Рискът от атентат у нас е по-голям от преди взрива на летище Сарафово

Заради участието на България в международната антитерористична коалиция, страната ни е потенциална мишена на терористи. Вероятността България да бъде обект на терористични атаки е по-висока от тази преди атентата на летище Сарафово на 18 юли 2012 г. Това се посочва в проектостратегия за противодействие на радикализацията и тероризма. Документът е създаден от междуведомствена работна група, създадена със заповед на вътрешния министър Румяна Бъчварова

В нея се посочва, че не може да бъде изключена вероятността българи или чужденци, преминаващи през страната, да подготвят и извършат терористични актове, въпреки че "българското общество не приема под никаква форма екстремистки идеологии и твърдо се противопоставя на всякакви форми на тероризъм".

"Крайната бедност и социална изолация, с които се характеризират някои общности в страната, увеличават уязвимостта им към радикални религиозни или други идеологии. Съществуват отделни признаци на поляризация и противопоставяне на етно - религиозен признак.

Значим рисков фактор за вътрешните аспекти на средата за сигурност е достъпността, най-вече в Интернет, на радикална пропаганда, под чието влияние отделни български граждани биха могли да поемат пътя на тероризма. Не на последно място е и рискът от провокиране на антиислямски и ксенофобски настроения", се посочва още в документа.

Проектостратегията има хоризонт на действие до 2025 г. с междинен преглед и актуализиране през 2020 г. Според документа страната ни, подобно на много държави от Европа, значително изостава в противодействието на новите терористични заплахи. В документа поименно са посочени "Ислямска държава" и "Ал Кайда" като организации, които представляват най-реалните и непосредствени рискове и заплахи за България.

Сред рисковете са наличието на голям брой европейски чуждестранни бойци в състава на различни екстремистки и терористични формирования, вълните нелегални мигранти, обучението на наши граждани в чужди религиозни образователни центрове, където се проповядва екстремистка идеология.

Според предвидените мерки контраразузнаването трябва да "слезе" при хората, да ползва медиите и НПО. Трябва да се прилага мултиинституционален подход и взаимодействие с представителите на гражданските и съсловните организации, неправителствения и частен сектор, местните общности, в т.ч. религиозните и общностните лидери в квартала и/или населеното място.

Според изготвилите документа предприемането само на открити оперативни мерки срещу тероризма и съпричастните към тероризъм лица не е достатъчно условие за успех.

Необходим е бърз обмен на информация между компетентните държавни органи, модерно антитерористично законодателство и ефективно съдебно производство за уличените в терористична дейност, в съответствие със законите на страната.