В края на юли някак тихомълком и навръх 50-годишнината от установяването на двустранни отношения между Европейския съюз и Китай, в Пекин се проведе среща на върха между ЕС и Китай. На нея председателите на Европейската комисия и Европейския съвет Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща, както и върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политика за сигурност Кая Калас, проведоха отделни срещи с китайския президент Си Дзинпин и премиера на страната Ли Цян.
ЕС подчерта ангажираността си за задълбочаване на отношенията с Китай за справянето със съвместните глобални предизвикателства. Важен акцент беше поставен и върху търговските отношения между ЕС и Китай. Не бяха пропуснати и войната в Украйна, правата на човека и климатичните промени. Лидерите на Съюза обаче изтъкнаха, че са нужни по-балансирани и взаимноизгодни търговски отношения.
По данни на Евростат през 2024 г. Китай е третият по големина партньор за износ на стоки от ЕС (8,3%) и най-големият вносител на стоки (21,3%). Дисбалансът в търговските отношения е огромен – търговският дефицит на ЕС с Китай през 2024 г. достига 305 млрд. евро. Лидерите на ЕС заеха по-твърда позиция и отбелязаха проблемите, свързани с достъпа до китайския пазар и свърхпроизводството в азиатската страна и заливането на европейския пазар.
Въпреки привидно изразената по-твърда позиция, обаче съмненията, че ЕС ще може да бъде единен в политиката си с Китай изглеждат основателни заради различните двустранни отношения с Пекин на част от страните членки.
Очерта ли срещата основните проблеми?
Експертите и анализаторите са на мнение, че макар срещата да не се е отличила с големи успехи и е преминала безшумно, основните проблеми са били сложени на масата.
"Срещата очаквано премина без много шум и очаквано нe постигна някакви успехи. Има само една обща декларация за климатичните промени, а по всички други въпроси като че ли Европа и Китай стоят на различни позиции и проблемът на Европа е, че тя е разединена, когато става въпрос за Китай", коментира пред Mediapool председателят на Софийски форум за сигурност Йордан Божилов.
Според него трудно може да се говори за обща европейска позиция спрямо Китай, защото Европа гледа през призмите на три различни вида интереси – интересите на ЕС, интересите на отделните страни членки и тези на членовете на НАТО, които са част от ЕС.
"Дори когато Европа гледа на Китай през призмата на Европейския съюз отново нямаме единна политика – Китай е разглеждан като партньор, конкурент и съперник едновременно. През призмата на НАТО пък Китай се определя като стратегическо предизвикателство", пояснява Божилов.
По думите му това тройно виждане на Китай прави постигането на обща политика спрямо Китай много трудно.
Срещата на върха между ЕС и Китай в Пекин в края на юли очерта основните проблеми, но сякаш не даде индикации за решаването им, Сн. ЕПА/БГНЕС
Председателят на Института за глобални анализи д-р Румена Филипова смята, че през последните години е било по-трудно на ЕС да изгради ясна позиция за Китай.
"Само да припомним – още в началото на тази година Урсула фон дер Лайен намекна, че Европейският съюз ще се опитва да гради взаимоотношения с Китай като противовес на други геополитически развития. Но виждаме, че това беше много нереалистична позиция както в стратегически, така и в икономически план", каза тя пред Mediapool.
По думите ѝ до провеждането на срещата позицията на ЕС се е втърдила, очакванията за икономическо сътрудничество са намалели, а важна част от изявлението на европейските лидери е било недоволството от блокирания достъп до китайския пазар, свърхпроизводството и наводняването на европейския пазар с китайски стоки.
"Европа ясно постави някои от сериозните проблеми, които има с Китай, най-вече китайската подкрепа за Русия във войната срещу Украйна и търговските ограничения към европейските фирми на китайския пазар. И тази години китайският внос е нараснал с близо 7%, докато европейският износ е намалял. Затова и Коща, и фон дер Лайен поставиха въпроса за по-балансирани отношения", заяви пред Mediapool зам.-директорът на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева.
Митата на Тръмп и "диханието на дракона"
След завръщането на Доналд Тръмп във властта мнозина анализатори предупредиха, че по-напрегнатата трансатлантическа политика може да тласне Европа в прегръдките на Пекин. Посещението на испанския премиер Педро Санчес в Китай и Виетнам по-рано тази година захранва съмненията, че в Европа надделява по-мека и примирителна позиция спрямо Китай що се касае до търговските отношения.
"Китай се опитва да играе политика "разделяй и владей" между Европейския съюз и САЩ. Митата на Тръмп ,за съжаление, не помагат това да се избегне, защото митата по отношение на Китай неминуемо означават пренасочване на китайските стоки към Европа", отбеляза Весела Чернева.
Според Йордан Божилов Европа има различия в политиките си спрямо Китай, но за сметка на това Китай има много ясна визия към Европа.
"Тя е обоснована преди всичко от икономическата експанзия. Особено след икономическите противоречия със Съединените щати, защото Европейският съюз е алтернативната дестинация на много стоки от Китай, особено ако няма да се продават в САЩ. Освен това Китай търси достъп до технологии и го намира в Европа", коментира той.
Къде е пречката пред единната политика?
Въпреки че основните предизвикателства в отношенията на ЕС с Китай бяха очертани, няма индикации, изключвайки климатичните въпроси, че Китай ще отстъпи по основните искания на ЕС, а именно – войната в Украйна и китайската подкрепа за Русия и търговските политики. В Германия, Испания, Унгария и прибалтийските страни отношението спрямо Китай изглежда коренно различно и това още повече усложнява усилията за единна политика на ЕС.
В Германия канцлерът Фридрих Мерц съчетава по-остра реторика по сигурността с решимост да съхрани жизненоважните търговски връзки. В Испания Педро Санчес ухажва китайските пазари с нови износни договори. А в Унгария Виктор Орбан задълбочава политическата и финансова зависимост от Пекин, като алтернатива на европейските финансирания.
Мерц обеща "рестарт" – по-твърда линия в сигурността, но със запазване на критично важните икономически връзки. Въпреки по-рязката му реторика, лобистката мощ на автомобилната индустрия, която възпря страната да подкрепи митата за електрическите автомобили от Китай, остава очевидна.
Германският канцлер определя Китай като растяща заплаха за сигурността, но отказва да скъса търговските връзки. Правителството напредва с плановете да премахне Huawei и ZTE от ядрото на 5G инфраструктурата до 2026 г., но търговията с Китай остава колосална – само през първата половина на 2025 г. Пекин е бил едва зад САЩ като най-голям търговски партньор на Германия.
"Германия е ключова икономика и тя е много зависима от Китай. Първо, по отношение на вноса на китайски компоненти за своята промишленост и второ, Германия има много инвестиции в Китай и са уязвими", отбелязва Йордан Божилов.
По думите на Весела Чернева трябва да се обърне внимание на структурата на европейската икономика. "Голяма част от нейния износ е свързан с автомобилната индустрия. Германия, като най-големия автомобилен производител в Европа, винаги се е опитвала да бъде в добри отношения с Китай, защото китайският пазар е важен за европейските автомобилни производители – и като пазари, и като снабдители. Всъщност изоставането на европейското автомобилостроене от революцията на електрическите автомобили е основната причина за вниманието на Европа към китайските иновации. Много от тях разчитат на Китай по отношение на електрическите автомобили", казва тя.
През април испанският премиер Педро Санчес пътува до Пекин и Ханой, за да насърчи инвестициите и да сключи търговски договори. В Китай той подписа седем споразумения, включително за износ на череши и испанско свинско месо, което доминира търговията с Китай с продажби за 571 млн. евро.
Испанският премиер Педро Санчез посети Си Дзинпин в Пекин през пролетта, Сн. ЕПА/БГНЕС
Имаше и споразумения в областта на здравеопазването, козметиката, науката и културата. Застанал редом до Си Дзинпин, Санчес подчерта, че Испания е "дълбоко проевропейска държава, която разглежда Китай като партньор на Европейския съюз".
"Трябва да отбележим позицията на Финландия, зашото президент ѝ Александър Стуб също беше на визита в Китай миналата година. Той говори за задълбочаване на икономическите отношения, а също така дори за културен академичен обмен. Така че тези позиции изобщо не съвпадат с общата европейска позиция", отбеляза Румена Филипова.
Унгария говори за свързаност
"Има държави като Унгария, които разглеждат на практика Китай като алтернатива на европейските фондове и затова Унгария взима заеми от азиатската страна", подчерта Йордан Божилов.
Унгарското правителство целенасочено се стреми да поддържа добри отношения с Китай. Това го поставя в противоречие не само с Европейския съюз, с който и бездруго води особена битка за свобода, но и с политиките на Доналд Тръмп, към когото премиерът Виктор Орбан изпитва открито възхищение. Така Орбан е принуден да търси своеобразен баланс.
Отношенията с Китай бяха превърнати в политическа стратегия, а правителството говори за свързаност. В своя книга политическият съветник на Виктор Орбан – Балаш Орбан (двамата нямат роднинска връзка – б.а) обяснява, че политическата и икономическа стратегия на Унгария трябва да стъпва върху връзки и сътрудничество – единственият начин, по който Будапеща може да използва географското си положение на кръстопът между Изтока и Запада.
Още по темата
На практика обаче отношенията на Унгария с Китай не обслужват преди всичко националните интереси, а на икономически кръгове, близки до властта. Още през 2015 г. правителството на Орбан подписа с китайски партньори споразумение за модернизацията на жп линията Будапеща–Белград за улесняване транспорта на китайски стоки от пристанище Пирея към Западна Европа. Макар проектът да бе обявен като обществена поръчка, договорът за около 2 милиарда евро беше спечелен от компании на Льоринц Месарош – детски приятел на премиера, който междувременно се превърна в най-богатия човек в страната.
Унгарското правителство съдейства и за изграждането на европейска производствена база за китайската автомобилна индустрия. Това ще позволи на китайските компании да навлизат безпрепятствено на европейския пазар. След автобусния завод в Комаром, марката BYD строи завод за леки автомобили в Сегед, а заради стремежа на китайците да овладеят пазара на електромобили в Европа, в страната се изграждат и гигантски батерийни мощности. Фабриката на CATL в Дебрецен се очаква да започне пробна работа в края на годината. Наред с индустриалните гиганти, в Унгария се установяват и множество китайски поддоставчици.
Официално кабинетът подчертава, че става дума за мащабен капиталов приток, създаващ работни места и повишаващ брутния вътрешен продукт. Истинският двигател обаче е другаде. Логистичната компания Waberer’s, контролирана от Ищван Тиборц – зет на премиера и 11-ият най-богат човек в страната – печели поредица договори за обслужване на китайските заводи. Строителството на инфраструктурата, необходимо за фабриките и оценявано на милиарди евро, е поверено на Месарош и други строителни предприемачи, близки до властта.
Сигурността и Тайван
На противоположния полюс са Литва и балтийските страни, чиято политика спрямо Китай е водена преди всичко от съображения за сигурност и от продължаващата подкрепа на Пекин за войната на Русия срещу Украйна. Сблъсъкът на Вилнюс с Пекин заради Тайван вече години наред води до дипломатически и търговски ответни мерки.
"Преди няколко години Европейският съюз се опита да изработи стратегия по отношение на Китай, но се провали заради различията на страните. Повечето държави в Европа например признават единен Китай, но отделни страни като балтийските започнаха да развиват много задълбочени отношения с Тайван, което съответно рефлектира върху отношенията на Китай с Европа", обясни председателят на СФС Божилов.
По думите на Весела Чернева сред европейските правителства все повече расте притеснението в сферата на сигурността и подкрепата, която Китай продължава да оказва на Русия.
"Напрежението между икономическия и технологичния интерес и сигурността ще продължи да нараства и ще бъде трудно за европейските правителства да постигат баланс, както помежду си, така и в триъгълника – САЩ, Китай, ЕС", каза зам.-директорът на ЕСВП.
Къде е България?
България от години развива добри търговско-икономически отношения с Китай и азиатската страна е сред водещите търговски партньори извън Европейския съюз, но и в световен мащаб. Данните на Българската народна банка показват, че преките нетни инвестиции на Китай в България между 2014 и 2024 г. възлизат на 185 млн. лв. За 2024 г. общият стокообмен с Китайската народна република е 3.8 млрд. долара. Водещи стоки в износа са медни руди и техните концентрати, кюспета и интегрални схеми.
Между България и Китай функционира българо-китайска междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество. България е и част от китайската стратегия "Един пояс, един път", която е създадена през 2013 г. През 2019 г. инициативата беше подкрепена от президента Румен Радев, въпреки че Западът критикува китайската стратегия.
България е част и от инициативата за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа, стартирала през – 2012 г. по предложение на Китай. Тя става известна като "16+1", но след няколко години към нея се присъединява и Гърция и започва да се нарича "17+1".
Държавният глава също е изразявал позиции, че Китай е важен стратегически партньор за България, а през лятото на 2024 г. представители на китайската комунистическа партия посетиха България и се срещнаха с БСП, която понастоящем е сред управляващите страната партии и проруската партия "Възраждане".
В страната има и различни организации и институти, свързани с двустранните отношения с Китай – Българско-китайската търговско-промишлена палата (БКТПП); Българо-китайска камара за индустриално развитие, Българския център за развитие, инвестиции и туризъм в Китай, Българо-китайската асоциация за партньорство.
Китайското влияние прониква в България и чрез различни медийни канали, като на територията на страната станция на български език поддържа и Радио Китай, още от 1974 г., а освен това в България има два филиала на китайски институт "Конфуций" – във Софийския и във Великотърновския университет.
През август пък икономическият министър Петър Дилов посети Пекин, за да обсъди възможностите за насърчаване на търговията и инвестициите между България и Китай.
Въпреки това обаче експертите не смятат, че България намира специално място в китайската политика или страната води ясен външнополитически курс, що се касае до Китай.
"В България няма кой знае колко съществени търговско икономически отношения с Китай в сравнение с други страни, включително и със страни от нашия регион. България не е толкова обвързана икономически с Китай и не се сблъсква с ограниченията на други страни в ЕС. От гледна точка на българския интерес би трябвало да гледаме на Китай през призмата на сигурността и в този смисъл подкрепата на Китай за Русия трябва да е за сериозно основание за малко повече твърдост в позицията ни", отбелязва Весела Чернева.
Според Румена Филипова България няма ясна външнополитическа и стратегическа позиция и ще се присъедини към мнозинството държави, които преследват определена политика спрямо Китай.
Йордан Божилов е на мнение, че Китай няма отделна политика спрямо България, но през последните години се забелязва намаляване на броя на официалните делегации, но се работи сериозно на по-ниски нива в определени сектори именно чрез различни инициативи.
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
5 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
Китай използва стратегия, която му дава много предимства. Западните фирми, които отварят клонове в Китай, са копирани и дублирани от местни фабрики, които продават стоката като китайска. Китай изпрати елита си в амери …кански университети. Те имат добре подготвени специалисти във всяка област на икономиката. Използват инвестиции и инвеститори, които загърбват собствената си страна и нейните интереси, за да извличат големи печалби.
Тази сила не може да бъде пренебрегвана. Ние трябва да се съобразяваме с нея.
В отговор на #3757909
САЩ е родител на неолиберализма и неговия глобален пазар изнесе производствата на САЩ в зони с ниско заплащане на труда – Китай и Азия и остави САЩ без производства и без средна класа която извършваше производството. Това отвори политическия път на едрия капитал да захваща властта , както стана в САЩ с идването на власт на едрия неолиберален капиталист Тръмп и неговата милиардерка хунта.
Комунистически Китай, с тоталитарно управление на комунистическата си партия използва умело глобалния пазар, за да привлече производствата на САЩ и да осигури по този начин работа на своето население, което доведе до бързо индустриализация на страната и вдигане жизнения стандарт на населението. Това привлече и технологиите на САЩ и света и превърна Китай във технологически водеща страна успешно конкурираща се със САЩ.
Друг е въпроса доколко това тоталитарно управление на Китай, без зачитане на елементарни човешки права- свобода на словото и на политическите убеждения може да продължи.