промишлените продукти от Русия си проправят път в Полша през Киргизстан, което е иронично предвид нарастващата роля на Полша в европейската икономика и неотдавнашния фермерски спор с Украйна относно притока на украинско зърно в Полша", изтъква Цукерман.

Десетки чешки компании се разследват за износ към Русия 

Докато чешкият износ за Русия е спаднал с 36% (т.е. с две трети) след налагането на санкциите, има ръст на износа за Азербайджан, Казахстан и особено за Киргизстан и Узбекистан, където увеличението е наистина главоломно – това е основният канал за чешки стоки. В същото време износът за съседен Таджикистан изобщо не се променя.

По данни на Чешката статистическа служба в тази посока най-често се изнасят: 1) автомобили и други превозни средства; 2) електрически устройства като батерии или електрически крушки; 3) помпи, компресори, вентилатори; 4) тръби; 5) телекомуникационно оборудване, устройства за запис на звук и образ.

Чешкото правителство и други институции не говорят много за феномена, но без съмнение са наясно с него. Темата се обсъжда публично във вестниците и по телевизията в страната.

Отделен е проблемът с компаниите, които директно нарушават санкциите – или като продължават да търгуват директно с Русия, или като изнасят чувствителни технологии за федерацията през трети страни – например компоненти за самолети. В момента в тази връзка се разследват десетки чешки компании, но все още няма осъдени и процесът е в ход. Анализът на Чешката национална банка от юни 2024 г. показва, че стратегически продукти, важни както от военна, така и от икономическа гледна точка, все още се изпращат в Русия от Чехия. Според разследване на чешката телевизия ČT24 такъв е случаят с компанията Ferrit, която изнася минно оборудване в Русия през Турция и Казахстан. Стоките пътуват и в обратната посока и по този начин чешките компании допринасят за военния бюджет на Русия.

Австрийски оръжия се оказаха в ръцете на руснаците 

Като цяло тенденцията е вярна и за Австрия. Когато погледнем износа към региона на Южен Кавказ и Централна Азия, и двата са се увеличили за сметка на износа за Русия, който очевидно е намалял. Например, износът за Киргизстан се е увеличил със 161% през 2022 г. и със 72% през 2023 г., въпреки че тези държави (Киргизстан, Армения, Казахстан и Грузия) остават на много ниско ниво по отношение на общия износ на Австрия. Например делът на Киргизстан възлиза на едва 0.012% от общия износ на Австрия през 2023 г., на Грузия – 0.038%, на Армения – 0.022%, и на Казахстан – 0.146%. Все пак се вижда непрекъснат растеж в тези страни, особено за продукти като минерални горива, смазочни материали, машини и превозни средства.

Проблемът със заобикалянето на санкционните режими донякъде се осъзнава в Австрия, но сериозна пречка за това са исторически установилите се тесни икономически връзки с Русия. Австрийска търговска камара вече предупреди компаниите да бъдат много бдителни, когато се появят твърде доходоносни поръчки от страни от орбитата на Русия. В бизнес средите на Австрия се говори за случай с повишеното търсене на износ на хладилници за Казахстан през 2022 г., когато Русия се нуждаеше от полупроводникови чипове. За да се спасят от санкции, компаниите трябва да докладват всяка подозрителна дейност.

Друг известен случай е този с оръжейния производител Steyr Arms, чиито оръжия се оказаха в ръцете на руски войници според разследване на The Insider на база информация от Телеграм канали. Steyr Arms твърди, че доставките на оръжия след въвеждането на санкциите през 2014 г. се дължат на съществуващи договори преди анексирането на Крим. Всякаква информация за препродажби от други "е извън нашето знание и влияние", отговориха тогава от Steyr Arms.

Литовското карго за Казахстан мистериозно изчезва в Беларус 

Тъй като Литва е сочена от чуждите медии като един от лидерите на ЕС в сенчестата търговия с Русия, страната се опитва да ограничи износа на някои стоки с двойна употреба за страните от Централна Азия, ако те се доставят през Русия и Беларус.

В Европа става все по-ясно, че голяма част от увеличения износ на ЕС към страни от Централна Азия като Казахстан, Армения и Киргизстан не достига до тези страни, защото "изчезва" по пътя и стига до Беларус и Русия, вместо до Централна Азия.

Влиятелният германски вестник Die Welt съобщи преди време, че стойността на стоките, влезли по този начин в Русия и Беларус от началото на войната до края на 2022 г., е около 8 млрд. евро. Без да дава конкретни цифри, Die Welt посочва, че Литва има втория по големина дял от този сенчест износ след Германия.

Британският Financial Times също съобщи миналата година, че от началото на войната около половината от стоките с двойна употреба, които е трябвало да достигнат Централна Азия, са "изчезнали" по време на транзит през Русия. Тези стоки, които могат да се използват както за граждански, така и за военни цели, са на стойност около 1 млрд. евро и включват резервни части за самолети и оптични технологии.

Статистиката на Държавната агенция за данни на Литва показва, че само през 2022 г. износът на стоки от Литва за Казахстан и Узбекистан се е увеличил 3 пъти, а за Киргизстан – 10 пъти!

Ръстът в обемите на износа на някои отделни продукти за Централна Азия е зашеметяващ – например страната е изнесла 3684% повече монитори и проектори за Киргизстан през 2022 г. в сравнение с предвоенната 2020 г.

През 2023 г. икономическото министерство на Литва одобри списък от 57 стоки с двойно предназначение, които са забранени за транспортиране до Централна Азия по суша през Русия и Беларус.

Схемата е такава, че първо се оформят документите за напускане на стоките от Литва например за Казахстан. След това товарът се взема от превозвач в Литва и се доставя до складове в Беларус, като междувременно веднага бива продаван от получателя в Казахстан на краен клиент в Русия. Експерти твърдят, че не всички страни по тази верига са непременно наясно, че участват в схема за сенчест износ за Русия.