"Росатом" даде ход на нова пропагандна акция за "Белене"

Руските "партньори" пак изненадаха в гръб българското правителство. Този път провокацията дойде през западна медия, която цитира вътрешна кореспонденция в "Росатом", съдържаща предложения за отказ от проекта АЕЦ "Белене" и завеждане на съдебен иск срещу българската НЕК за 200 млн. евро.

Тъй като заплахите за неустойки и отказ от проекта не са нови, а в "Росатом" не е известно да има проблем с изтичането на вътрешна информация, очевидно е даден ход на поредната пропагандна акция, целяща да въвлече българското правителство в обяснения и оправдания, за да склони на натиска.

Според подписания през ноември меморандум между "Росатом" и НЕК, крайният срок за вземане на решения за централата е краят на март. Руснаците обаче явно са обезпокоени, че и този срок може да бъде прескочен, а проектът да остане "на трупчета", както е вече от година и половина.

Сценарият за отказ на руснаците от "Белене" е описан в служебна бележка до шефа на "Росатом" Сергей Кириенко, написана от началника на отдела по маркетинг и развитие на бизнеса Алексей Калинин.

От "Росатом" са потвърдили пред в. "Комерсант" наличието на такова писмо, но са отказали да коментират вътрешна кореспонденция. Оттам са посочили, че предлаганите в писмото решения не са приети.

"Не е взето решение да се прекрати строителството на АЕЦ "Белене” и "Росатом” да напусне проекта”, заяви във вторник говорителят на руската компания Сергей Новиков пред в. "Известия”.

Да се подпише допълнение №12 и проектът да стане необратим

Какво очакват руснаците? От писмото става ясно, че непосредствената цел е София да подпише поредно допълнение към договора за "Белене", което да направи проекта необратим.

Срокът на подписаните досега 11 допълнения към основния договор от 29 ноември 2006 г. изтича през март. Под въпрос е подписването на допълнение №12 - за изпълнение на дейностите в периода 2011-2014 г.

Както е обяснено в писмото, за да започне изливането на бетона през септември, руският изпълнител на проекта "Атомстройекспорт" (собственост на "Росатом") вече трябва да има сключени договори с български строителни фирми. За тази цел още през декември българската страна е трябвало да подпише с АСЕ поредно допълнение (№12) към договора, което обаче не се е случило. При по-нататъшно закъснение няма да е възможно изливането на бетона да стане в рамките на 2011 г., пише в бележката.

Посочва се, че това може да повлияе на цената на АСЕ, а инвеститорите да загубят конкурентно предимство, тъй като по план АЕЦ "Белене" трябва да влезе в експлоатация преди другите проекти в региона.

В дадения случай става дума за бъдещата турска АЕЦ "Аккую", която също ще се строи от "Росатом".

"Турската карта"

Ако се стигне до отказ от "Белене", оборудването, предназначено за централата, може да се използва за АЕЦ "Аккую". Предлага се също така да се спрат плащания на консорциум Carsib (френската "Арева" и немската "Сименс"), който трябваше да предостави част от оборудването за "Белене".

Препоръката да се предостави оборудването на АЕЦ "Белене" в Турция е една от пропагандните уловки, поясниха експерти пред Mediapool. Първо, защото няма техническа и проектна готовност за изграждането на АЕЦ "Аккую", но най-вече, защото руската страна няма права едностранно да предоставя оборудване предназначено и предплатено за АЕЦ "Белене", без съгласието на българската страна. Право на българската страна е предложи купувач.

Това обаче едва ли има значение, защото тук пак се размахва "турската карта" и аргумента, който дори бе използван от премиера Борисов в полза на "Белене" – да не би Турция да ни изпревари със своята АЕЦ.

От лобистки натиск до управление чрез интерес

Интересно е, че докато уж са мислили как да се откажат от проекта, миналата седмица АСЕ поканиха български строители да ги запознаят с мащабните договори за изпълнение на централата.

В условия на икономическа криза, това няма как да не генерира силен лобистки натиск върху правителството.

По-опасен е обаче корупционният и политическият натиск, тъй като възлагането на поръчки и договори от руската АСЕ няма да става по Закона за обществените поръчки, а това дава възможност за управление чрез интерес.

Фронтална атака срещу Трайков

Друг нов момент в руската тактика е, че за пръв път атакуват фронтално министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков и неговия заместник, като ги обвиняват в "пренебрежително отношение" към западни инвеститори.

С този "бизнес стил" на общуване руснаците обясняват и оттеглянето от проекта на германската RWE, която трябваше да осигури 49% от финансирането срещу съответен дял.

Защо всъщност се оттегли RWE

Тъй като истинските мотиви на RWE така и не добиха публичност, очевидно "Росатом" се чувстват свободни да дадат своето тълкуване.

То забележително се отличава от мнението на бившия американски посланик в София Нанси Макълдауни, която е била свидетел на събитията. Според изтеклите секретни грами в Уикилийкс, Макълдауни пише през 2009 г., че RWE се е отказала от участие заради липса на прозрачност, притеснения от работата си с руснаците и осъзнаване, че да работи с руски и български компании в енергийния сектор е "отровна комбинация" за европейска инвестиция.

Изборът: 200 млн. евро неустойка или построена централа в ЕС?

В изтеклата бележка на "Росатом" се прави и внушението, че за компанията ще е по-изгодно да получи неустойка от 200 млн. евро, тъй като така може да получи повече, отколкото заложената в проекта печалба от 150 млн. евро.

Руски експерти обаче посочват пред в. "Комерсант", че в икономиката на проекта трябва да се включи и печалбата, която "Росатом" може да получи от експлоатацията на вече построената централа. Напомня се също, че "Белене" е важна с това, че е единствената нова руска атомна централа, която се строи в Европейския съюз, а "Росатом" смята да участва и в други търгове в Източна Европа.

Тоест, за Русия е важно не да вземе 200 млн. евро неустойка, а да има своя централа в България.

Това не е първият опит на "Росатом" да заплашва България с финансови санкции. През юни 2010 г. дори се твърдеше, че сумата може да е 1 млрд. евро, но това бе в случай, че България се откаже от централата. Сега става дума за задържане на сроковете от българска страна.

Присъждането на неустойка ще е свързано с дълга съдебна процедура и репутационни щети за "Росатом", коментира пред "Комерсант" главният редактор на независимото издание Atominfo.ru Александър Уваров.

Сега "Росатом" е затрупана от поръчки за строителство зад граница, затова отказът от един договор поради ниската му икономическа ефективност е напълно възможен, отбелязва шефът на групата "Атомпромресурси" Андрей Черкасенко.

От друга страна, още от съветско време Източна Европа е основен пазар на руската атомна индустрия, добавя експертът.

Александър Уваров отбелязва, че "Белене" е единствената нова атомна централа, която Русия строи в ЕС и занапред тя може да стане референтна за други проекти - сега се провежда конкурс за нови енергоблокове на чешката АЕЦ "Темелин", скоро ще има конкурс за АЕЦ и в Унгария.

Освен това, казва експертът, новата централа в България още 60 години ще създава низ от услуги, свързани с експлоатацията ѝ, включително доставка на ново и преработка на отработено ядрено гориво, сервизни услуги, обучение на персонала, извеждане от експлоатация и пр. Затова при икономическата оценка на проекта е необходимо да се отчита печалбата и от тази дейност.

Според неназовани анализатори, цитирани от "Комерсант", България няма къде да се скрие от Русия. Въпросът бил само колко ще струва лоялността на София. Досега проектът не е подновен, защото България се стреми да изтъргува за себе си колкото може повече, се посочва в коментара.

Както и при предишните пропагандни акции на руснаците (най-вече по енергийни проекти), най-вероятно и сега те ще разчитат на "разлайване на кучетата" в България. Досега това се е случвало безотказно. Политици от БСП начело с президента Първанов ще започнат да искат обяснения от правителството защо бави "Белене", медии ще тиражират огромните неустойки, които ще трябва да плаща България и стратегическите загуби за страната, ако "Росатом" наистина се откаже от проекта.

Независимо, че становището на правителството и на ресорния министър е важно и медиите очакват реакции, би било глупаво Борисов и Трайков да продължат да се обясняват, ако отношение по темата не вземе руският премиер или съответен руски министър. Иначе няма как да избегнат капана, който "хитроумно" им скрои "Росатом".

Отделен е въпросът, че българската общественост и парламентът все пак трябва да научават първо от собственото си правителство как се развиват преговорите по най-големия инвестиционен проект на страната, а поемането на ангажименти да става прозрачно и обосновано.