Празните небостъргачи, "егото" на Рама и безумният строителен бум в Тирана

4 коментара
сгради, Тирана

Центърът на Тирана е гъсто населен и кипи от хора, автомобили, велосипеди, тротинетки и пъстри архитектурни форми.

В пиковите часове на деня районът е толкова пренаситен от движение, че е трудно да се прецени ширината на булевардите. Архитектурни стилове от различни исторически епохи съжителстват рамо до рамо, но небостъргачите изпъкват най-силно. Те са нови, внушителени и в по-голяма или по-малка степен впечатляващи.

Тези сгради са проектирани от "архитектурни звезди" като Стефано Боери (в Италия най-известен с "Вертикалната гора" в Милано), Марко Казамонти, нидерландското студио MVRDV и белгийското студио 51N4E. Престижни имена от света на архитектурата, които твърдят, че изграждат иновативни и екологично съобразени проекти.


Сн. Voxeurop

Според албанския журналист от вестник "Citizens" Ерблин Вукай премиерът на Албания Еди Рама използва тези известни имена, за да легитимира последната вълна от строителство в столицата.

Вили, обикновени сгради и внушителни постройки

В района на централния квартал "Блоку" могат да бъдат видени най-различни постройки. Малки вили, които вероятно са принадлежали на партийни лидери по време на социалистическия режим (1944–1991 г.), сгради, издигнати след неговия край, както и по-внушителни постройки като Blloku Cube на Стефано Боери, централата на Credins Bank, проектирана от албанското студио Atelier 4, и още два небостъргача в строеж по проект на студиото на Марко Казамонти.

На една от по-старите сгради виси транспарант срещу жилищната политика на правителството, а на метри от нея друга сграда скоро ще бъде съборена, за да отстъпи място на нов небостъргач. В околността не се забелязват паркове или велоалеи.

Зад внушителната архитектурна фасада обаче няма нищо. Според данни на Албанския институт по статистика (INSTAT) през 2023 г. едно от всеки три жилища в Албания е било необитавано. По думите на журналистката Ола Джама през 2024 г. в област Тирана има повече от 85 000 хил. празни апартаменти, а 52 000 от тях са в столицата.

"При настоящия темп на демографски растеж "ще са необходими 45 години", за да бъдат запълнени тези апартаменти", посочва журналистката пред Voxeurop.

Броят на празните жилища е далеч по-голям в сравнение с преброяването от 2011 г., когато едно от всеки пет жилища е било необитавано. Междувременно от 2011 до 2023 г. населението на Албания е намаляло с половин милион души.

Търсенето спада, но цените растат

Въпреки това, строителството продължава без прекъсване. През 2015 г. са издадени разрешителни за изграждането на нови жилищни сгради с обща площ от 50 квадратни километра, а през 2022 г. площта за строежи е близо 40 пъти по-голяма – 2071 квадратни километра.

Голямото предлагане и спадът в търсенето би следвало да доведат до понижение на цените. Вместо това обаче те продължават да се повишават, но същото не се отнася за заплатите. Според данни на Албанската народна банка цените на жилищата в Тирана са се увеличили с 5.1% през първите шест месеца на 2025 г., и с 32.6% процента на годишна база.
През 2011 г. квадратен метър в апартамент в най-централните квартали на столицата е струвал между 700 и 2500 евро, а днес цената е между 2500–4500 евро на квадрат.


Сн. Voxeurop

Средният месечен доход в Албания е около 850 евро. През януари 2026 г. минималната месечна работна заплата става 518 евро, но въпреки това е най-ниската в Европа след Молдова и Украйна. Същевременно в Тирана е непосилно да се намери двустаен апартамент под наем за по-малко от 600 евро на месец.

Строителният бум в Тирана започна от политика по време на кметския мандат на настоящия премиер Еди Рама между 2000 и 2011 г. След това бумът в строителството продължи и при неговия наследник и съпратиец от Социалистическата партия Ерион Велиай, който беше арестуван по обвинения в корупция и пране на пари преди година.

През 2017 г. дори беше одобрен градоустройственият план "Тирана 2030". Именно през 2030 г. Албания се надява да стане член на Европейския съюз. Въпросният план е изготвен от Стефано Боери и въвежда идеята за вертикално развитие, за да се освободи пространство за площади и зелени площи и да се облекчи трафикът чрез развитието на обществен транспорт и велосипедни алеи. Близо десет години по-късно обаче реалността е много по-различна.

Италианските строителни планове за Тирана

"Планът "Тирана 2030″ отвори града за застрояване и уплътняване", обяснява архитектът Дорина Плумби. По думите ѝ преди сградите е можело да бъдат до седем-девет етажа, докато сега най-високата сграда е 40 етажа, но ще бъде засенчена от 70-етажен небостъргач.

"Не беше обърнато никакво внимание на историческите сгради. Имаше красиви къщи, които бяха съборени без скрупули. Градът се променя с много бързи темпове и хората имат проблеми да разпознаят собствения си квартал и съседите си", разказва тя пред VoxEurop.

Докато джентрификацията (процес на промяна на характера на даден квартал заради населяване със заможни жители – б.а) е вече познато явление в много европейски градове, в Тирана тя има различен облик. Често градовете губят част от населението си, за да направят място на различна социална прослойка или пък повече туристи, но при Тирана случаят е друг.


Сн.Voxeurop

"Моето впечатление е, че Рама иска да промени лицето на този град, да "остави своя отпечатък", казва журналистът Ерблин Вукай пред Voxeurop.

Според него случващото се в Тирана е проблем на егото. "Липсва истински градоустройствен план, липсва грижа за естетическия баланс, разрушава се нашата колективна памет и същевременно с всичко това се улеснява прането на пари", разказва той.

Доклад на фондация "Фридрих Еберт" със заглавие "Пране на пари в сектора на недвижимите имоти: неговото въздействие върху социално-икономическия живот в Албания" от септември 2025 г. изчислява, че корупцията и укриването на данъци в Албания са генерирали "най-малко 8.168 млрд. евро приходи между 2015 и 2024 г.", предимно в строителния сектор". Според доклада през последните години пазарът на недвижими имоти в Албания е в положение, което не може да бъде обяснено чрез нормалните механизми на свободен и конкурентен пазар.

Точно преди век, през 1925 г., е стартиран план за развитие на центъра на Тирана с участието на италиански архитекти и урбанисти, изпратени от фашисткия режим. Имената на Армандо Бразини и Герардо Босио са добре познати в албанската столица. Разхождайки се по улиците, не е трудно да се разпознае архитектурният стил на онзи период в сградите на Министерския съвет и Политехническия университет. Те са проектирани от Босио и се намират на метри една от друга.

100 години по-късно историята сякаш се повтаря, защото Тирана отново се застроява от италиански архитекти, а според Плумби случващото се е форма на "своеобразен колониализъм" и проява на "вътрешно усвоено чувство за малоценност", което Албания е развила спрямо чужденците, особено от Запада.

Строителните проекти в столицата изглеждат нереалистични, а впечатлението е, че градът, както и самата държава, са се превърнали в площадка за игра на креативността и финансите на архитекти и строители.


Сн. Voxeurop

Според премиера Еди Рама последната вълна на архитектурно развитие, отварянето на пазара и навлизането на чуждестранни инвеститори и проектанти е насочена към "възвръщане на индивидуализма" за албанците. Архитектката Плумби обаче категорично отхвърля тези твърдения.

Според нея подходът към градското развитие, наложен от Социалистическата партия, променя облика на града, но не решава дълбоко вкоренените му проблеми.

"Ако един плановик наистина иска да види какви са проблемите в града, те са толкова очевидни. Ако не се справиш с трафика, ако не се справиш с обществените услуги и с всичко, от което хората се нуждаят, за да живеят в нормален град, тогава не си направил много", разказва тя. По думите ѝ обаче методите за съпротива срещу този процес са ограничени, защото хората не са се научили да протестират.

Организации, които наемат помещения в центъра на града пък не знаят колко дълго биха могли да останат там, ако собствениците решат да строят големи сгради.


Сн. Voxeurop

"Единствената надежда, казва ни той с горчива ирония, е "премиерът да влезе в затвора поне за пет години, за да спре строителството и ние да можем да оцелеем тук", разказва активистът Армен Сула от културно сдружение, което управлява пространство в центъра на Тирана.

На този фон присъединяването към Европейския съюз за мнозина албанци е "единственият път" за справяне с тези предизвикателства. Въпреки това те не си правят илюзии, че подобен ход ще реши проблемите им. Според Сула албанците искат да са част от съюза, но все още няма готовност дори на институционално равнище. По думите ѝ мащабната корупция е сред основните пречки.

Дорина Плумби смята, че ЕС може да бъде поредното налагане на власт, но и възможност за по-голяма политическа ангажираност.

Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.

4 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.



  1. levii
    #4
    Ха, ха какъв напрпедък нашият средн месечен доход е с 90 евро пред албанския.
  2. vlatkyn
    #3
    Албанците (косоварите) се уеличават. Не дрънкайте глупости.
  3. Медиатор
    #2
    Кукундрелска работа. Мания за величие, криворазбрана цивилизация и тотално о.си.ра.не на пейзажа.
  4. Горскио
    #1
    Мила родна картинка. Населението на Албания, подобно на българското, намалява с бързи темпове – резултат от срив в раждаемостта и емиграцията. Това е добре за Северна Македония защото процентът на албанското малцинство (значително увеличен с новозаселили се косовари в началото на хилядолетието) спада стремително – в момента албанците са около 15% от жителите на Северна Македония. Същият процес върви и в Косово.

Бюлетин