Рецепта за джаз фестивал

След броени дни се открива 13-тото издание на "Банско джаз фест". Хората, които не са го посещавали или не са навътре в темата, винаги реагират с изненада на обстоятелството, че организатор на това станало вече "задължително" събитие в летния календар, е лекар. И то не какъв да е, а известният доктор Емил Илиев, който като че ли по призвание съчетава традиционна и нетрадиционна медицина с едно колкото традиционно, толкова и импровизаторско изкуство като джаза.

Ако го потърсите в Кожната клиника на Александровска болница или в частния му медицински център, няма как да не се стресирате – наплив от хора, непрестанно звънят телефони. Той обаче изглежда непоклатимо спокоен и с изненада констатирате, че намира необходимото време и внимание за всеки, а работата върви. Част от тази работа е организирането на уникалния джаз фестивал в Банско – занимание, достойно да ангажира цяла продуцентска компания плюс подизпълнители.

Вече 13-та година обаче подготовката и провеждането на този фестивал е неразделна част от живота на д-р Илиев.

Да отгледаш джаз фест

"Гледам на джаз-феста като на отглеждането на едно дете", казва той и пояснява, че с организацията се занимават още две негови сътруднички. 

"Това е едно наше хоби. Понякога в предфестивалните дни отиват по 10-12 часа работа, включително събота и неделя и много безсънни нощи. Това ни струва много лишения. Ако не съществуваше амбицията да направя нашия фестивал като този в Монтрьо - дал съм си такава дума – джаз фестът в Банско няма да го има. Тази амбиция е по-силна от всичко", допълва докторът.

"Всяка година ми минава през ума да се откажа, когато започнат проблеми с откази на спонсори, на изпълнители, настава истински ад и си казвам: "Повече никога няма да се занимавам". Но когато мине фестивалът, всичко е успешно и хората са доволни, аз полека - лека забравям всички неприятни неща и през октомври, когато стартира подготовката на новия джаз фест, се влиза в същия цикъл", разказва той.

Звездите на тазгодишния фестивал

Парадоксално, но факт – тази година, когато всички са пропищели от кризата и най-вече културните институции, "Банско джаз фест" ще е най- "богатият"на добри изпълнители от всички досегашни издания, въпреки отказа на Министерство на културата да подпомогне макар и съвсем скромно финансирането на фестивала.

Музикалните джаз вечери ще са седем, или с една повече от обикновено. Към традиционните дати от 8 до 13 август е добавена още една - предфестивална вечер на 7 август. Изпълнителите са от 15 страни: в това число от Великобритания, Франция, Италия, Израел, Египет, Австрия, Германия, САЩ, Полша и разбира се, България.

Eдин най-големите соул певци на всички времена Соломон Бърк, който е носител на “Грами”, автор и изпълнител на Everybody Needs Somebody to Love и още много вечни хитове, ще пее на откритата сцена на 11 август. Концертът му в Банско е част от голямото му лятно турне в Европа.

На 10 август почитателите на ейсид джаза ще слушат номинираните тази година за наградата American Smooth Jazz Awards в категорията “международна група” “Инкогнито”. В Банско идва и една от живите легенди на саксофона - Бени Голсън.

Някогашният китарист на “Дженезис” Стив Хакет също ще свири в Банско с добре познатата у нас унгарска група “Джабе”.

Българското участие също е забележително силно: освен бигбенда на БНР и звездите Йълдъз Ибрахимова, Милчо Левиев, Васил Петров и Камелия Тодорова, джаз вокалистката Мери Танева ще се опита да вдъхне нов живот на песните на незабравимата Леа Иванова. Гостите ще могат да оценят и чилаут проекта на Деси Тенекеджиева.

Освен това за първи път в Банско ще гастролира етноформацията “Лот Лориен”, а египтяните “Ефтекасат”, както и “Танго проджект” от Израел ще предложат етноджаз и уърлд. За пръв път в Банско ще гостува и дамската формация “The Belles”.

Истинските музиканти не се пазарят за хонорара

Каква е мотивацията на всички тези изпълнители и особено на по-известните сред тях, да свирят и пеят на площада в Банско? Д-р Емил Илиев обяснява, че не плаща големи хонорари. Не само това, ами на всеки изпълнител, с когото се започват преговори, му се обяснява, че става дума за България, една много бедна страна, където средната месечна заплата е около 500 лева. Но има много хора, които обичат и ценят джаза. "Приземявам ги", разяснява д-р Илиев.

"През тази година специално най-много преговори водихме с "Инкогнито". От август миналата година до декември- януари преговаряхме за да стигнем до споразумение."

"Има няколко категории артисти. Има големи музиканти, които наистина наистина са родени и живеят за музиката. Те свирят и пеят за удоволствие. Много интересен разговор водих с голямата джаз легенда Фреди Кол, който гостува на 11-то издание на джаз-феста в Банско. Аз имах желание да го поканя за един концерт заедно с племенницата му Натали Кол. Той каза: "Виж, Емил, моята племенница освен певица, е и бизнесмен. Тя иска да прави пари от музиката и иска много пари. Аз искам да свиря много и така печеля своите пари", разказва Емил Илиев.

"Познавам големи таланти, които не се назландисват колко ще им платиш. Те просто свирят или пеят и разбира се, получават своите хонорари, но не това е определящото за тях при всяко едно участие. Истински талант като пианиста проф. Йовчо Крушев, например, свири заради радостта на хората, не се пазари за хонорари", допълва той. Ако всички започнат да разсъждават така, ще спечели цялото общество и най-вече самите класни музиканти, защото ще ги слушат много повече хора и ще имат повече почитатели.

Според него хората трябва да могат да си позволят да слушат музика, джаз. "Особено важно е за младите хора, за възпитанието на новата генерация. Вместо да се друсат и да търсят такъв тип развлечения... Така смятам, трябва да се правят компромиси", казва докторът. Дава пример и със собствената си практика. Иглотерапията на Запад струва по 100-150 евро на процедура, и когато работя там и аз изисквам тези суми, но при българските условия пациентите плащат 15-20 пъти по-малко.

"Радвам се, че вече много музиканти станаха собственици на джаз клубове, на такива заведения и виждат как се изкарват парите. Много от тия клубове за съжаление са често празни", отбелязва докторът.

Той обяснява, че през тази година е успял да намери "по приятелска линия" от спонсори сума, която е по-голяма от тази за миналогодишния фестивал. "Приложих много подходяща мениджърска тактика, да изчакам, да имам търпение да получа това, което аз искам, а не това, което предлагаха мениджърите на поканените изпълнители", казва д-р Илиев.

По думите му това е голям успех не само за фестивала, но и за самите музиканти, защото за тях Банско е една много добра сцена за изява. Тук вече идват много мениджъри на изпълнители и организатори на джаз фестивали от цял свят. Получаваме не по-малко от 500 предложения годишно за изпълнители, които искат да свирят при нас, някои от тях дори безплатно, допълва той.

Приятели, ентусиазъм... и много работа

"Разбира се, че един фестивал трябва да ангажира и достатъчно имена. Без тях той никога няма да стане световен джаз форум. Но имената не можеш да ги вземеш на всяка цена. Трябва да вземеш онези, които приемат и правят отстъпки", заключава д-р Илиев.

"Доверието, ресурсите, които получавам като лекар, често инвестирам в джаз феста. Аз лично често се лишавам от много лични приходи за сметка на фестивала", признава Емил Илиев.

Той допълва, че цялата организация на този форум е и физически изтощителна.

"Не само да направиш програма, да осигуриш артистите, но поемаш да осигуриш средства от спонсори, цялата реклама, настаняване, логистика, пресконференции, медии... Всички това е много сложно и едва ли ще можеш да го правиш, ако нямаш разбиране в семейството, сред приятели, които помагат. Ако не е този ентусиазъм, няма да го има и джаз фестът."

"Ето, виждате какво се случи с фестивала "Златния Орфей". Министърът на културата събира музикални дейци, чиновници, една година си говорят пред телевизионните камери... Но с приказки фестивалът няма да се възстанови. Трябва да намерят един човек или фирма, която да го направи и да осигури необходимите средства, най-вече от курорта Слънчев бряг и община Несебър, които се позволиха да бутнат дори летния театър в курорта", казва Емил Илиев и задава въпроса - "Няма ли кой да потърси отговорност за тези безумия от тези институции и хора?"

Добрата организация на всяко събитие не е лесна работа и не е за всеки, казва Илиев.

Куриози, микрокризи и поуки

Той няма спомен за "инфарктни" ситуации при организирането на изминалите фестивали, защото обикновено така подрежда нещата, че да не се стига дотам. И все пак кризисни моменти не липсват. Например, да плащаш извънредно, за да спасиш участие.

Не липсват и доста поучителни истории. "Миналата година Кенди Дълфър ни даде листа с музикални инструменти, които задължително да се осигурят за концерта. Търсихме ги повече от 3 месеца, включително от частни лица, от оркестри, пръснати в различни градове на страната. В България не успяхме да намерим и половината. И за тази половина трябваше да платим повече, отколкото от Белград да ни докарат всички инструменти, да ни ги монтират на сцената, след това да си ги съберат и да си ги върнат обратно", спомня си Емил Илиев.

"В България нямаме необходимото обслужване. Няма към кого да се обърнеш и да поискаш такава специализирана услуга като осигуряване на определени музикални инструменти, например. Това е нашата действителност, смешно и жалко звучи, защото хората се оплакват, че не могат да печелят пари. Ето, това е една ниша за бизнеса, да се осигуряват необходимите музикални инструменти за различни концерти."

Перфекционизмът в организацията и високите хонорари, които са неотменим атрибут за големите концерти и професионални продуцентски компании, обаче, явно не са всичко, от което се нуждаят артистите. Защото в Банско те получават спонтанната радост на публиката, танци край пейките и върху пейките на площада, аплодисменти от случайни зяпачи в околните механи (чието "битово" амплоа и комерсиален заряд са в рязък контраст с духа на джаз феста), наложителни импровизации по преместване на сцената в случай на дъжд и пр.

Нашите участници –гости от цял свят, получават персонална грижа, перфектно обслужване, включително глезотии, а освен това и вниманието на фенове и медии, заключава д-р Илиев.

Каква по-добра рецепта за успешен музикален фестивал?