Путин бави членството на Русия в СТО

Русия се отказа от първоначалната си цел да постигне членство в Световната търговска организация (СТО) през 2003 г. Причина за това са непопулярните пазарни мерки, които се отхвърлят от повечето представители на бизнеса в страната.

В ново изследване на Центъра на европейски реформи анализира процеса на руските преговори със СТО.

Авторите припомнят, че Русия кандидатства за членство за първи път през 1993 г. Реалният напредък стана възможен едва след като през 2000 г. президент на страната стана Владимир Путин. Неговата програма за икономически реформи помогна на Русия да се подготви за предизвикателствата на членството. Повратът в отношението му към Запада след 11 септември 2001 генерира и допълнителна политическа подкрепа.

Въпреки това администрацията на Путин се отказа от първоначалната си цел да постигне членство в търговския клуб през 2003 г. Въпреки че всички автори са съгласни, че Русия трябва да се присъедини към организацията възможно най-скоро, те имат различни мнения относно много от аспектите на присъединяването- от реформата в банковия сектор до цените в енергетиката.

Комисарят по търговските въпроси в Европейската комисия Паскал Лами подкрепя кандидатурата на Русия. Той обаче настоява страната да отвори пазарите си за услугите в телекомуникациите и застраховането и да либерализира енергетиката преди да стане членка на СТО. Според него ниските цени в енергетиката са несправедливо предимство за руските износители.

Главният преговарящ на Русия по преговорите Максим Медведков смята, че цените в енергетиката не са част от сегашните разговори. Според него производителите ще фалират, ако трябва да плащат по световните цени. Той предупреждава, че Русия не е склонна да направи подобни реформи за да получи членството.

Бившият министър на икономиката на Русия Евгени Ясин признава, че присъединяването към СТО ще бъде мъчително за много руски компании. Според него обаче много по -лошо ще бъде страната да се затвори за да се опита да защити остарялата си и неефективна индустриална структура.

Професорът по икономика от университета Хериот Уат Пол Харе сравнява присъединяването на Русия с това на Китай. Той прави анализ на това кои сектори ще спечелят и кои вероятно ще загубят от членството. Харе предлага и няколко препоръки за това как Русия може да максимизира преимуществата на членството.

Кореспондентът на "Файнейшъл таймс" в Москва Роберт Котрел обяснява, че Путин вижда присъединяването към СТО като част от прозападната си външна политика. Но с приближаването на изборите през 2003-2004 президентът обръща все повече внимание и на вътрешните измерения на процеса. Много индустриалци и фермери са притеснени от последиците и предпочитат членството да се забави.