Рашидов се засегна от внушения, че няма творби за българския Лувър

Бившият министър на културата в правителството на ГЕРБ Вежди Рашидов се е почувствал засегнат от изказване на неговия наследник Петър Стоянович, който подложи под съмнение има ли с какво да бъде напълнен т.нар. български Лувър. Националният музеен комплекс, известен още като българския Лувър, беше една от гордостите на Рашидов и предишното правителство, но се оказа, че не е приоритет за новата власт.

През миналата седмица Стоянович заяви, че откриването на музея няма да е през лятото, независимо че се очаква той да бъде окончателно завършен. Новият министър коментира, че “това, което няма в кабинета си, е ножичка“ и “ще е срамота при всички пари, които е глътнал музеят, да се похвалим с нещо, което е формално налично, но ще е лишено от съдържание“.

Рашидов обаче не споделя това мнение и в сряда излезе с отворено писмо до новия министър.

“Пиша това по повод дискусията и появилите се намеци в публичното пространство, че България със своята вековна история и традиции няма достатъчно артефакти от културно-историческото наследство и съвременното изкуство, с които да запълни пространствата на бъдещия Национален музеен комплекс. Трудно ми е да си представя мотивите на хората, които правят подобни внушения, но като българин и човек на изкуството знам, че България има пълното основание да се гордее с това, което е постигнато по нашите земи“, посочва Рашидов.

“Нима може да се отрече приносът на тези, които през вековете са творили, проправяли са пътища в изкуството, задавали са жалони, постигали са уникални постижения? Нима могат да се отрекат изключителните образци от нашите земи от праисторическите времена, от Тракия, от Рим, от Средновековието и чак до наши дни? Нима могат да се отрекат усилията и прозренията на всички тези, които са се стремели към абсолютното съвършенство и са го постигали?“, пита бившият министър.

Той посочва, че никога няма да престане да настоява и да повтаря, че българските творци могат и трябва да имат самочувствието и стремежа да се мерят с водещите европейски и световни имена.

Рашидов посочва, че българските творци заслужават тяхното изкуство да има свой собствен дом.

“Дом, който ще има своето достойно място. Място, което за съжаление през последните години кой ли не се опита да открадне, да го направи мол или хотел, място, което вместо светилище на духовността се беше превърнало в руина, свърталище на наркомани и пияници. Сега всичко това е минало“, посочва Рашидов.

“Скоро ще дойде време да извадим прашясалите шедьоври от мазетата на галерии и музеи. Мястото им не е там, мястото им е пред очите на публиката и поколенията. Да заблестят тракийските златни съкровища, да покажем големите ни майстори, да дадем път на младите и да се гордеем с това, което ще оставим на децата си“, допълва той.

Рашидов коментира, че когато благодарение на европейските ни партньори тази цел е все по-близко постижима, с известно недоумение чете “внушения, граничещи с липса на национална гордост, че няма какво да бъде поставено в бъдещия музей“.

“Възможно е тези хора да имат своите политически цели, но нека не забравяме, че политиката е временна, а изкуството - вечно. И то стои над всички нас“, казва Рашидов.

“Макар и нескромно, за което моля да ме простите, нека да припомня, че в последните години, въпреки усилията на различни хора да пречат и точно заради усилията на други, които искаха да съграждат, столицата придоби множество музейни и културни пространства, с които София достойно ще кандидатства за Европейска столица на културата. Не бих искал да ги изброявам, но стореното може да се види и пипне. Това е още едно доказателство, че в областта на културата не трябва да има цветове, лични амбиции и съперничества. Това винаги е водило към регрес, а не към развитие и прогрес. Още повече в тази най-чувствителна област на човешкото съществуване“, пише още Рашидов.

“Вероятно съм допускал много грешки и като човек, и като министър. Вероятно е имало още какво да се желае, още какво да се търси, още какво да се постига. Но вярвам, че основите, на които сме стъпили, са стабилни, а не плаващи пясъци. Така, както аз се опрях на постигнатото от хората преди мен, а те от своя страна на това, което са постигнали тези преди тях. Затова вярвам, че приемствеността и внимателното вслушване в търсенията на обществото са пътят, по който трябва да се върви. Защото културата е процес и непрекъснато надграждане, което няма край. И точно в това е чарът и смисълът от нейното и нашето съществуване“, завършва Рашидов.