Легендарната блус рок група "Ролинг стоунс" стана на 50 години. Клубът "Марке" на Оксфорд стрийт в Лондон, където дебютират, вече не съществува, но музикантите продължават да правят световни турнета.
На 12 юли 1962 г. групата прави първите си крачки на сцената на клуба. В бандата влизат Брайън Джоунс, Мик Джагър, Кийт Ричардс и още трима музиканти.
Джагър и Ричардс са приятели от деца. Тогава те са на 19 години. Брайън Джоунс е на 20. Към тях се присъединяват Бил Уайман и Чарли Уотс. В далечната 1962 г. те въобще не подозират, че ще станат пример за поколения музиканти, ще продадат 200 милиона албума, а техни песни като "(I Can't Get No) Satisfaction" или "Jumpin' Jack Flash" ще станат легендарни.
Групата "Ролинг стоунс", която достига артистичния си апогей от края на 60-те до средата на 70-те години с албумите "Beggars' Banquet", "Sticky Fingers" и "Exile on Main Street", преминава и през кризи, злоупотреба с наркотици. Претърпява и промени, но продължава да е на върха и до днес.
За 50-годишнината на "Ролинг стоунс" феновете им могат да разгледат изложба със снимки, която ще бъде открита в Съмърсет хаус в Лондон, съобщи ББС, цитарана от БТА. Тя съвпада с публикуването на фотоалбум със същото име - "Ролинг стоунс: 50".
През септември трябва да излезе и документален филм за бурната история на групата.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
10 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Сега, в контекста на неизбежния фактор ВРЕМЕ, по ясно отвсякога е, като говорим за rock'n roll Stones are One and Only bar none ... Beatles са повече рор макар че имат и малко rock. С непрекъсващ интерес слушам "She's a Rainbow", "Can't you hear me knocking", "Memory Motel", "Monkey Man", "Sittin on the fence" и безброй други и виждам (чувам) че Stones са Jazz/Blues Band под мимикрията на рока, дълбоко вкоренени в потния Американски юг - невъзможни разложени акорди, open G настройки, яко Brass тръби, …
slide strings, Gospel хорове и великото древно изкуство на weiving: кореспонденция- преплитане между 2 китари до степен че не ясно кой какво прави, а и не е важно! Има 3-4 по виртуозни китаристи от Кийф, но никой не свири като него! Charley Watts e чиста проба джазов барабанист, пестелив и прецизен! Мick e ... всички фронт го имитират! На Олимп.
MARQUEE -бе дебили! се чете Маркии
Marquee не е Марке другари молим Ви се. As Tears Go By е на Стоунс, As Time Goes By е по шансон и има изпълнения на Натали Коул/Франк Синатра/Род Стюърт/Били Холидей. за калпака #4 - на пресконференция в щатите през 1965 задават на Мик въпроса: - Are you satisfied? - Sexually satisfied, financially dissatisfied - е отговора на Мик. Единствения проблем на Стоунс е че немат трудов стаж и другарката масларова не мое да им даде пенсия.
Прочетете автобиографията на Кийт Ричардс и ще разберете много повече и за групата и за музиката им и за отношенията помежду им и за Брайън Джоунс и за Бил Уаймън, чието истинско име е Пърк и за това колко хита имат. За глупаците са само 2, но за истинските ценители на истинска музика хитове на Роулинг Стоунс са всичките им песни. Например As time goes by, White Horses, You can't get always get what you want, Honkey Tonk Woman, Streets of Love etc.
Повече са, повече са хитовете. Но, вероятно не се интересувате активно и консумирате само каквото ви поднесат мас медиите, например радио. А в най-известния си хит Stones обясняват удовлетворително ясно, че само с радио е небъдна или трудна работа да се получи Satisfaction ;) Факт, че обикновено медии и имитиращи музиканти повтарят едва ли не до втръсване и отгоре 1-2 парчета за дадена известна група или индивидуален изпълнител, от всичко много, понякога дори не най-добрите парчета. Примери много... в БГ: "Хотел Калифорния" на Ийгълс, "Соли" на Челентано и т.н. "И за тези 50 години имат 2 (два) хита. Не мога да получа удовлетворение, Енджи, не мога и туй то."
Голяма , да не кажа велика банда ! В мрачните години на соца / особено тогава / а и сега е особено удоволствие да слушаш тяхните мелодични , ритмични и на границата на твърдото рок парчета и балади. Да са живи и здрави още много години! А на тъпака под мен препоръчвам да си слуша чалгата или Веско Маринов.
И за тези 50 години имат 2 (два) хита. Не мога да получа удовлетворение, Енджи, не мога и туй то.
А милиционерите от ГЕРБ слушат само Азис, Десислава и Райна-майна...
Петре, те и тогава са били техни набори. Не се съмнявай.
Да са живи и здрави -тяхната музика донесе много радостни моменти на много млади хора ,а сега вече тяхни набори.Благодаря!!!!!!!!!!!!